Решение № 6507 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2016 г.

Решение № 6507 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 947/12.05.2016 г. по адм. д. № 2190/2015 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е изменен и отменен РА № Р-16002414000505-091-001/20.04.2015 г. на ТД на НАП-П. и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или спорът да бъде решен по същество като бъде отхвърлена жалбата против РА и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила в частта, обжалвана от другата страна. Втора касационна жалба е подадена от В. Г. Д. против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2011 г. и 2012 г. с лихви, осигурителни вноски с лихви за ДОО и ЗО за 2011 г. и 2012 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Поддържа, че задълженията за 2007 г. са погасени по давност. Моли РА да бъде отменен и в тази част като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16002414000505-091-001/20.04.2015 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2009 г. данък 537,11 лв и лихви 27,83 лв, вноски за ДОО: за 2007 г. 3565,57 лв с лихви 4560,68 лв, за 2008 г. вноски 1120,63 лв с 1229,02 лв лихви, за 2009 г. вноски 1271,44 лв с 1078,11 лв лихви и вноски за ЗО: за 2007 г. 926,94 лв със 732,81 лв лихви, за 2008 г. вноски 283,19 лв със 192,32 лв лихви и за 2009 г. вноски 545,06 лв с 295,02 лв лихви. Със същото решение е изменен РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ като са намалени задълженията: за 2007 г. на 846,04 лв със съответните лихви, за 2012 г. на 783,32 лв със съответните лихви, и вноските за ЗО за 2012 г. са намалени на 801,26 лв със съответните лихви. Със същото решение е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2011 г. с лихви, и в частта за определените вноски за ДОО и ЗО за 2011 г. с лихви. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - данни за укрити приходи и имущественото и финансово състояние на ревизираното лице не отговаря на декларираните доходи през ревизираните години 2007 г. - 2009 г., 2011 г. и 2012 г. В РА са определени вноски за ДОО и ЗО с лихви за периода 2007 г. - 2009 г., 2011 г. и 2012 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че в паричния поток за 2007 г. - 2009 г. следва да се включат декларираните в годишните данъчни декларации от ревизираното лице приходи от земеделска продукция за тези години в размер 2100 лв за 2007 г., 3750 лв за 2008 г. и 3332 лв за 2009 г. По делото са приложени годишните декларации на Д., в които тези доходи са декларирани, приложени са и обяснения, че получаваните субсидии за земеделско производство през 2010 г. и 2011 г. са предоставени за извършваната дейност по производство на земеделска продукция до 2009 г. включително. След като ревизираното лице е получавало субсидии за дейността си като земеделски производител, чието предоставяне е свързано с детайлни проверки от Областната дирекция на ДФ "Земеделие" необосновано в РА е прието, че поради липса на представени доказателства за получаване в брой на дохода от дейността земеделско производство, не е доказано такъв доход да е получаван. Правилен е изводът на съда, че в паричния поток за 2007 г. - 2009 г. следва да се включат декларираните доходи от земеделска продукция. Неправилно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за 2008 г. относно доходите от земеделското производство. Видно от жалбата до АС-П. жалбоподателят е посочил, че има доход за 2008 г. от земеделска продукция 3750 лв и в петитума изрично е посочил, че моли РА да бъде отменен изцяло. Жалбоподателят е поддържал по време на ревизията и пред съда, че е получил през 2007 г. заедно със съпругата си 10 000 лв дарение от тъщата, 8000 лв дарение от брат му за закупуване на автомобил - бус, през 2009 г. получил 6000 лв дарение от майка си за 50-годишнината му, а през 2012 г. получил 14 000 лв дарение от баща си, заради направена покупка на трактор на брат му от родителите им в същия размер. Съдът е обсъдил представените договори за дарения и свидетелските показания на съпругата, брата и снахата на ревизираното лице и е приел, че е доказано предоставянето на посочените суми в дарение на ревизираното лице. Съдът е отхвърлил доводът на органите по приходите, че не са представени доказателства дарителите да са разполагали със свободни средства в посочените размери към датите на даренията по съображения, че сумите не са значителни. Изводът е необоснован и направен в нарушение на чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 4 от ДОПК, които изискват при преценка на свидетелските показания да се има предвид заинтересуваността на лицата от резултата от ревизията и качеството им на свързани лица с ревизираното лице. Нарушен е и чл. 172 от ГПК, който изисква показанията на роднините на страната да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Свидетелските показания на заинтересуваните свидетели - съпруга, роднина и роднина по сватовство не са подкрепени от никакви доказателства за материалните възможности на дарителите да предоставят посочените дарения, чийто размер неправилно е преценен от съда като незначителен, поради което неправилно съдът е кредитирал показанията им като достоверни и неправилно е включил в паричния поток за 2007 г., 2009 г. и 2012 г. суми от дарения като приход. Съдът е обсъдил възражението на ревизираното лице, че в разходната част са включени негови покупки по данни от системата на НАП и предвид събраните в съдебното производство доказателства - фактури, дневници за продажби на доставчиците, справки-декларации на същите, писмени обяснения от тях обосновано е приел, че възражението е неоснователно. В касационната жалба неоснователно се поддържа същото възражение за фактурите, които не са подписани от него. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСч (отм.), действал през ревизираните периоди, подписът на получател не е задължителен реквизит на фактурата, а от 1.01.2011 г. е отменено и изискването за подпис на съставителя по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗСч (отм.), в който период са издадени приложените компютърни фактури на "Л. Б." ЕООД, отразени в дневник за продажби и справки-декларации, и с издадени фискални бонове за получено плащане в брой към всяка от тях. В периода 2007 г. - 2012 г. ревизираното лице е собственик на 9бр. автомобили, два от които бусове, за които е закупувал горива и консумативи, поради което изводът на съда в тази част е правилен, обоснован от събраните по делото доказателства и се възприема напълно от настоящата инстанция. Съдът е отменил определените вноски за ДОО и ЗО за 2007 г. - 2009 г. върху доходите с неустановен произход/трудова дейност като определени на основание чл. 124а от ДОПК. В РА върху тези доходи са определени осигурителни вноски като е посочено основание по чл. 6, ал. 8 от КСО, според който НАП предоставя на НОИ данните по ал. 4: за осигурителен доход, осигурителни вноски за ДОО, УПФ, ЗО, ДЗПО, вноски за ГВРС, изплатените суми от фонда, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по ЗДДФЛ, данните за уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ, данни за открити и закрити банкови сметки на самоосигуряващи се лица. Цитираната разпоредба не съставлява основание за определяне на данък върху доход, установен по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Предвид тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВАС изводът на съда, че за периода 2007 г. - 2009 г. в РА неправилно са определени осигурителни вноски за ДОО и ЗО е правилен и законосъобразно съдът е отменил РА в тази част за осигурителните и здравни вноски, определени върху доход, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК. За 2007 г. в РА са определени вноски за ДОО по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО като самоосигуряващо се лице в размер 600,60 лв с лихва 114,28 лв, както и вноски върху доход, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК в размер 3577,67 лв с 4446,40 лв лихви. Определено е общо задължение за ДОО в размер 3565,57 лв с общи лихви от 4560,68 лв след спадане на 12,10 лв, внесени авансови вноски като самоосигуряващо се лице. Съдът неправилно е отменил РА в тази част изцяло. Решението е неправилно в частта, с която е прието, че РА е незаконосъобразен в частта, с която са определени вноски за 2007 г. за ДОО 588,50 лв /след спадане на внесените 12,10 лв/ и лихви в размер 111,98 лв, изчислени съответно. За 2007 г. в РА са определени като самоосигуряващо се лице земеделски производител невнесени авансови вноски за ЗО на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО общо 141,90 лв с лихва от 15,64 лв. Определени са вноски за ЗО върху разликата между дохода, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК и доходи, върху които са определени авансови вноски в размер 926,94 лв с обща лихва от 732,81 лв. Съдът неправилно е отменил РА в тази част изцяло. