Решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 424/2012 г.

Решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 424/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1750/2011 г. на Районен съд гр. Русе и внохд. № 638/2011 г. на Окръжен съд гр. Русе, образувано по искане на осъдената М. А. Искането с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, се подържа в писмени бележки от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване неоснователно, тъй като е без основание. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 21.01.2012 г. постановено по внохд. № 638/2011 г. на Окръжен съд гр. Русе е потвърдена присъда по нохд. № 1750/2011 г. на Районен съд гр. Русе, с която подсъдимата тогава М. А. е призната за виновна в това на 4.05.2011 г. в [населено място] да е отнела чужди движими вещи - пари /евро и румънски леи/ на обща стойност 390,42 лв. от владението на Хория П. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен, поради което и на основание чл. 194, ал. 3 НК и при условията на чл. 54 НК е осъдена на пробация, определени са съобразно разпоредбата на чл. 42 а ал. 4 НК мерките по ал. 2т. 1 и 2 на същия текст за срок от по три години и по т. 6 на ал. 2 на чл. 42 а НК в размер на 200 часа годишно отново за срок от три поредни години. А. е оправдана по първоначално предявеното й обвинение по чл. 195, ал. 1 т. 7 НК, като съда е приел че сега извършеното престъпление е в маловажен случай. ПО ИСКАНЕТО ЗА възобновяване от осъдената А.: Довода за нарушение на закона е според защитата в "липсата на елемент от фактическия състав на престъплението кражба, дефинирано в чл. 194, ал. 1 НК, а именно намерението за своене ". Тази липса се дължала на противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели, от което възниквало съмнение, което винаги било в полза на подсъдимия. Довода е неоснователен. Инстанционните съдилища и преди всичко първоинстанционния съд са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Липсват претендираните противоречия в показанията на св. Б. - /виж протокола от съдебно заседание на 20.10.2011 г./, а и те се подкрепят от показанията на св. М. и П., включени по реда на чл. 372, ал. 3 НПК. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Изводите на първоинстанционния съд по "маловажността" на извършената кражба търпят критика, но липсата на протест срещу присъдата изключва корекциите в тази насока. Намерението за своене е установено, като се вземе предвид дори само обстоятелството, че А. не спори да е взела портфейла на Могошан, заедно с намиращите се вътре суми, както и това че след задържането й е възстановила равностойността на взетите пари. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на А. инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е пробация, вярно в максимално предвидения от закона размер, но с изтърпяването му могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, поради което то не е в нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдената изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение