Решение № 12494 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2015 г.

Решение № 12494 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Младост", Столична община (СО), чрез юрисконсулт Весела Звезданова, срещу Решение № 478 от 29.01.2015 г., постановено по адм. д. № 9541/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), второ отделение, 37 състав. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Тинка Илиева Мирчева, е отменена Заповед № РД 58-6 от 18.09.2014 г., издадена от кмета на район "Младост", СО, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖТСО, Наредбата) е отменена настанителна заповед № 13 от 21.05.2008 г. и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 30.05.2008 г. между СО - район "Младост" и Тинка Мирчева за общинско жилище, находящо се в гр. София, кв. Горубляне, ж. ек. "Експериментален" бл. 42, вх. 6, ет. 6, ап. 140, състоящо се от стая, кухня, дневна и обслужващи помещения. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора то е необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е кредитирал в пълнота всички събрани по делото доказателства, поради което е направил неправилни изводи. Заплащането на дължимите суми за наем след издаването на спорната заповед не обосновава извод за издаването й в нарушение на закона. Неправилна е и преценката на състава на АССГ досежно значението на неуведомяването на лицето за започналото административно производство. В касационната жалба се сочи, че визираното процесуално нарушение не е от категорията на съществените. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на Тинка Мирчева. Ответницата Тинка Илиева Мирчева оспорва жалбата като неоснователна. Допълнително представя писмени доказателства за извършени плащания на консумативи през 2014 г. и 2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД 58-6 от 18.09.2014 г., издадена от кмета на район "Младост", СО, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖТСО, Наредбата) е отменена настанителна заповед № 13 от 21.05.2008 г. и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за наем от 30.05.2008 г. между СО - район "Младост" и Тинка Мирчева за общинско жилище, находящо се в гр. София, кв. Горубляне, ж. ек. "Експериментален" бл. 42, вх. 6, ет. 6, ап. 140, състоящо се от стая, кухня, дневна и обслужващи помещения. Установено е от първоинстанционния съд, че по силата на посочената настанителна заповед Мирчева е настанена в общинското жилище заедно с членовете на семейството си. Въз основа на тази заповед, на 30.05.2008 г. е сключен договор за наем между район "Младост", СО и Мирчева, в който е уговорено плащането на наемната цена, сроковете за това и основанията за прекратяване. С нарочна покана от 14.11.12 г., получена от Мирчева на 19.11.2012 г., същата е уведомена, че поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски за повече от три месеца, се предприемат действия по прекратяване на наемното правоотношение. По отношение на релевантния период по делото относно задълженията за 05.14 г. - 09.14 г. на жалбоподателката не е изплащана покана и това е съобразено от съда в мотивите на решението. Анализирайки приобщените доказателства, административният съд е приел, че жалбоподателката е заплатила дължимите от нея задължения, заради неплащането на които е прекратено наемното й правоотношение, към СО - район Младост и то веднага след издаване на оспорената заповед. В мотивите си съдът е приел още, че е допуснато противоречие между посочените правни и фактически основания, визирани в заповедта: в нея като правно основание за издаването й са посочени както чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, така и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а сроковете, посочени в двата нормативни акта, са различни. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани. Доколкото последните са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност, неоснователни са касационните оплаквания в тази насока. Съдът е обсъдил цитираните в мотивите на оспорения акт документи и като е преценил съдържанието им в съвкупност с останалите приобщени по делото доказателства и самата заповед, е направил правните си изводи за противоречие между посоченото правно и фактическо основание в заповедта. В резултат, при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на спорната заповед, по съображения, които се споделят от настоящия съд. Акцентира се от касатора върху това, че към датата на издаването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е било налице релевантното задължение за наем и консумирана вода. Първоинстанционният съд е установил изплащането на задълженията от жалбоподателката. Вярно е, че тези факти не са били налице към момента на издаване на обжалваната заповед, но следва да се вземат предвид при разрешаването на спора, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК. Защитимите интереси със заповедта, предмет на съдебен контрол, са икономически, а предприетата от настоящия касатор мярка за прекратяване на наемното правоотношение е предвидена в ЗОС и преследва предвидена от закона цел. Предвид конкретиката на случая обаче, тази намеса се преценява от настоящия съдебен състав като непропорционална. Няма спор относно заплатените от Мирчева задължения до м. януари 2015 г. за наем и тези за консумирана вода. Установено е също така, че адресата на заповедта е настанена в общинското жилище с непълнолетните си деца. Преследваната от общината цел - да охрани икономическия си интерес и да събере дължимите суми за наем и консумирана вода във връзка с ползването на жилището, би могла да се постигне и по друг, не толкова драстичен за Мирчева и децата й ред, а не като я лиши от жилището, в което пребивава с децата си. В тази насока правилно е преценено от състава на АССГ, че преди да предприеме действия в насока отстраняване на домакинството от жилището, органът е следвало да провери, дали тези действия няма да поставят трите й непълнолетни деца в риск. Предприетите от настоящия касатор действия по издаването на спорната заповед е следвало да бъдат предхождани от действия в насока разрешаване въпроса относно местоживеенето на непълнолетните деца след евентуалното нейно изпълнение, каквито в настоящия случай не са осъществени. С оглед най-добрия интерес на децата, административният орган е бил длъжен да извърши преценка на последиците, които ще настъпят за тях при промяна на обстоятелствата вследствие на издадената от него заповед (пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето, ЗЗД). Тези от децата, навършили десетгодишна възраст е следвало да бъдат изслушани в хода на административното производство при спазване предпоставките по чл. 15, ал. 1 ЗЗД, доколкото без съмнение техните интереси се явяват засегнати. Затова с издаването на спорната заповед в нарушение на посоченото, не е постигнат баланса между конкуриращите се интереси, с което е нарушен принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. По изложените съображения решението, предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,