Решение № 9 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2024 г.

Решение № 9 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2024 г., VI о., докладчик съдията Слав Бакалов Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Пловдив срещу решение № 1830/26.02.2024 г. постановено по адм. д. № 1192/2023 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу индивидуалния административен акт. Ответната в производството страна - Й. Х. Ш., чрез адв. Т. Аврамов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменил Решение № 2153-15-99/11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата вх. № 1012-40-98/20.03.2023 г. на Й. Ш. против разпореждане [номер]/Протокол № N01005/05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и изпратил преписката за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. При постановяване на оспорения съдебен акт, решаващият съд приел, че предмет на делото е спор относно размера на осигурителния доход на Й. Ш., за времето от 18.12.1994 г. до 31.12.1996 г., когато от административния орган е приет осигурителен доход в размер на 76598. 09 лв. при осигурител "Тракия- РМ" ЕООД - Пловдив на база минимална работна заплата, при липса на разплащателни ведомости, който факт е безспорен, но при наличие на съответни отбелязвания в трудовата книжка на жалбоподателя, допълнителни споразумения към трудов договор с посочване размер на основна заплата, които кореспондират с размера отразен в трудовата книжка, заповед № 130/01.08.1996 г. за изплатени трудови възнаграждения в различни месеци от 1996 г., списъци на работниците и служителите в Тракия РМ ЕООД във връзка с промяна финансовите условия на труд в сила от 01.01.1996 г. и от 01.07.1996 г. В първоинстанционното производство е констатирано, че в разглеждания случай изискуемите документи за установяване на осигурителния доход, съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за периода липсват, поради което удостоверение обр. УП-2 може да бъде издадено въз основа на други автентични документи, в които следва да съдържат достатъчно данни за осигурителния доход. Според решаващият съд, това означава, че в автентичните документи трябва да има информация за размера на възнаграждението, върху което са правени осигурителни вноски и за неговото изплащане на лицето. От една страна е обоснован извод за липсата на спор досежно характера на трудовата книжка, като документ за установяване на трудовия стаж, но не и за осигурителния доход. От друга страна, решаващият съд приел, че предвид посочването в трудовата книжка на уговорено възнаграждение и съответствието с представените по делото други писмени доказателства, то са налице автентични документи, съдържащи достатъчно данни за осигурителния доход. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата е уважена и преписката е изпратена на ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне съобразно дадените от съда указания, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В противоречие с изискването на чл. 172а ал. 2 от АПК съдът не се произнесъл по оспорването на документите въз основа на които е направил правните си изводи. Тяхната автентичност е оспорена от касатора, но липсва произнасяне на съда съгласно чл. 194, ал. 3 от ГПК относно извършена от съда проверка, като признае че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. Това е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като именно въз основа на тези документи, съдът е обосновал своите изводи. Съдебната практика нееднократно е изтъквала, че съществено е нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В случая липсва произнасяне на съда относно въпросът дали представените от ответника доказателства са истински или не, отговорът на който би довел до различен правен извод, в случай, че бъдат приети за неистински. Наред с гореизложеното делото не е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е приел, че от Констативен протокол № КП-5-15-00380481/22.02.2018 г. издаден от ТП НОИ – Пловдив за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя - дружество Тракия – РМ ЕООД е видно, че са съхранени налични разплащателни ведомости за заплати включително и за периода за м. декември 1994 г. за АТП Стряма вкл. за монтажници и шлосери, какъвто се явявал жалбоподателя. От представените по делото допълнителни споразумения обаче става ясно, че за спорния период местоработата на ответника е била в АСС [населено място] ([населено място] село), като липсват данни, че този месторабота е идентична с АТП Стряма. Като не е изяснил дали действително запазените документи при осигурителя Тракия–РМ ЕООД имат отношение към процесния период и ответника по касацията, съдът е постановил необоснован съдебен акт. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, защото препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. (в този смисъл Решение № 10646 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2021 г., VI о., Решение № 315 от 14.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2021 г., VI о.) Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, като се произнесе по оспорването на същите, прецени евентуално и допуснати нови доказателства, при спазване изискването на чл. 226, ал. 2 от АПК, и установи фактите и обстоятелствата съгласно приложимите материалноправни разпоредби. При преценката на събраните доказателства съдът следва да съобрази, че съгласно чл. 40, ал. 6 НПОС когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Предвидената възможност касае случаите, когато липсват изброените в чл. 40, ал. 3 НПОС документи. Тя не изключва възможността удостоверенията за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за него. За периодите, които предхождат създаването на информационната система на НОИ, разпоредбата на чл. 40, ал. 9 НПОС предвижда документите за осигурителен стаж и доход да се издават въз основа на съхраняваните разплащателни ведомости и други документи, а когато тези документи липсват - и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения. В съответствие с периодите, за които се отнасят, в зависимост от начина на изготвяне на първичната отчетна документация в различните ведомства и предприятия, документи с които може да се установи осигурителен доход са различни – съхранени данни от електронна обработка на информацията, фишове за изплатено трудово възнаграждение (осигурителен доход), разписки за изплащане на възнаграждения, награждавания, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд и други. (Решение № 4582 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13625/2019 г., VI о.) При преценка на тези документи, съдът следва да съобрази практиката на ВАС относно доказателствената стойност на трудовата книжка и допълнителните споразумения към трудовия договор за установяване на осигурителен доход отразена в решение № 12559/26.10.2009 г. по адм. дело № 6610/2009 г. по описа на ВАС, VI отделение, решение № 5781/07.05.2009 г., постановено по адм. дело № 172/2009 г. по описа на ВАС, VI отделение, Решение № 5521 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2011 г., VI о., Решение № 2979 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2016 г., VI о., Решение № 15393 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2020 г., VI о.. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,