Решение № 4373 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12930/2017 г.

Решение № 4373 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12930/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 15 и сл. от ЗЗДет. и чл. 257 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. Ж. от САК, процесуален представител на непълнолетния афганистански гражданин С. А. с ЛНЧ **********, срещу решение № 5535 от 2.10.2017 г., постановено по административно дело № 3577/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което съдът на основание чл. 257 АПК е отхвърлил искането на С. А., гражданин на Афганистан с ЛНЧ **********, Дирекция "Социално подпомагане, Отдел "Закрила на детето" в Р. С. - Столична община, да бъде осъдена да предостави писмено становище или доклад и да му подсигури адекватно хранене и достъп до образование. Касаторът твърди, че са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 АПК: необоснованост и неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 21, т. З от Закона за закрила на детето, където е визирана една от основните функции на дирекциите "Социално подпомагане" - да извършва проверки по сигнали и жалби и за нарушени права на децата и да дава задължителни предписания за отстраняването на констатирани от тях нарушения на правата на детето, както и на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. - "при всяко дело Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който да изразява становище или изготвя социален доклад." Твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно не е отчел, че жалбоподателят е дете - бежанец, което се намира в чужда държава без подкрепата на своите родители или друго пълнолетно лице, което да отговаря за него по силата на закона или обичая на приемащата държава и без знание на езика, органите и процедурите, които се следват. Детето се намира в обективна невъзможност да упражнява правата си адекватно чрез отправяне на своевременни искания за издаване на задължителни предписания от органите за закрила на детето към органа, отговорен за неговото приемане, настаняване и изхранване. Твърди, че детето е в риск и че съдът не е съобразил най-добрият интерес на детето, който с оглед на положението в което се намира като "дете в риск" и съгласно § 1, т. 11, буква "а", предложение последно от ДР на ЗЗДет., за него следва да бъдат създадени и предоставени подходящи условия за развитие на физическите, психическите и емоционалните потребности. Твърди, че неправилно съдът приема, че тъй като законодателят е възложил на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС да осигури храна и подслон на търсещите закрила бежанци, съгласно чл. 29, ал. 1, т. З ЗУБ, то за ДСП - Сердика, отдел "Закрила на детето" не възниква задължението да осъществява контрол и при установяване на нарушения и да дава задължителни предписания за отстраняването им на ДАБ. Касаторът твърди, че жалбоподателят е чужденец - непридружен непълнолетен, търсещ международна закрила съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. и по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. След регистрирането му по реда на чл. 61, ал. 2 ЗУБ е настанен в регистрационно приемателен център /РПЦ/ в гр. С., където няма роднини или близки, които да се грижат за него. Твърди, че по време на извършената регистрация по ЗУБ и в хода на проведеното с него административно производство не е присъствал нито социален работник от отдел "Закрила на детето", нито представител на общинската администрация по чл. 25 ЗУБ, което съставлява бездействие на административния орган по задължение пряко произтичащо от нормативен акт, а именно чл. 15, ал. 4, 6 и 7 ЗУБ. Твърди, че Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, не е предприела необходимите действия във връзка с осигуряване на адекватно хранене и достъп до образование на нуждаещото се дете. Счита, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие по отношение на Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето" при район "Сердика" на Столична община с оглед на разпоредбата на чл. 3, т. 3, т. 14 ЗЗДетето Ответникът по касация - Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, Отдел "Закрила на детето", представлявана от Н. М., юрисконсулт в Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното с нея решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение № 5535 от 2.10.2017 г., постановено по административно дело № 3577/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град съдът на основание чл. 257 АПК е отхвърлил искането на С. А., гражданин на Афганистан с ЛНЧ **********, Дирекция "Социално подпомагане, отдел "Закрила на детето" в Р. С. - С. О., да бъде осъдена да предостави писмено становище или социален доклад и да му подсигури адекватно хранене и достъп до образование. За да постанови това решение, съдът е приел, че предмет на оспорването е твърдяното от жалбоподателя бездействие на Дирекция "Социално подпомагане" - отдел "Закрила на детето" при район Сердика - СО, изразяващо се в непредставяне на писмено становище или доклад във връзка със съблюдаването на най-добрия интерес на Азими по време на проведеното производство за разглеждане на молбата му за международна закрила; непредприемане на необходимите действия във връзка с осигуряване на адекватно хранене и достъп до образование. Безспорно установено е от първоинстанционния съд, че към момента на подаване на молбата за предоставяне на закрила и в рамките на административното производство С. А., роден на 5.06.2000 г., е бил непълнолетен. В съответствие с разпоредбата на чл. 63а ЗУБ, С. А. е бил поканен лично за провеждане на интервю на 3.02.2017 г., с покана № 50579 от 16.11.2016 г., като част от административното производство във връзка с подадената молба за международна закрила. Поради това, на основание чл. 15, ал. 7 във връзка с ал. 1 ЗЗДетето, административният орган е следвало да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" с цел неин представител да присъства по време на извършване на процесуалните действия в административното производство по ЗУБ, като съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. За уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 