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноски за ЗО за 2007 г. 141,90 лв с лихва от 15,64 лв, тъй като РА в тази част е законосъобразен. Б. е направено възражение за погасяване по давност на задълженията за 2007 г. за осигурителни вноски с лихви, което съдът е отхвърлил. През 2007 г. видно от РА ревизираното лице има доходи от трудова дейност и като земеделски производител, поради което за него не е приложим чл. 7, ал. 5 от КСО в приложимата редакция от ДВ, бр. 105/2006 г., а е приложима ал. 4, според която осигурителните вноски за самоосигуряващи се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Давността за определените в РД и РА осигурителни вноски за 2007 г. започва да тече за всяка от тях на 11-о число от месеца, следващ месеца, за който се отнасят - от 11.2.2007 г. за вноската от м. 1.2007 г. до 11.01.2008 г. за вноската за м. 12.2007 г. В първата ревизия определянето на задължения за ДОО и ЗО е включено в ревизията със ЗВР № 1306158/13.12.2013 г., връчена на ревизираното лице на 17.12.2017 г. Осигурителните вноски за м. 12.2007 г. е следвало да бъдат внесени до 10.01.2008 г. От 11.01.2008 г. до 11.01.2013 г. са изтекли 5 години за последната вноска за м. 12.2007 г., както и за вноските за предишните месеци, поради което възражението за погасяване по давност на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и ЗО с лихви за 2007 г. е основателно. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2007 г. са определени вноски за ДОО 588,50 лв със 111,98 лв лихви, вноски за ЗО - 141,90 лв с 15,64 лв лихви като незаконосъобразен и вместо него в тази част постанови отмяна на РА поради погасяване на задължения за вноски за ДОО и ЗО с лихви по давност. Решението в частта, с която е отменен РА над тези суми не е обжалвано и е влязло в сила. Видно от РА за 2008 г. са определени вноски за ДОО по чл. 6, ал. 7, т. 3 и чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО като самоосигуряващо се лице в размер 594 лв с лихва 114,18 лв, както и вноски върху доход, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК в размер 1120,63 лв с 1114,84 лв лихви. Определено е общо задължение за ДОО в размер 1120,63 лв с общи лихви от 1229,02 лв. Съдът неправилно е отменил РА в тази част изцяло. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноски за 2008 г. за ДОО 594 лв и лихви в размер 114,18 лв. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. За 2009 г. в РА са определени авансови вноски за ДОО по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО като самоосигуряващо се лице в размер 526,50 лв с лихва 85,91 лв, както и вноски върху доход, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК, намален с дохода, върху който са определени авансови вноски 1271,4 лв с обща лихва от 992,20 лв. Съдът неправилно е отменил РА в тази част изцяло. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноски за 2009 г. за ДОО 526,50 лв и лихви в размер 85,91 лв. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. За 2009 г. в РА са определени авансови вноски за ДОО по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО като самоосигуряващо се лице в размер 526,50 лв с лихва 85,91 лв, както и вноски върху доход, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК намален с дохода върху който са определени авансови вноски 1271,44 лв с обща лихва от 992,20 лв. Съдът неправилно е отменил РА в тази част изцяло. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноски за 2009 г. за ДОО 526,50 лв и лихви в размер 85,91 лв. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. За 2008 г. в РА за самоосигуряващо се лице - земеделски производител са определени невнесени авансови вноски за ЗО на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО общо 141,77 лв с лихва от 15,93 лв. Определени са вноски върху разликата между дохода, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК и доходи, върху които са определени авансови вноски в размер 283,19 лв с обща лихва от 192,32 лв. Съдът неправилно е отменил РА в тази част изцяло. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноски за ЗО за 2008 г. 141,77 лв с лихва от 15,93 лв. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. За 2009 г. в РА са определени като самоосигуряващо се лице - земеделски производител са определени невнесени авансови вноски за ЗО на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО общо 213,72 лв с лихва от 17,15 лв. Определени са вноски върху разликата между дохода, установен по чл. 122 и сл. от ДОПК и доходи, върху които са определени авансови вноски в размер 545,06 лв с обща лихва от 295,02 лв. Съдът неправилно е отменил РА в тази част изцяло. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноски за ЗО за 2009 г. в размер 213,72 лв с лихва от 17,5 лв. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. По приложението на чл. 48 от ЗДДФЛ: За 2007 г. в паричния поток като се прибавят 2100 лв доходи от земеделска продукция се получават приходи от 3791,20 лв, при разходи в размер 20151,60 лв и резултат превишение на разходите над приходите с 16 360,40 лв. Съдът е приспаднал от определената в РА данъчна основа от други източници, определените вноски за ДОО и ЗО по чл. 124а от ДОПК. В касационното производство е подадена жалба и от директора на Дирекция "ОДОП"-П., поради което след като вноските за 2007 г. - 2009 г. върху дохода, определен по чл. 122 и сл. от ДОПК се отменят няма основание да бъдат приспадани от данъчната основа. Следва да се приспаднат дължимите вноски за ДОО - 588,50 лв и ЗО- 141,90 лв като самоосигуряващо се лице в общ размер 730,40 лв. Общата данъчна основа следва да включи определените в РА доходи от трудови правоотношения 941,21 лв, доходи определени по чл. 122 и сл. от ДОПК в размер 16 360,40 лв - обща данъчна основа от 17 301,61 лв, от която следва да се спаднат дължимите ДОО - 588,50 лв и ЗО- 141,90 лв като самоосигуряващо се лице в общ размер 730,40 лв и остава облагаема данъчна основа от 16 571,21 лв, за която дължимият данък е в размер 3293,09 лв. В РА е определен данък в размер 2880,12 лв предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК, за да не се влошава положението на обжалващия РА следва да се приеме, че РА е законосъобразен в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 2880,12 лв с лихви 2228,33 лв. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2007 г. Правилно е определил началната дата на давностния срок - 1.01.2009 г. Ревизията е повторна като първата заповед за възлагане на ревизия от 10.09.2013 г. е връчена на ревизираното лице на 7.10.2013 г., до която дата са изтекли 4 години, 9 месеца и 6 дни от давностния срок. Първата ревизия е приключила с издаването на РА № 241400540/22.05.2014 г. В периода от 7.10.2013 г. до 22.05.2014 г. давността спира да тече на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В този период са изтекли 7 месеца и 18 дни от едногодишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. РА е бил обжалван по административен ред, поради което на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК давността отново спира. Директорът на Дирекция "ОДОП"-П. се е произнесъл с решение № 835/21.08.2014 г. по жалбата като е отменил първият РА, поради което от 22.08.2014 г. отново тече давност. Заповед за възлагане на втората ревизия № Р-16002414000505-020-01/2.09.2014 г. е връчена на ревизираното лице на 23.09.2014 г., поради което от 22.08.2014 г. до 22.09.2014 г. е изтекъл един месец от давността - общо 4 години 10 месеца и 6 дни. От 23.09.2014 г. на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността отново спира. Процесният РА № Р-16002414000505-091-001/20.04.2015 г. е връчен на ревизираното лице на 23.04.2015 г. За периода 23.09.2014 г. до 20.04.2015 г. са изтекли 6 месеца и 27 дни, които събрани с изтеклите 7 месеца и 18 дни през първата ревизия надхвърлят допустимата продължителност на ревизиите по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК от една година с 2 месеца и 15 дни. От това следва, че давността е започнала да тече 2 месеца и 15 дни преди издаването на втория РА на 20.04.2015 г. - на 5.02.2015 г. От това следва също, че оставащите от давността 1 месец и 24 дни са изтекли на 1.04.2014 г. - преди издаване на втория РА. Определените в РА задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. с лихви ще следва да бъдат отменени поради изтекла давност. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е изменен РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2007 г. като е намалено задължението на 846,04 лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА поради погасяване по давност на задължението с лихвите, определени в РА. За 2008 г. в паричния поток като се прибавят 3750 лв доходи от земеделска продукция се получават приходи от 5810,59 лв, при разходи в размер 7273,78 лв и резултат - превишение на разходите над приходите с 1523,78 лв. Съдът е приспаднал от определената в РА данъчна основа от други източници, определените вноски за ДОО и ЗО по чл. 124а от ДОПК. В касационното производство е подадена жалба и от директора на Дирекция "ОДОП"-П., поради което след като вноските за 2007 г. - 2009 г. върху дохода, определен по чл. 122 и сл. от ДОПК се отменят няма основание да бъдат приспадани от данъчната основа. Следва да се приспаднат дължимите вноски за ДОО - 594 лв и ЗО - 141,77 лв като самоосигуряващо се лице в общ размер 735,77 лв. Общата данъчна основа следва да включи определените в РА доходи от трудови правоотношения 1295,10 лв, доходи определени по чл. 122 и сл. от ДОПК в размер 1523,78 лв - обща данъчна основа от 2818,88 лв, от която следва да се спаднат дължимите вноски за ДОО и ЗО в общ размер 735,77 лв като самоосигуряващо се лице и остава облагаема данъчна основа от 2083,11 лв, за която дължимият данък е в размер 208,31 лв. От него следва да се спадне внесеният данък от 129,51 лв и остава дължим данък за 2008 г. в размер 78,80 лв, за който съответните лихви са в размер 49,08 лв, изчислени съответно. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. над 78,80 лв и лихви над 49,08 лв и в тази част следва да бъде отменено, а в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. За 2009 г. в паричния поток като се прибавят 3332 лв доходи от земеделска продукция и се получават приходи от 6265,12 лв, при разходи в размер 10 765,16 лв и резултат - превишение на разходите над приходите с 4500,04 лв. Съдът е приспаднал от определената в РА данъчна основа от други източници, определените вноски за ДОО и ЗО по чл. 124а от ДОПК. В касационното производство е подадена жалба и от директора на Дирекция "ОДОП"-П., поради което след като вноските за 2007 г. - 2009 г. върху дохода, определен по чл. 122 и сл. от ДОПК се отменят няма основание да бъдат приспадани от данъчната основа. Следва да се приспаднат дължимите вноски за ДОО - 526,50 лв и ЗО - 213,72 лв като самоосигуряващо се лице в общ размер 740,22 лв. Общата данъчна основа следва да включи определените в РА доходи от трудови правоотношения 1592,35 лв, доходи определени по чл. 122 и сл. от ДОПК в размер 4500,04 лв - обща данъчна основа от 6092,39 лв, от която следва да се спаднат дължимите вноски за ДОО и ЗО в общ размер 740,22 лв като самоосигуряващо се лице и остава облагаема данъчна основа от 5352,17 лв, за която дължимият данък е в размер 535,22 лв. От него следва да се спадне внесеният данък от 159,23 лв и остава дължим данък за 2009 г. в размер 375,99 лв, за който съответните лихви са в размер 191,68 лв, изчислени съответно. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за данък в размер 375,99 лв и лихви в размер 191,68 лв и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част за данъка и лихвите за 2009 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. За 2011 г. в паричния поток са приети приходи от 5000 лв, при разходи в размер 14 778,11 лв и резултат - превишение на разходите над приходите с 9778,11 лв. Съдът е приспаднал от определената в РА данъчна основа от други източници, определените вноски за ДОО и ЗО по чл. 124а от ДОПК. При липса на промяна в приходите и разходите за 2011 г. обосновано съдът е приел, че РА е законосъобразен в частта за определения дължим данък с лихви и вноски за ДОО и ЗО с лихви и правилно е отхвърлил жалбата против РА в тази част. Решението като правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данък с лихви и вноски за ДОО и ЗО с лихви следва да бъде оставено в сила. За 2012 г. съдът неправилно е включил в паричния поток като приход дарение от 14 000 лв и неправилно е изменил РА в частта, с която са определени данък с лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО и ЗО с лихви. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е намален определеният данък с лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и са намалени определените в РА вноски за ДОО с лихви и за ЗО с лихви, и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 975,32 лв - общо в размер 1950,64 лв. Вторият касатор има право на разноски по делото в размер 1005,52 лв или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на данъчната администрация 945,12 лв разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,