Решение № 2776 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2016 г.

Решение № 2776 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1470 от 04.08.2016 г., постановено по адм. д. № 2568/15 г., Административен съд – Б. е отменил Ревизионен акт/РА/ № 02-1201672/14.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с Решение № 77/07.03.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението " – гр. Б., в частта досежно определените на [фирма] задължения по ЗКПО: за 2009 г. за разликата над 892, 80 лв. до определения с ревизионния акт размер от 9730,70 лв.; и за лихвите за разликата от 249,92 лв. до 1 021,94 г.; за 2010 г. относно определените задължения в размер на 6 764,13 лв. и лихва в размер на 330,82 лв. и за 2011 г. за разликата над 16 487,77 лв. и до 17 360,75 лв. и за лихвите над 1 204,49 лв. до 1 739,69 лв. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП" - гр. Б. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1 605,50 лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част, е подадена касационна жалба от директора на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Б. чрез процесуалния му представител юрк. В. Монев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Б. в посочената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. Б. в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на [фирма]-[населено място] като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за всички инстанции. Ответното по касационната жалба дружество [фирма]-[населено място] чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд – Б. е отменил Ревизионен акт/РА/ № 02-1201672/14.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с Решение № 77/07.03.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението " – гр. Б., в частта досежно определените на [фирма] задължения по ЗКПО: за 2009 г. за разликата над 892,80 лв. до определения с ревизионния акт размер от 9730,70 лв.; и за лихвите за разликата от 249,92 лв. до 1 021, 94 г.; за 2010 г. относно определените задължения в размер на 6 764,13 лв. и лихва в размер на 330,82 лв. и за 2011 г. за разликата над 16 487,77 лв. и до 17 360,75 лв. и за лихвите над 1 204,49 лв. до 1 739,69 лв. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на административния съд № 1805/04.11.2014 г., по адм. дело № 792/2013 г., с решение на Върховния административен съд, първо отделение,. № 14244/23.12.2015 г, по адм. дело № 15387/2014 г. в частта, в която не са признати амортизации за оборудването за всяка от ревизираните години, а също и в частта за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото административният съд е описал отново установената фактическа обстановка по време на ревизията за тази част от спора, основанията, поради които органът по приходите не е признал начислените амортизации на активи от дружеството, в резултат на което е увеличил финансовия резултат за отделните години и е определил допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. С оглед на указанията, дадени в отменителното решение, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение за размера на амортизациите. С оглед данните от заключението/възпроизведено на стр. 4 от мотивите на съдебния акт/ и предвид указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, съдът е определил размера на амортизационните отчисления и на база на тях размерът за определяне на данъчната основа и съответния корпоративен данък и лихви за забава за трите ревизирани години, на база на което е отменил частично ревизионния акт. Решението на Административен съд – гр. Б. в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно. В касационната на Д"ОДОП"-гр. Б. се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване, развито в жалбата, е за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че независимо от указанията на касационната инстанция, първоинстанционният съд не изследвал въпроса налице ли са законовите предпоставки за начисляване на амортизации върху активите и признавайки такива, е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Правната регламентация на данъчните амортизируеми активи е дадена в глава Х ЗКПО, чл. 48 и сл. Според чл. 52, ал. 1 от същия закон, данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи, а според ал. 2 данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗКПО начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец, като датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. В конкретния случай спора между страните се свежда до това следва ли да бъдат начислени амортизационни начисления върху движими вещи, съставляващи оборудване, монтирано в автомобилите, придобити от дружеството. Основните доводи на касатора са, че по делото не е установено собствеността върху въпросните движими вещи, съставляващи оборудване на автомобилите, да е била придобита от ревизираното дружество, че не е установена датата на въвеждане на вещите в експлоатация, дали същите не са били закупени с изтекли амортизации и прочие. Настоящата инстанция намира така направените оплаквания за неоснователни. На първо място, както бе вече посочено, първоинстанционният съд е действал при условията на чл. 226 АПК, т. е. след отмяна на първоначалното решение на Административен съд – гр. Б. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 224 АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, а в отменителното решение на ВАС изрично е посочено, че следва да се определят и начислят амортизационни начисления на движимите вещи, съставляващи оборудване на автомобилите. В изпълнение на тези указания е била назначена счетоводна експертиза, която е определила стойността на амортизациите, които следва да се начислят, и на база на това е определен размера на задълженията за корпоративен данък и лихви за забава за отделните данъчни периоди, която експертиза не е оспорена от представител на касатора. На второ място, въпросът за придобиването на по-голяма част от въпросните вещи от дружеството, е разрешен с влязло в законна сила решение. При извършена служебна проверка в информационната система на ВАС, се установява, че с Решение № 4545 от 02.04.2013 г., постановено по адм. д. № 8771/2012 г., Върховният административен съд, в същия състав, както по настоящето дело, е оставил сила решение № 549 от 12.04.2012 г. на Административен съд – гр. Б., постановено по адм. д. № 1851/2011 г. От мотивите на съдебното решение на ВАС се установява, че предмет на съдебен контрол е бил ревизионен акт № 020901396/19.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № РД -10 - 160/25.05.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Б., с който на [фирма]-[населено място] е било отказано право на данъчен кредит по фактурите за придобиване на въпросните автомобили ведно с оборудването в тях. Съдилищата се приели, че автомобилите /в по-голямата си част/са закупени ведно с оборудването, заведени са като ДМА в дружеството, оборудването е налично, цената е заплатена по банков път и прочие, поради което по издадените фактури са налице реални доставки. В този смисъл не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че в хода на делото не са налице доказателства за придобиване на вещите. От трета страна, в ревизионния акт не се съдържат констатации за отсъствие на данъчно-амортизационен план, за липса на доказателства за въвеждане на активите в експлоатация, за придобиване на собствеността върху същите, поради което е недопустимо такива да се въвеждат едва в касационната инстанция при новото разглеждане на делото. След като е съобразил дадените указания в отменителното решение на ВАС и определил размера на данъчната основа съобразно изчислените от вещото лице амортизационни заключения и е отменил ревизионния акт в посочените части, Административен съд – гр. Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Б. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,