Решение № 30 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2014 г.

Решение № 30 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Димитров Славчев от гр. Пловдив срещу решение № 808 от 19.03.2014 г. по адм. д. № 1124/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, ХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Минкова, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 808 от 19.03.2014 г. по адм. д. № 1124/2013 г. Административният съд - гр. Пловдив, ХIII състав, е отхвърлил жалбата на Костадин Димитров Славчев от гр. Пловдив срещу решение № 89 от 12.03.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № К-58454 от 18.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив. Съдебният акт е правилен като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в него. По първоначалното дело е било установено, че с разпореждане № 4604064640 от 17.11.2011 г. на Славчев е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, считано от 2.05.2011 г. С разпореждане № 151-00-4750-6 от 15.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е постановено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 2.05.2011 до 30.09.2011 г. в размер на 1382,24 лева. В цитираното разпореждане изрично е посочено, че то подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на този срок върху дължимата сума започва да се начислява лихва в размера по чл. 113 КСО до окончателното погасяване на задължението. Отразена е и възможността дължимата сума и лихвата върху нея да се възстановят чрез разсрочване по реда на чл. 116 КСО. Цитираното разпореждане е било обжалвано от Славчев по реда на чл. 117, ал. 1 КСО пред директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, който с решение № 65 от 22.02.2012 г. е отхвърлил жалбата. Това решение на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила, както и потвърденото с него разпореждане от 15.12.2011 г. Последното е било изпратено по пощата с обратна разписка на посочения от Славчев адрес и е получено от неговата съпруга (стр. 38 от първоначалното дело). Касационният жалбоподател не е погасил задължението си в посочения 14-дневен срок, поради което с разпореждане № К-58454 от 18.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, е постановено прихващане на вземането в размер на 1382,24 лв., установено по основание и размер с влязлото в сила разпореждане от 15.12.2011 г., от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, като му се удържат сума в размер на 27,93 лв. месечно и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението. Жалбата на Славчев срещу това разпореждане е била отхвърлена от директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с процесното решение № 89 от 12.03.2013 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че така постановеното от директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, решение е законосъобразно. Касаторът твърди, че той е бил добросъвестен при получаването на обезщетението си за безработица, поради което не дължал неговото връщане. Тези възражения обаче той е могъл да направи пред съда, ако бе обжалвал решение № 65 от 22.02.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което не е сторил. Това решение, както и разпореждане № 151-00-4750-6 от 15.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са влезли в сила административни актове и не подлежат на преразглеждане, а също така не са и предмет на настоящото производство. За пълнота на изложението и с оглед цитираното твърдение на касатора последният следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 КСО изрично предвижда, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая, независимо от обстоятелството, че разпореждането за отпускане на пенсия е от 17.11.2011 г., пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната от 2.05.2011 г. съгласно изискването на чл. 94, ал. 1 КСО. Освен това касаторът не съобразява обстоятелството, че административният орган е приел, че до изтичането на срока за доброволно изпълнение сумите са получени добросъвестно и върху тях не се дължи лихва. Такава е начислена след изтичането на цитирания срок (в случая едва от 13.03.2012 г.). В тази връзка е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО, която предвижда, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания по чл. 54е от същия кодекс подлежат на възстановяване без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Неправилно първоинстанционният съд е изложил мотиви за недобросъвестност на жалбоподателя, обуславяща възстановяване на полученото обезщетение за безработица ведно с лихвите. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, макар и по други съображения, решаващият състав на Административен съд - гр. Пловдив, като краен резултат е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното своевременно искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,