Решение № 15609 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2017 г.

Решение № 15609 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дунавски драгажен флот" АД със седалище и адрес на управление: гр. Р., Източна промишлена зона, представлявано от В. И., подадена чрез пълномощника му адв. Н. С., срещу решение № 34 от 13 април 2017 г., постановено по адм. дело № 160/2016 г. по описа на Административен съд С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-04-1341/18 октомври 2016 г. на кмета на община Тутракан. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Тутракан, в писмен отговор на касационната жалба подаден чрез процесуалния му представител юрк. Ц. Г., излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на "Дунавски драгажен флот" АД срещу заповед № РД-04-1341/18 октомври 2016 г. на кмета на община Тутракан, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Ограда с плътна част и метални оградни пана", находящ се в имот с идентификатор 73496.501.261 по КККР на гр. Т., който навлиза в имота в т. 1 с 1.14 м. и в т. 2 с 4.52 м. и засяга площ от 252.7 кв. м. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза и допълнението към него безспорно е установено, че в полза на "Дунавски драгажен флот" АД е издадено разрешение за строеж № 28/08 август 2008 г. за извършването на строителство на масивна ограда в поземлен имот 73496.501.3039, кв. 148, УПИ II-3039 по плана на гр. Т. като в разрешението изрично е посочено, че строежът следва да бъде разположен изцяло в посочения имот, собственост на касатора. Със заповед № 606/19 май 2008 г. на кмета на община Тутракан е одобрен Подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП-ПЗ) за УПИ II - 3039 в кв. 148 по плана за уличната регулация на гр. Т. Съгласно одобрения през 2006 г. план за улична регулация имот с идентификатор 73496.501.261 е отреден за улица - тупик. Видно от съставения констативен акт № 1/29 септември 2016 г., въз основа на който е издадена и оспорената заповед, се установява, че описаният и разрешен строеж впоследствие е извършен в отклонение от одобрените проекти и разрешение за строеж и е изграден така, че в южната част попада в имот 73496.501.261, който - както беше посочено, е отреден за второстепенна улица и е частна общинска собственост. Конкретните параметри на отклоненията са установени коректно и са подробно описани в заповедта за премахване на незаконния строеж, като съвпадат и със заключението на вещото лице, неоспорено от страните. При тези данни законосъобразно както административният орган, така и административният съд са квалифицирали извършеното като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Цитираните разпоредби предвиждат, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. В случая констатираните съществени отклонения са по чл. 154, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗУТ. Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, визиращи компетентност на кмета на общината, респективно на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП и при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект или разрешението за строеж, както е в настоящия случай. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти: наличие на незаконен строеж, за който има одобрено разрешение за строеж, но същият е извършен при съществено отклонение от него. Строителството е извършено в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, като разпоредената за премахване със заповедта част от оградата попада в уличната регулация. Горните нарушения, както правилно е прието, са обосновали наличието на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като обжалваната заповед на кмета на община Тутракан е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Същата правилно е определена от съда като мотивирана от фактическа и правна страна. Предвид времето на строителството съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и същия подлежи на премахване. Наведените в касационната жалба твърдения, че е иницирана процедура за изменение на ПУП на гр. Т. по отношение на процесните имоти е неотносима към заповедта за премахване на незаконния строеж, поради липсата на влязъл в сила акт, на който изграденото да не противоречи и да съответства на предвижданията на плана. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, кой е той и къде се намира, поради което наведените в обратен в смисъл в касационната жалба твърдения се явяват неоснователни. С оглед горното и предвид липсата на релевираните основания за отмяна на съдебното решението, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Тутракан направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,