във вр. ал. 1 ЗЗДетето, приложима във всяко административно и съдебно производство, на изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. В случая процесуалните действия не са се провели, тъй като на насроченото на 23.11.2016 г. интервю Азими не се е явил в ДАБ, РПЦ - С.. Безспорно установено е и по делото са налице данни за уведомяване на компетентната Дирекция "Социално подпомагане" за образуването на административното производство, в което безспорно се засягат права и интереси на децата чужденци. Видно от представеното писмо peг. № 50579/23.11.2016 г., то е изпратено седем дни след дата, на която е подадена молбата за закрила. Към датата на подаване на молбата и насрочване на интервюто в Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика не е постъпвал сигнал, че в ДАБ е регистрирано непълнолетно и непридружено лице. Безспорно е, че на въпросната дата на насроченото интервю - 23.11.2016 г., не може да се приеме, че интересите на Азими са били защитени според предписанията на закона. Пропускът за своевременно уведомяване и назначаване на социален работник в хода на производството пред ДАБ е нарушение на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДетето. Този пропуск обаче е на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ и не може да се приеме като неизпълнение на служебните задължения, още по-малко като бездействие от страна на служителите на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗУБ, чужденецът, подал молба за предоставяне на статут, се регистрира в ДАБ и му се открива лично дело. Това действие следва да се счита различно от регистрирането на самата молба, тъй като при подаването й все още не е установена самоличността на молителя и естеството на искането. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗУБ, при регистрирането ДАБ снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците. Такава подробна информация не би могла да се съдържа в една писмена молба, а може да се придобие посредством лично интервю с молителя. Това интервю е същността на регистрацията на чужденец, търсещ закрила. На основание откритото лично досие и подадения сигнал от непълнолетния молител, ДАБ уведомява съответната ДСП и със заповед № 2201-здзд-6441/02.12.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, е определено съответното длъжностно лице - социален работник по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗЗД. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че към датата на интервюто липсва уведомяване и назначени служители на Дирекция "Социално подпомагане". За тях не е възникнало предвиденото по закон задължение за изпращане на представител, който да изрази становище, а при невъзможност да предостави доклад. По-късно по делото са представени доказателства, че в изпълнение на служебните си задължения А. А. - социален работник, определена за представител на непридруженото непълнолетно дете Азими, е изготвила Социален доклад за оценка на постъпил сигнал. От него е видно, че детето към дата 5.12.2016 г. е напуснало центъра и е в неизвестност, поради което последната е била в невъзможност да изпълни предвиденото в чл. 15, ал. 6 изр. второ от ЗЗДетето. По делото са представени и други доказателства за това, че Азими е напускал Р ПЦ - С. многократно, поради което и отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика е в обективна невъзможност да изготви доклад или да изрази становище, с което да оцени рискови фактори при непълнолетния. От това следва, че изводът на първоинстанционния съд относно липсата на бездействие по смисъла на чл. 257 АПК по отношение на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, е правилен и обоснован. Необосновано е оплакването, че е нарушена нормата на чл. 15, ал. 6, изр. второ от ЗЗДетето, съгласно която, при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад по отношение на детето. Видно от Социален доклад за оценка по повод на постъпилия сигнал от 6.02.2017 г. е изготвено становище и социален доклад от 6.02.2017 г., в който се посочва, че жалбоподателят е информиран за социалните услуги, които предлага ЕО, с оглед спазване на интересите на дете в хода на административното производство. От обясненията на жалбоподателя е видно, че той добре познава социалния работник Г. Т., като заявява, че същата се грижи добре за него. Последната се яви лично и в откритото съдебно заседание пред Върховният административен съд на 7.02.2018 г. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган по чл. 15, ал. 4, ал. 6 и ал. 7 ЗЗДет. и искането на чужденеца следва да се отхвърли като неоснователно. На следващо място правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че не е налице и незаконосъобразно бездействие по отношение на задължението, предвидено с чл. З, т. З, т. 14 ЗЗДетето. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДетето. Осигуряването на най-добрия интерес на детето е посочен като един от основните принципи, на които се основава закрилата на детето, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет., а според определението в § 1, т. 5 ДР ЗЗДетето "най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Относно твърдението на непълнолетния непридружен Азими, че от страна на назначения социален работник от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" не са предприети необходимите действия във връзка с осигуряване на адекватно хранене, тъй като не е осъществен ефективен контрол по отношение на обстоятелството, че детето не получава храна съобразно изискванията на Наредбата за здравословното хранене на учениците и Наредбата за физиологичните норми на храненето на населението, издадени от Министерство на здравеопазването, правилно и обосновано първоинстанционният състав приема, че мерките за закрила, които могат да се предприемат са изчерпателно изброени в чл. 4 ЗЗДетето. Контролът за ефективността може да се осъществи единствено за предприетите мерки от ЗЗДетето. Правото на чужденец, търсещ международна закрила, да му бъде осигурена храна и подслон по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗУБ не е част от предвидените мерки по ЗЗДетето, поради което и контрол по изпълнението