Решение № 1823 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2009 г.

Решение № 1823 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив срещу Решение № 743/02.06.2009 г. по адм. д. № 1973/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Х-ти състав, с което е отменено Решение за промяна на митническа стойност № 1957/01.08.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0737/09.09.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция - Пловдив, с което на "ЗИМ" ЕООД е определено по ЕАД № 3000/4-26920/15.05.2006 г. допълнително митническо задължение в размер на 340 лв., от които 74 лв. мито и 266 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 15.05.2006 г. до датата на плащане. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решението на Началника на Митница Пловдив. Претендира разноски. Ответникът "ЗИМ" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Заинтересованата страна - Директор на Агенция "Митници" изразява писмено становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: За да отмени определените задължения първоинстанционният съд е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, че "ЗИМ" ЕООД е извършил плащане на разходи във връзка с транспорта на стоки по ЕАД от Китай до Солун, поради което липсват предпоставки за коригиране на договорната стойност при условията на чл. 38 от ЗМ. Така постановеното решението е незаконосъобразно. Безспорно е установено по делото, че "ЗИМ" ЕООД за периода 2005 - 2006 години по 75 бр. ЕАД, един от които е процесният ЕАД № 3000/4-26920/15.05.2006 г., е осъществило доставки на детски играчки, поставени под режим внос, като в кл. 20 на ЕАД "Условие за доставка" е декларирано DDU Солун. В съответствие с Международните правила за тълкуване на търговските термини ИНКОТЕРМС 2000 "D" - термините са, с които продавачът се задължава да поеме всички рискове и разходи за доставката на стоките до местоназначението им. Съгласно класификацията, терминът за търговия DDU - Delivered Duty Unpaid (...named place of destination) - Доставено, мито неплатено (...уговорено местоназначение) се тълкува и от митническите органи в издадените от тях административни актове в смисъл, че продавача поема всички разходи и рискове до доставката на стоката на определеното място, което в случая е Солун, Гърция. По постигнатите договорености и по тълкуване на термина DDU не се спори, но спорът е относно изпълнението на договорните клаузи - транспортните разходи да са за сметка на продавача, при установени данни от митническите органи в процедура по последваща проверка по реда на чл. 84 от Закона за митниците, за заплатени от купувача транспортни разходи за стоката, както от Солун до Пловдив, така и от Китай до Солун, които са основание за издаване на процесния административен акт. Установени са документи за платени транспортни разходи за стоката от Китай до Солун от страна на получателя "ЗИМ" ЕООД на "Българско морско дружество" ЕООД, отразено в издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ООД фактура № 06-05-03-IV/25.05.2006 г. на стойност 1251,73 лв. за международен транспорт Китай - Солун. Възраженията, поддържани от жалбоподателя в хода на оспорване на административния акт са, че той не е извършил плащане на разходи за транспорт, а такива са извършени от продавача. Други доказателства за плащане на транспорт от Китай до Солун и обработка на товар, освен процесната данъчна фактура, издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД, по делото не са представени. Процесната данъчна фактура е валиден първичен счетоводен документ, ползващ се с доказателствена сила и изводите на първоинстанционния съд, че поради липса на подпис на получател, тази фактура не отразява плащане, са неправилни. Тези изводи на съда са в противоречие с материалния закон - Закона за счетоводството. Подпис на получателя върху фактурата не е изискване по Закона за счетоводството, поради което липсата на такъв върху фактурата не се отразява на доказателствената й сила като валиден първичен счетоводен документ. Такива са и издадения към нея фискален бон за извършено плащане на сумата от "ЗИМ" ЕООД на "Българско морско дружество" ЕООД. Възприетото от първоинстанционния съд, че неподписването на документа от получателя "ЗИМ" ООД е в нарушение на чл. 7 от Закона за счетоводството, е основание да се приеме, че липсва плащане противоречи на материалния закон. Изискването като задължителен реквизит по ЗСч е фактурата да съдържа подпис на издател, в случая - на "Българско морско дружество" ЕООД, което е спазено. В противоречие с цитираната законова уредба, първоинстанционният съд е направил грешния извод, че липсата на подпис на получател във фактурата обосновава липса на реално плащане, респективно - необоснованост на административния акт. Установените при насрещната проверка в процедура по последващ контрол документи установяват митническа облагаема стойност, различна от декларираната. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България; б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходи за транспорт и за обработващи операции, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Китай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, съгласно уговорката, и в същото време - при налични данъчни фактури, издадени от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД за платени разходи за транспорт Китай - Солун и Солун - Пловдив, едната фактура от които осчетоводена от дружеството-получател и стойността й включена в облагаемата стойност, а другата - неосчетоводена, но ползваща се с доказателствена сила, се налагат изводите за наличие на установени предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" ЗМ. Спазена е и процедурата по повторна проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗМ след разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Оспореният административен акт е издаден при спазване процедурата по закон. При неправилно тълкуване на чл. 7 от Закона за счетоводството, първоинстанционният съд е направил грешния извод, че "задължителен реквизит" е подпис за получател върху посочената фактура и липсата на такъв означава липса на плащане, при което съдът е игнорирал ползващ се с доказателствена сила първичен счетоводен документ за осъществено плащане на разходи за транспорт. Съдът не е обсъдил останалите данни по делото, а именно - съществуването на друга фактура, издадена при същите обстоятелства - без подпис на получател, плащане в брой, за транспортни разходи за същата стока, но от Солун до Пловдив, издадена от същото дружество - "Българско морско дружество" ЕООД на дружеството-жалбоподател пред първоинстанционния съд - "ЗИМ" ЕООД за сумата 900 лв., която обаче е осчетоводена от "ЗИМ" ЕООД и е намерила отражение в митническата декларация. Тази фактура № 06-05-03-IV/25.05.2006 г. е също без подпис на получател, но същата не се оспорва и нещо повече - осчетоводена е от дружеството - "ЗИМ" ЕООД. Този безспорно установен факт доказва налични взаимоотношения между двете дружества "ЗИМ" ЕООД и "Българско морско дружество" ЕООД по повод транспорта на стоките и обработката на товара. Други доказателства в тази насока не са представени, въпреки че са изискани от страните, поради което следва да се съобразят наличните, ползващи се с доказателствена сила. По изложените съображения оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е законосъобразен и като го е отменил Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД-гр. Пловдив срещу решението за промяна на митническа стойност, с което на дружеството е определено по ЕАД № 3000/4-26920/15.05.2006 г. допълнително митническо задължение в размер на 340 лв., от които 74 лв. мито и 266 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 15.05.2006 г. до датата на плащане. Касаторът претендира разноски, като с оглед изхода на спора и обстоятелството, че е представляван от юрисконсулт пред административния съд, "ЗИМ" ЕООД следва да бъде осъден да му заплати сумата 80 лв. Ответникът Директор на Агенция "Митници" в касационното производство не е представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора, няма право на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и по чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,