Решение № 159 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6260/2007 г.

Решение № 159 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6260/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение № 1* от 18.01.2007 г. по гр.д. № 2642/2004 г. на районен съд- Велико Т., оставено в сила с решение № 323 от 11.09.2007 г. по гр.д. № 455/2007 г. на окръжен съд Велико Т. е отхвърлен иска, предявен от Ц. Д. П. против Великотърновски университет "С" за признаването му за собственик и предаване владението на недвижим имот в с. А., съставляващ УПИ * в кв. 43 по плана на селото. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон и че решението е постановено без да са обсъдени доказателствата по делото. Моли за отмяната му и уважаване на предявения иск. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа и довод за недопустимост на решението и на предявения иск, като се позовава на предходно решение за същия имот. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Доводът за недопустимост на решението е неоснователен, тъй като видно от приложените решения по гр.д. № 94/1997 г. на Великотърновски окръжен съд и решение по гр.д. № 2274/93 г. на Великотърновски районен съд, въпреки че са постановени по ревандикационен иск на същия ищец и за същия имот, както по настоящото дело, са с различен предмет, тъй като основанието за претендираното право на собственост е било давност и наследство, докато по настоящото дело ищецът се позовава и на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, която не е съществувала като основание преди 1997 г. и затова е било възможност да се уважи възражението на ответниците- общината Велико Т. и Държавата, за придобиване на имота по давност. По настоящото дело ищецът е поддържал, че е собственик на процесния имот като наследник на братя Х, че имотът е завзет незаконно от държавата, както и че се владее без основание от ответника и затова е предявил иск по чл. 108 ЗС. За да постанови обжалваното решение за отхвърлянето на този иск, въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е доказал да е наследник на бившите собственици Б. Д. и Д. Н. Х. Приел е освен това, че ответникът владее имота на правно основание, тъй като същият му е предаден от държавата, а освен това дори да е налице незаконно отнемане, както се твърди от ищеца, самият имот не съществува реално в предишния си вид и не може да бъде обект на реституция. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно по своя краен резултат и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Според представения нотариален акт от 1926 г. имотът е придобит по давност от тримата братя К, П. и Д., от които първите двама са починали без наследници, а последен е починал Д., чийто правнук и единствен наследник се явява ищецът. Според тезата на ищеца имотът е отнет без основание от държавата и затова се възстановява по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, с което обосновава активната си материалноправна легитимация. С оглед на горните данни не може да се приеме за правилно становището на въззивния съд, че ищецът не е наследник на един от братята- първоначални собственици на имота, а именно на Д. Х. Според удостоверението за наследници Д е имал само един син, записан с две имена- Н. /Панайот/. С това обстоятелство се обяснява различието в бащиното и фамилното име на наследниците от следващите поколения, а именно Д. П. син на Н. / П. / и Ц. Д. П.- внук на Н. / П. /, поради което следва да се приеме, въпреки известни неточности и противоречия в издадените удостоверения за наследници, че се касае за едни и същи лица, както и че те произхождат едно от друго. Не е от съществено значение и обстоятелството, че според една от свидетелките - св. П, Д. имал и друга сестра- "баба П. ", тъй като за нея не се твърди, че е била съсобственик в имота и следователно не е било необходимо да се изследва имала ли е наследници. Необосновано и в противоречие с доказателствата по делото е и заключението на въззивния съд, че не е установено братята П., К. и Д. да са били собственици на имота и към момента на одържавяването му, тъй като независимо от различията в записването имотът е продължавал да се води с името " Х. къща", което сочи на връзката с първоначалните собственици, а освен това липсват доказателства да е бил придобит от други лица. Независимо от изложеното обаче решението за отхвърляне на иска е правилно и следва да се остави в сила. Според заключението на вещото лице и представената писмена документация по реставрацията на имота той не съществува във вида, в който е иззет от държавата. Въз основа на законно разрешено строителство за преустройство старите сгради са съборени и изградени наново, като е запазен предишния им характерен архитектурен облик, тъй като къщата е обявена за паметник на културата. В този смисъл дори и да се приеме, че ищецът е наследник на бившите собственици, както и че имотът е отнет от държавата без основание, както е приел и въззивният съд, за ищеца не би настъпил реституционният ефект по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като имотът не съществува реално във вида, в който е одържавен и не подлежи на възстановяване. В тази част решението на въззивния съд е правилно и съобразено с материалния закон и практиката на Върховния касационен съд, обобщена в ТР № 1/1995 г. и т. 1 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, като в последното изрично е разяснено, че условието за реално съществуване на имота се отнася както за възстановяването по чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, така и за допълнително въведеното пред 1997 г. основание за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, на което се позовава ищецът. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК / отм/ Върховният касационен съд, в състав на първо гражданско отделение