и ефикасността не може да се осъществи от служителите на отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагате" - Сердика. След като в ЗЗДетето и правилника за неговото прилагане не е предвидено задължение за извършването на контрол от страна на служителите на отдел "Закрила на детето" на Дирекция "Социално подпомагане", по отношение на изхранването на непълнолетни и непридружени лица, по-специално вида, качеството и количеството на предлаганата храна, не би могло да се приеме, че е налице бездействие от тяхна страна. Относно твърдението на жалбоподателя, че от страна на назначения социален работник от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" не са предприети необходимите действия във връзка с осигуряване на образование на непълнолетния, настоящата инстанция счита, че в конкретния случай липсват данни да е направена преценка от социалния работник дали интересите на детето налагат осигуряване на достъп до образование. Едно от предвидените в ЗУБ права на малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи и получили международна закрила, е правото на основно и средно образование включително професионално образование и професионално обучение, при условията и по реда за българските граждани. Чл. 26, ал. 4 ЗУБ гласи, че правото на образование на лицата, търсещи или получили международна закрила, в държавните и общинските училища се осъществява при условия и по ред, определени от министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на ДАБ. Безспорно установено е, че към датата на подаване на искането 27.03.2017 г. е действала Наредба № 3 от 27.07.2000 г. за реда за приемане на бежанци в държавните и общинските училища на Р. Б. /отм. 21.04.2017 г./. В посочената наредба е предвидено, че насочването и приемането на бежанците в училищата се извършват от комисия към Инспектората по образование на Министерството на образованието и науката /чл. 5/. Комисията включва експерти от Инспектората по образование, представители на Педагогическия консултационен кабинет и на Агенция за бежанците към МС. Следва да се добави, че представителят по чл. 25, ал. 1 ЗУБ на непълнолетния непридружен има задължение да го представлява пред всички административни органи, в т. ч. социални, здравни, образователни и други институции в Р. Б., с оглед защита на най-добрия интерес на детето. От изложеното следва, че предоставянето на достъп до образование на непридружени непълнолетни, съгласно нормативната уредба не е в кръга на компетенциите, които са разписани в нормативните актове ЗЗДетето и ППЗЗДетето, следователно не е налице бездействие от страна отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика. Не е налице и твърдяното бездействие от отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" относно правомощията по чл. 31 ППЗЗДетето. Съгласно чл. 31 ППЗЗДетето, Дирекция "Социално подпомагане" осигурява правна помощ на детето и родителите, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето, като дава съвети и консултации по въпроси, свързани с правата на детето. Посочената норма е гаранция за добрата защита на правата и интересите на придружения непълнолетен в хода на административната процедура. В разглеждания случай не са налице представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. От друга страна, в хода на съдебното обжалване пред административния съд, жалбоподателят е представляван от адвокат. В съдебното производство, кандидатът е имал възможност също така, чрез адвоката си да изложи доводите и становището си, както и да формулира доказателствени искания във връзка с тях. Тоест, липсата на уведомяване на кандидата за правото му по чл. 31 ППЗЗДетето не е ограничило или нарушило правото му на защита. Извършването на дължимите фактически действия в това число даване на съвети и консултации по въпроси, свързани с правата на детето се явява невъзможно с оглед напускането на кандидата на територията на РПЦ - С.. Невъзможността да се изпълни задължението по чл. 31 ППЗЗДетето е изцяло по причина на поведението на заявителя. С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК следва да се вземе предвид също и обстоятелството, че към момента на подаване на искането в АССГ, производството по молбата за закрила е висящо по отношение на решение № 8824/26.04.2017 г. на решаващ орган на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган и искането на чужденеца следва да се отхвърли като неоснователно. Характерно за иска по чл. 257, ал. 1 АПК е, че той се предявява срещу органа, задължен за действието. Искът е осъдителен. По него съдът се произнася с решение, с което осъжда органа да изпълни в определения срок задължението си или отхвърля искането. Следователно съдът не издава решение, с което да задължи административния орган да извърши дължимото фактическо действие, а издава осъдително решение, с което осъжда административния орган да извърши действието. По този иск жалбоподателят носи тежестта да докаже фактите, от които е възникнало задължението, а органът - тяхната липса или наличието на правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти. Отговорността по чл. 257, ал. 1 АПК е за неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и това задължение да е вменено като пряко изпълнение от административния орган. Ето защо, като е отхвърлил искането, подадено от С. А., гражданин на Афганистан, на основание чл. 257 АПК, Дирекция "Социално подпомагане" отдел "Закрила на детето", район Сердика - Столична община да бъде осъдена да предостави писмено становище или доклад и да му осигури адекватно хранене и достъп до образование, съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение, за което отсъстват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е валидно и допустимо. Произнасянето по допустимата искова молба с правно основание чл. 257, ал. 1 АПК е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта и основателността на искането, с които е бил сезиран, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изложените съображения от първата инстанция по съществото на спора се споделят изцяло от настоящия тричленен състав на ВАС. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива.