Решение № 7014 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4030/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „ЕМ ЕН ДЖИ ЕНЕРДЖИ“ ООД представлявано от управителя В. П. К., чрез процесуалния си представител адв. В.Джостов, против решение №129 от 02.02.2026г., постановено по адм. дело №437/2025г. на Административен съд – Смолян, с което е отменено решение №695 от 27.11.2025г. на Общински съвет – Смолян, взето с Протокол №27. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата, а оспорения административен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски, само за държавна такса. Представя писмена защита. Ответникът – Общински съвет – Смолян, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - „Изохим Билд“ ЕООД, представлявано от управителя З. К., чрез адв. В. Вълчев, в представен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При подробно изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя становище. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение №129 от 02.02.2026г., постановено по адм. дело №437/2025г., Административен съд – Смолян е отменил решение №695 от 27.11.2025г. на Общински съвет – Смолян, взето по протокол №27 на заседание, проведено на същата дата и е осъдил Общински съвет – Смолян да заплати на „Изохим Билд“ ЕООД разноски в производството в размер на 613,64 евро. За да достигне до този правен резултат първоинстанционния съд на първо място е приел, че предмет на съдебното производство е учреденото право на строеж на правен субект съгласно предвижданията на одобрения ПУП – ПРЗ. Същия е заявил, че не следва да се обсъждат доводите за бъдеща екологична катастрофа, както ирелевантнти. Прието е също, че с приетото решение на Общински съвет не се взема решение в кв. Устово да съществува или не фотоволтаични паркове, тъй като този въпрос е решен през 2020г. На следващо място съдът е счел, че оспореният административен акт е нов такъв, постановен след връщането на първоначално постановения и при приемането му е следвало да бъде разгледан и даден отговор на всички релевантни въпроси, настъпили до този момент и да се произнесе по тях. Приет за новонастъпил факт е съществуването на второ предложение към момента на повторно обсъждане на въпроса за учредяване на строеж за посочените 4 бр. ПИ, а в случая липсва произнасяне по този въпрос. А съгласно чл. 58, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на ОбС - Смолян, предложението на второто дружеството е следвало да бъде внесено за разглеждане в постоянните комисии на колективния административен орган и да бъде включено за разглеждане в дневния ред на заседанието. Съдът е приел, че това не е направено, поради което е налице предложение, което е оставено без разглеждане. Първоинстанционния съд е приел, че според чл. 62, ал. 2 от ЗЕ е предоставена на общински съвет само една възможност да учреди право на строеж за изграждане на конкретни обекти без търг или конкурс. В правомощията на общинския съвет е при условията на оперативна самостоятелност да прецени всеки конкретен случай как да учреди правото на строеж, следователно когато за изграждане на един и същи обект има повече от едно предложение, следва да бъде спазен принципа на чл. 37, ал.1 от ЗОС, а именно да бъдат разгледани всички предложения и да се избере най-изгодното. А в случая приемането на подход за изолиране на едното предложение е предопределило издаването на незаконосъобразен акт. На последно място съдът е приел за неоснователен довода за неспазване на принципа на прозрачност. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и съвкупност и при съобразяване на възраженията на страните е направил правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че първоначално приетото решение №691 от 31.10.2025г. на Общинския съвет – Смолян е било законосъобразно по същество, но връщането му от Областния управител е единствено за „процедурни неточности“ и изисква саниране на формата на акта, т.е. за да се отстранят посочените дефекти. Според настоящият съдебен състав, преценка дали първоначалното приетото решение на общинския съвет е законосъобразно, не може да бъде извършена, тъй като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, е прието, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Това е така, защото реално след като е било оспорено първоначално взетото решение на общинския съвет, това решение не е влязло в сила. Нормата на чл. 45 от ЗМСМА регламентира едно своеобразно право на вето върху актовете на общинския съвет от страна на кмета на общината и областния управител, което съответно се явява пречка тези актове да влязат в сила и да породят правни последици, преди да бъдат разгледани повторно. При новото разглеждане на акта от общинския съвет всъщност се започва наново процедурата по издаването му. Първоначално приетият от общинския съвет акт всъщност е междинен такъв и е само част от процедурата по приемането на крайния акт. Следователно правилно административният съд е приел, че дори да не е прецизна формулировката на Решение №695, взето по Протокол № 27 от 27.11.2025г. е нов административен акт, като при приемането му административният орган е следвало да съобрази всички относими обстоятелства, в това число и