Решение № 10929 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2017 г.

Решение № 10929 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 147 от 22.11.2016 г. по адм. дело № 182/2016 г. по описа на Административния съд - Я., поправено с решение № 96 от 16.06.2017 г. Решението се обжалва в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била осъдена да заплати на М. Бонев обезщетение в размер на 4100 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 18.01.2010 г. - 9.06.2013 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска - 16.08.2016 г. Направени са оплаквания за недопустимост на решението в една част и за неправилност на решението в останалата част поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се отхвърли изцяло или частично, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Бонев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението в осъдителната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд било образувано по исковата молба на М. Бонев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 18.01.2010 г. - 09.04.2013 г. ( по-късно e посочен периодът 18.01.2010 г. - 09.06.2013 г.), причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З.-Б.. В исковата молба са направени твърдения, че поради неосигуряването на изискващата се минимална квадратура в затворническото помещение, на санитарен възел и постоянно течаща вода в спалните помещения, поради липсата на постоянен достъп до топла вода в банята, както и поради лоши хигиенни условия в затворническите килии и наличието на инсекти, Бонев бил третиран по нечовешки и унизителен начин, в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Административният съд установил, че М. Бонев постъпил в Затвора - Б. на 22.01.2010 г. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", с начало на изтърпяване на наказанието -18.01.2010 г. На 9.06.2013 г. ищецът е бил преместен в затворническото общежитие към Затвора - Б.. З. изясняване на обстоятелствата по делото били събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, килията, в която са били настанени заедно с ищеца, е била с размери 4 м/ 5-6 м, като през цялото време на престоя там имало между 21 и 27 лишени от свобода. Леглата били 9 на брой, на три етажа, поради което закривали прозорците и проветрението не било достатъчно. В килията нямало тоалетна и течаща вода и затова през нощта затворниците ходили по нужда в кофа. На етажа, където била килията, имало четири общи тоалетни и баня с четири душа, обслужващи близо 200 човека, като ползването на банята ставало два пъти през седмицата по график. Помещенията били много мръсни, имало хлебарки и гризачи. Посочено било още, че почистването следвало да се извършва от самите затворници, но те не почиствали редовно. Въз основа на тези данни, съдът направил констатация, че площта на помещението в Затвора - Б., в което бил настанен ищецът, не отговаряла на стандартните изисквания. Килиите не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Липсвала достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване. По отношение на твърдението за влошеното здравословно състояние на ищеца съдът приел, че от представените по делото епикризи се установява, че на два пъти през 2010 г. Бонев е бил хоспитализиран, без да е била установена връзка с условията на живот. Според административният съд, лошите битови условия, причинени от бездействието на администрацията на затвора, въздействали неблагоприятно върху човешкото достойнство на лишения от свобода, поради което понесените от него морални вреди следвало да бъдат възмездени с присъждането на обезщетение в размер на 4100 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Съдът приел за недоказани твърденията на ищеца, че не му бил осигурен достъп до баня и топла вода; че хигиената в килията била лоша, и че в затвора не била извършвана дезинфекция за инсекти и гризачи, поради което отхвърли иска над присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лева заедно със законната лихва. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. При постановяването на решение № 147 от 22.11.2016 г. по адм. дело № 182/2016 г. по описа на Административния съд - Я. е била допусната фактическа грешка относно периода, през който са понасяни вредите. С решение № 96 от 16.06.2017 г. съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като посочил, че вместо "18.01.2010 г. - 19.06.2013 г." следвало да се чете "18.01.2010 г. - 09.06.2013 г." Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По делото е било установено, че условията на живот в затвора не отговарят на изискванията за нормална жизнена среда по причина на бездействието на администрацията за изпълнение на възложените й задължения. Администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не следва да носи отговорност за начина на изграждане и оборудването на местата за лишаване от свобода, така че лишените от свобода да разполагат с необходимите жилищни и битови помещения, както и със самостоятелен санитарен възел, тъй като не й е възложено изграждането на местата за лишаване от свобода, но има задължения, свързани с организацията на настаняването на осъдените лица и е следвало да не допуска пренаселеност на помещенията, както и да направи възможното за подобряване на средата. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие от страна на длъжностни лица за предприемане на организационни мерки, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически дискомфорт и засягане на човешкото му достойнство. Негативните преживявания на лишения от свобода вследствие на неблагоприятната жилищна среда превишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането, поради което подлежат на обезщетяване, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Що се отнася до размера на обезщетението, следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон съдът е присъдил по-висок от достатъчния за възмездяване на понесените от ищеца вреди. Ищецът не е ангажирал доказателства за това как са му се отразили лошите битови условия, въпреки дадените указания, поради което съдът е следвало да възприеме минимален оценъчен стандарт при определяне на обезщетението. По преценка на касационната инстанция, с оглед характера на вредите и периода, през който са понасяни, обезщетението следва да се намали до 2100 лева. Решението следва да се отмени за разликата над присъдения размер от 2100 лева с постановяването на друго за отхвърляне на иска в тази част. Решението следва да се обезсили в частта за присъдената върху обезщетението законна лихва, считано от 16.08.2016 г. Административният съд се е произнесъл свръхпетитум, като е присъдил законната лихва върху главницата, без ищецът да е направил такова искане в исковата си молба. С оглед частичното уважаване на исковата претенция на Бонев, по аргумент от чл. 10, ал.2 ЗОДОВ, разноски на другата страна не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд