Решение № 3578 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10306/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. Белева с [ЕГН], чрез процесуалният представител адв. Аргилашка, срещу Решение 1021/02.06.2023 г., постановено по адм. дело 2246/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001621002553-091-001/25.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 42/27.01.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) относно установена отговорност по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения на Кеми текс ООД. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение развива съображения, че съдът не е спазил изискването на чл. 172а, ал.2 от АПК. Счита, че изготвената ССчЕ не е обсъдена в мотивите на съда. Твърди, че не е констатирано несъответствие между декларираното и действителното, за да е налице укриване на факти и обстоятелства. Развива доводи, че към разпределянето на дивидент и след разпределянето дружеството е имало неразпределена печалба в размер на 379 332.66 лв. Налице били и данни за периодични плащания на задълженията на Кеми текс ООД. По подробно изложени доводи в касационната жалба моли за отмяна на оспорваното решение. Претендира присъждане на направените разноски пред първоинстанционния съд. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Рашева, в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001621002553-091-001/25.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 42/27.01.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП относно установена отговорност по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК на К. Белева за задължения на Кеми текс ООД, [ЕИК], общо в размер на 25 761,66 лв. главница и 14 561,32 лв. лихви за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица, ДДС, осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО. В хода на ревизионното производство е установено, че К. Белева е съдружник и управител на Кеми текс" ООД гр. Пловдив. На дружеството е образувано ревизионно производство, приключило с издаването на РА Р-16001615004548-091-001/08.01.2016 г., и повторна ревизия за данъчен период 2012 г., приключила с издаването на РА Р-16001618006274-091-001/07.05.2019 г., с които са установени публични задължения по непризнато право на приспадане на данъчен кредит, което е довело до установяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО. След влизане в сила на издадените ревизионни актове е образувано изпълнително дело 170284652/2017 г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, в която връзка са наложени обезпечителни мерки по запор върху движими активи на дружеството -2 бр. МПС, 14 бр. шевни машини, шевни глави, компресори и др. От публичният изпълнител са били проведени 6 търга, на които е продадено част от обезпеченото имущество, като събраните суми не са довели до погасяване на всички задължения. Установено е, че дружеството няма други активи, с които да покрие неизплатените задължения и затова дългът е категоризиран като "трудносъбираем". Установено е, че за 2018 г. Кеми Текс" ООД отчита печалба 2 086,21 лв., като има натрупана неразпределена печалба от минали години в размер на 379 332,66 лв. Изискани са счетоводни справки от обслужващата дружеството счетоводна кантора Кредо Консулт - Пловдив" ООД, от които е установено, че през 2014 г. с решения по протоколи от общо събрание на Кеми Текс" ООД на К. Белева и Д. Събчев за 2010 г., 2011 г., 2012 г.и 2013 г. са начислени и изплатени дивиденти в размер на по 50 473,17 лв., за които е начислен данък 5%. От журнал сметка разчети със съдружници за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е установено, че на съдружниците за 2017 г. са разпределени и изплатени от дружеството дивиденти в размер на по 44 005 лв. за всеки от тях, като е начислен данък 5% в размер на 2 200,25 лв. и е изплатен в брой нетен дивидент по 41 804,75 лв. Подадена е ГДД по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и по чл.201, ал.1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2017 г., с които е деклариран дължим окончателен данък от дивиденти в размер на 4 400.50 лв. За 2018 г. е отчетена печалба в размер на 2 086.21 лв., като по сметка 501 каса в левове е налице дебитно салдо в размер на 94 552.89 лв., а по сметка 503 разплащателна сметка е налице дебитно салдо към 31.12.2018 г. в размер на 149.55 лв., за което разпореждане с касовата наличност ревизираното лице не е представило никакви документи и не са използвани за погасяване на публичните задължения. От органите по приходите е прието, че спрямо К. Белева, като управител на Кеми текс" ООД е изпълнен фактическият състав на чл. 19 от ДОПК. Сочи се, че като управител на задълженото дружество тя е имала възможността, но не е извършила необходимите плащания към бюджета, свързани със задълженията на дружеството за данъци. Физическото лице като управител е подписвало всички фактури, оферти, договори, приемо-предавателни протоколи към доставчици и клиенти на дружеството, боравело е с банковите сметки на дружеството, като чрез действията си по непредставянето на документи, сведения и справки, изискани по реда на ДОПК, същото е укрило факти и обстоятелства пред органите по приходите. Установено е още, че от доставчиците и от Кеми Текс" ООД не са представени документи, които да доказват по безспорен начин отчетените доставки по ЗДДС, като е установен допълнително корпоративен данък в резултат на отчетени документално недоказани и