Решение № 4262 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Арвенсис ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], чрез адв. Николова, срещу решение 9426 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 1162/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед РД-244/10.05.2024 г., на кмета на Община Калояново за премахване на незаконен строеж. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Калояново, чрез адв. Абрашева , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-244/10.05.2024 г., на кмета на Община Калояново, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж пета категория , съставляващ едноетажна постройка с площ от 42 кв.м. в УПИ II-113 за жилищно строителство от кв. 4 по плана на [населено място], община Калояново,с местоположение изобразено графично на окомерна скица към Констативен акт 1/15.04.2024г./. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на доказателствата по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство , който не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 1/15.04.2024г., които се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК , не са оборени в съдебното производство. В тежест на оспорващото дружество е да докаже, че не е възложител или извършител на строежа, за което не е достатъчен факта на промяна в собствеността на дружеството. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, който обратно на твърденията в касационната жалба, е достатъчно индивидуализиран с описаните в констативния акт и процесната заповед местонахождение / окомерна скица към Констативен акт 1/15.04.2024г./. и параметри /размери 6,39 м./6,55 м. и кота било 3,50 м./ , изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва, че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ предвид противоречието на строежа с действащия ПУП- ПЗ и навлизане на застройката в уличната регулация. Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения при уведомяване на дружеството в административното производство, тъй като последното е реализирало надлежно правото си на защита по съдебен ред. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 1200 лв. по приложения Договор за правна защита и съдействие от 26.02.2025г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,