направеното предложение от „Изохим Билд“ ЕООД, за учредяване на право на строеж върху същите поземлени имоти. Неоснователен е довода на касатора, че административният съд грешно е тълкувал понятието „Обвързана компетентност“. При внимателен прочит на обжалваният съдебен акт е видно, че съдът е коментирал оперативната самостоятелност, не обвързаната компетентност на административния орган. Оперативната самостоятелност дава правна възможност на административния орган да прецени и избере свое поведение в рамките на закона и съобразно целта на закона. Оперативната самостоятелност е предоставена от закона възможност на административния орган да преценява дали, кога, как и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност. Правилно административния съд е приел, че общинския съвет в настоящия случай действа в условията на оперативна самостоятелност с оглед преценката начина на учредяване правото на строеж. В чл. 17, ал. 1, т. 6 от Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е предвидено, насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници за трайно задоволяване на обществени потребности се извършва чрез учредяване право на строеж по чл. 62, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката за изграждане на обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници. Съгласно чл. 62, ал.2 от Закона за енергетиката е уредено, че когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 се извършва върху имот - общинска собственост, компетентните общински органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за общинската собственост без търг или конкурс. Така посочената норма, предоставя възможност, но не и задължение на органа да се произнесе по отправеното до него искане и то ако прецени, че това е необходимо за трайното задоволяване на обществените потребности. Действително в конкретния случай Закона за енергетиката е специален спрямо ЗОС, но в случая настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния съд, че в случай, че за изграждането на един и същи обект има повече от едно предложение, следва да се приложи основния принцип предвиден в чл. 37, ал.1 от ЗОС, тъй като същия гарантира, че правото на строеж ще бъде учредено срещу икономически най-изгодната оферта. Тук е мястото да се посочи, че цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика не съществува, а другата е неотносима спрямо конкретния случай. На следващо място настоящият съдебен състав следва да съобрази нормата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от издалия го орган. В настоящия случай са представени следните доказателства писмо с рег. индекс: ИАГ-06420 от 10.03.2026г. на Изпълнителна агенция по горите, от което е видно, че след извършена справка в базата данни и автоматичната информационна система за документооборота в ИАГ не са открити данни за провеждани процедури за промяна на предназначението по реда на отменения или действащия ЗГ, на горски територии в отдел 2066 и в съответните подотдели. Представено е писмо с рег. индекс: РДГ13-01199 от 16.02.2026г. на Регионална дирекция по горите, от което е видно, че от извършена проверка в регистъра воден от РДГ- Смолян на преписка за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии от 1982 до настоящ момент не са водени преписки за промяна предназначението на горски територии по отношение на четирите поземлени имота. Представено е и решение №763 на Общински съвет – Смолян, взето на заседание състояло се на 26.02.2026г.,Протокол №30, с което са обявени поземлени имоти с идентификатор 67653.925.529, 67653.925.530, 67653.925.535 и 67653.925.533 по КК на гр. Смолян за публична общинска собственост и с т. 2 е възложено на кмета на Община Смолян в срок от 30 дни да открие и проведе процедура за отмяна по реда на чл.99, т.1 и т. 2 от АПК на свои заповеди № 15, 16 и 17 от 14.02.2026г. за промяна отреждането на поземлените имоти с горепосочените идентификатори. Направено е отбелязване, че решението е влязло в сила на 13.03.2026г. Също така са представени и три броя заповеди със следните номера №УТ-038 от 30.03.2026г., №УТ-039 от 30.03.2026г. и №УТ- 040 от 30.03.2026г., с която са отменени съответните заповеди. Така представените доказателства попадат в категории релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти, поради което същите са от значение за законосъобразността на оспореното решение на Общински съвет – Смолян. В чл. 62, ал.2 от ЗЕ е направено препращане към реда за учредяване на възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за общинската собственост. В чл. 37, ал.1 от ЗОС е предвидено, че правото на строеж се учредява съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план, какъвто с оглед представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства няма. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответното дружество "Изохим Билд" ЕООД за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие за сумата от 613,64 евро, платени в брой. Претенцията за разноски, сторени пред първата инстанция е неоснователна, тъй като видно от обжалвания акт такива са присъдени на дружеството. При липса на направено възражение за прекомерност, същите следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,