необосновани разходи. Прието е, че физическото лице съзнателно е участвало в сключването на привидни сделки с доставчиците и по този начин умишлено е предприело действия за прикриване и деклариране на факти и обстоятелства пред данъчната администрация с цел избягване на данъчно облагане. Затова според органите по ревизията са изпълнени предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК като е налична причинно-следствена връзка между декларираните пред органа по приходите определени факти и обстоятелства и несъбираемостта на задълженията. Според решаващия орган по отношение на РЛ са налице предпоставките, визирани в чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК. Твърди се, че лицето като управител е извършвал отклоняване на парични средства от дружеството и липсват представени доказателства от РЛ, че с наличните парични средства, получени като дивидент през 2017 г. в брой от дружеството и тези, разпоредени от негова страна по разплащателната сметка в края на 2018 г., са свързани с дейността на длъжника. Прието е, че е налице недобросъвестно разпореждане от управителя с парични средства на дружеството, довели до намаляване на имуществото му, а от там и до невъзможност да бъдат погасени съответните негови публични задължения. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните. Експертът е установил, че към четвърто тримесечие на 2017 г. дружеството е имало неразпределена печалба от минали години в размер на 379 332.66 лв. и дебитно салдо по сметка 501 към 31.12.2018 г. в размер на 94 552.89 лв. Разпределеният дивидент съгласно протокол от ОС на съдружниците от 01.10.2017 г. е различен от размера на осчетоводените суми за изплащане на дивидент. В ГДД на Кеми текс ООД за 2017 г. не е посочено изплащане на дивидент. Същевременно за ревизирания период съгласно РА от 11.07.2018 г. управителят не е знаел за установени публични задължения към дата на осчетоводяване на дивидента. Липсват РКО за изплащане на дивидент. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на административния акт. Изложени са мотиви, съгласно които за част от разглежданите данъчни периоди е налице подаването на СД по ЗДДС с неверни данни, които еднозначно следва да бъдат преценени като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред приходните органи. На следващо място съдът е приел, че осъществените от ревизираното лице действия, изразяващи се в разпределение на дивидент от неразпределена печалба, осчетоводен в края на 2017 г. и тегления в брой от сметката на дружеството на сума в размер общо на 94 552.89 лв., съставляват скрито разпределение на печалбата, което се субсумира в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според решаващия състав целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фискът. Достигнато е до извод, че решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правни действия, представляващи скрито разпределение на печалбата и изплащане на дивидент, както и безвъзмездно отчуждаване на суми, като с оглед на горното са установени всички предпоставки на чл. 19, ал. 2, т.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до размер на намаленото имущество. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната жалба се явява основателна. Административният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което е довело до постановяване на необоснован краен съдебен акт. По спорния по делото въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на Кеми текс ООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: Правилно, от страна на административния съд, е съобразено кои са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на третото лице по реда на чл. 19, ал.1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК, като настоящият състав счита за излишно да ги възпроизвежда. По-конкретно, спорът се свежда до това дали лицето е недобросъвестно, както и налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството. Съдебният състав на първоинстанциония съд не е изложил правни изводи относно това. Всъщност съдът не е изложил отделни правни изводи относно обстоятелствата по наличието на предпоставките по чл. 19, ал.1 от ДОПК и тези по чл. 19, ал.2, т.1 от ДОПК, поради което не може да се установи от касационната инстанция кое от тях той приема за установено. Изводът на съда, че следва да се приеме, че са налице всички предпоставки на чл. 19, ал.2, т. 1 от ДОПК е бланкетен, като не е извършен необходимият анализ на всички необходими и относими факти и обстоятелства по делото. Въпреки че е описал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, не е изяснено дали съдът я кредитира. В тази насока съдът не е извършил дължимия анализ, като не е обсъдена експертизата по делото, която е от значение за това към кой момент дружеството не е притежавало активи, които да послужат за удовлетворяване на задълженията му. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния РА, е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и с оглед на изложените по-горе мотиви следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да установи в пълнота относимата фактическа обстановка и след това се произнесе по спорните по делото правни въпроси при съобразяване на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като за изясняване на фактическата обстановка по спора и при необходимост може да назначи допълнителна ССчЕ. При този изход на спора, по въпроса за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,