Решение № 5759 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2017 г.
ВАСI отделение03.05.2018 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5272 от 21.08.2017 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 4283/2017 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП разноски в размер на 608 (шестстотин и осем) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5759 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез упълномощения адв. М. Ч., против решение № 5272 от 21.08.2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), постановено по адм. д. № 4283/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-22000116218686-004-001 от 01.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 533 от 07.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва същата, като намира атакуваното решение за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си АССГ е установил от фактическа страна, че АПВ № П-22000116218686-004-001 от 01.02.2017 г. е издаден във връзка с постановено решение № 6390/21.10.2016 г. на АССГ, по адм. д. № 9245/2015 г., с което е отменен предходен АПВ № П-22000115077558-004-001/28.05.2015 г., с който е отказано правото на възстановяване на данъчен кредит с основание чл. 92, ал. 1 ЗДДС в размер на 1 927, 43 лв. и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне и проверка по искането за прихващане и възстановяване за данъчен период м. 10.2014 г. по заявление справка-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС с вх. № 01001660539 от 13.01.2015 г. С декларацията в клетка 80 дружеството е декларирало данък, подлежащ на възстановяване в размер на 1 927, 43 лв. С процесния АПВ тази сума е прихваната за данък върху доходите по трудови и приравнени правоотношения за периода м. 08.2013 г. в размер на 100, 08 лв. и за периода м. 09.2013 г. – в размер на 29, 17 лв.; и ДДС в размер на 1 798, 18 лв. за задължение по месечна справка декларация от 13.10.2013 г. за периода м. 09.2013 г. По представените от жалбоподателя платежни нареждания за извършени плащания е прието, че същите при приложението на чл. 169, ал. 1 ДОПК (преди обявяване на нормата за противоконституционна с Решение на Конституционния съд на Република България № 2/2014 г., обн. ДВ, бр. 14/2014 г.) са разпределени за погасяване на други конкретно посочени в АПВ задължения. Съдът е изложил мотиви, че в отменителното съдебно решение по отношения на издадения предходен АПВ, преписката е върната за ново произнасяне и проверка, поради което е допустимо излагане на мотиви относно извършените прихващания и установяване на всички относими обстоятелства. По отношение на претендираната сума за прихващане в размер на 8 438, 44 лв., внесена като обезпечение на основание чл. 176б ЗДДС за задължения на дружеството [фирма], съдът е приел, че същата не е предмет на процесния АПВ, тъй като гаранцията е била освободена и преведена по сметка на публичен изпълнител, след което е била усвоена за погасяване на задължения по ЗДДС на [фирма] за данъци в размер на 3 890, 96 лв. и задължения на [фирма] в размер на 3 635, 51 лв. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в жалбата, че първоинстанционният съд не е съобразил мотивите на влязлото в сила решение № 6390/21.10.2016 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9245/2015 г. Всъщност в мотивите на посоченото решение неправилно съдът приема, че като съд по същество може да прихване и възстанови суми – не е ясно от кой бюджет възнамерява да възстанови евентуално дължимите суми за възстановяване и дали може да се разпорежда с този бюджет. Съдът може само да даде задължителни указания за органите по приходите при издаване на АПВ и такива са дадени – "да формира констатации за установените задължения за данъци и осигурителни вноски за периодите, за които твърди, че не са погасени, да изложи фактически констатации за размера на погасените задължения за данъци и осигурителни вноски при предоставяне на възможност на дружеството да посочи доказателства за това, едва след което да се произнесе по въпроса налице ли са надвнесени суми за данъци/осигурителни вноски, подлежащи на прихващане/възстановяване, вкл. и относно гаранцията по чл. 176б ЗДДС". Правилно е прието от АССГ в обжалваното пред настоящата инстанция решение, че тези задължителни указания са изпълнени при издаване процесния АПВ. Неоснователни са и изложените подробни възражения срещу непроизнасянето относно възстановяване на внесена на основание чл. 176б ЗДДС (отм.); гаранция, тъй като сумите по внесената гаранция не са предмет на процесния АПВ, а са били усвоени за погасяване на задължения на дружеството - касатор и на [фирма] по изпълнително дело. Както се посочи по-горе, процесният АПВ е издаден по искането за прихващане и възстановяване за данъчен период м. 10.2014 г. по заявление справка-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС с вх. № 01001660539 от 13.01.2015 г., с което в клетка 80 дружеството е декларирало данък, подлежащ на възстановяване в размер на 1 927, 43 лв. От мотивите на процесния АПВ се установява, че възстановяването на сумата по внесената гаранция по чл. 176б ЗДДС е поискано по реда на чл. 129 ДОПК с искане за прихващане или възстановяване по чл. 129 ДОПК вх. № 12734/14.10.2013 г., като молбата не е била удовлетворена и гаранцията не е била освободена – това е отказът за възстановяване на гаранцията, който е следвало да обжалва дружеството или съответно извършените в хода на публичното изпълнение действия по погасяване на задължения на друго дружество. С оглед изложеното по-горе, решението на Административен съд София-град като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 608 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение