Решение № 10297 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 511/2012 г.

Решение № 10297 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 511/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез пълномощника юрисконсулт Галина Николова, против решение № 4986/08.11.2011 г., постановено по адм. дело № 3198/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 12/18.03.2011 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане изх. № 94А-27247-6/12.11.2010 г., издадено от длъжностно лице в дирекция "Европейска интеграция и международни договори". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Черню Стефанов Кирчев от гр. Пловдив, представляван от пълномощника адв. Иван Недев, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки и в съдебно заседание, моли съдебното решение на бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено по жалба на Черню Стефанов Кирчев решение № 12/18.03.2011 г. на управителя на НОИ, както и потвърденото с него разпореждане изх. № 94А 27247 6/12.11.2010 г., издадено от длъжностно лице в дирекция "Европейска интеграция и международни договори" - НОИ. Съдът е изпратил преписката на дирекция "Европейска интеграция и международни договори" - НОИ за ново произнасяне съобразно указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение, съдът е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалния закон, поради това че определеният на жалбоподателя с оспореното разпореждане размер на пенсията за периода от 22.08.2006 г. до 31.12.2006 г. - 25,83 лв., е по-малък от размера на пенсията, която е била определена с разпореждане от 28.03.2007 г. - 72,25 лв., който е съответствал на изискването по чл. 70, ал. 8 КСО за отпускане на пенсия в размер не по-малък от 85 % от минималния размер по ал. 7, който в случая е бил 85 лв. Съдът е обосновал извода, че разпоредбите на чл. 46 от Регламент на Съвета № 1408/71 се прилагат само ако резултатите от теоретичното прилагане са по-благоприятни за лицето, т. е. ако съответното лице би получило по-висок размер пенсия, в противен случай следва да се прилагат само вътрешните правила. След като в случая прилагането на разпоредбите на Регламента е довело до по-неблагоприятен размер на пенсията, то органите на НОИ не е следвало да ги прилагат, а е следвало да определят пенсията само въз основа на националното право, в частност - да приложат чл. 70, ал. 7 и 8 КСО. Наред с това, съдът е приел, че разпоредбите на чл. 46 от Регламент № 1408/71 са приложени неправилно, тъй като изчислението на размера на пенсията не е извършено в съответствие с § 2, б. "а" от чл. 46. Според съда при прилагане на чл. 70, ал. 1, изр. първо КСО при изчисляване на размера на пенсията, органът следва да изчисли произведението на дохода за изчисление на пенсията и по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента на месеците осигурителен стаж, като "всяка година осигурителен стаж" по смисъла на нормата включва и времето, през което лицето е полагало труд в Германия. По смисъла на Регламента съотношението между положение в едната страна членка стаж и общия осигурителен стаж на лицето означава да се съберат стажовете в двете страни и след това да се намери съотношението между положения в едната страна и общия. Съотнасянето на българския към германския осигурителен стаж, както е сторил органът, води до пропорция между несъизмерими числа, в резултат на което се е стигнало до редуциране на паричния размер на пенсията, в изчисляването на който преди редукцията германския осигурителен стаж, като продължителност и като осигурителен доход не е отчетен. Според съда, при правилното изчисление следва размерът на пенсията да бъде 29,98 лв., е не както е приел органът - 25,83 лв. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна съдът правилно е приел за установено, че със заявление вх. № 10422/20.02.2007 г. Черню Кирчев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал осигурителен стаж в Германия; с разпореждане от 30.03.2007 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.08.2006 г. - датата на навършване на 65-годишна възраст, за осигурителен стаж 16 години, 3 месеца и 5 дни. Със заявление вх. № 7083/30.04.007 г. Черню Кирчев е посочил германския си осигурителен номер и въз основа на извършените запитвания до германската осигурителна система е получено решение, с което на същия е отпусната пенсия за старост и е потвърден осигурителен стаж в Германия 26 години и 6 месеца. За различни периоди от време от 01.02.1972 г. до 30.09.1990 г. е установено, че Черню Кирчев има осигурителен стаж, който е потвърден като германски осигурителен стаж и за който е бил едновременно осигуряван и в България. При приложение на чл. 3, ал. 1 от Спогодбата между правителството на НРБ и правителството на ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика, в сила от 11.07.1957 г., както и разпоредбата на чл. 37, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в редакцията към 11.06.2009 г., осигурителният стаж, който е зачетен както в България, така и в Германия, е зачетен като такъв в Германия, поради което с разпореждане № 94А-27247-2/11.06.2009 г., считано от 22.08.2006 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Черню Кирчев е изменена и е определена за 8 години, 9 месеца и 5 дни български осигурителен стаж и 26 години и 6 месеца германски осигурителен стаж, а от 01.07.2007 г. пенсията е изчислена по реда на Регламент № 1408/71, съответно - Регламент № 574/72 по прилагането на първия, като съгласно чл. 46, § 2 от Регламент № 1408/71 е изчислен размерът на пенсията само за положения български осигурителен стаж, при което е прието съотношението 105/423 като съотношение между сбора от месеците български спрямо общ осигурителен стаж. Въз основа на писмо от германската пенсионно-осигурителна институция, получено на 07.07.2010 г. е установено че осигурителният стаж от 01.04.1987 г. до 30.09.1990 г. е придобит на територията на ФРГ и поради това, че с тази държава не е действал двустранен договор в областта на социалната сигурност към момента на дублиране на осигурителния стаж, пенсионният орган е приел, че този стаж неправилно е изключен от българския осигурителен стаж. Поради това, с разпореждане изх. № 94А-27247-6/12.11.2010 г., считано от 22.08.2006 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена и е определена за 14 години и 5 дни български осигурителен стаж и 18 години и 9 месеца - германски. Размерът на пенсията само за българския осигурителен стаж е изчислен въз основа на пропорцията 168/486. Правилни са изводите на съда, че отпуснатата на Черню Кирчев пенсия с разпореждането от 28.03.2007 г. в размер на 72,25 лв. е определена при условията на чл. 70, ал. 8 КСО - не по-малко от 85 % от минималния размер на пенсията, предвиден в ал. 7, който считано от 01.07.2006 г. е 85 лв. съгласно ПМС № 180/20.07.2006 г., поради това че пенсията е определена при условията на чл. 68, ал. 4 КСО /редакция към процесния период/, т. е. при сбор от продължителност на осигурителния стаж и възраст на лицето по-малък от 100 към датата на навършване на 65-годишна възраст. С процесното разпореждане от 12.11.2010 г. размерът на пенсията на Черню Кирчев е изменен, като за периода от 22.08.2006 г. до 31.12.2006 г. е определен в размер на 25,83 лв. За този период Регламент № 1408/71 на Съвета от 14 юли 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността са неприложими, тъй като е преди присъединяването на Р България към Европейския съюз и общностното право не е било приложимо право в страната през този период. В чл. 46, § 1 от Регламента е предвидено, че когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава-членка условия за придобиване на право на обезщетения са изпълнени, без необходимост от прилагане на разпоредбите на чл. 45 или чл. 40, § 3, се прилагат следните правила: а) компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение: i) от една страна, само съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство; ii) от друга страна, съгласно разпоредбите на § 2; б) въпреки това, компетентната институция може да премахне условието изчислението да се извършва в съответствие с разпоредбите на буква а), ii), ако резултатът от това изчисление, отделно от разликите, произтичащи от използването на закръглени числа, е равен или по-малък от получения резултат от изчислението, извършено в съответствие с разпоредбите на буква а), i). В чл. 46, § 2 от Регламента е предвидено, че когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава-членка условия за придобиване на право на обезщетения се удовлетворяват само след прилагане на разпоредбите на чл. 45 и/или чл. 40, § 3, се прилагат следните правила: а) компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, при условие че всички осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на държавите-членки, чийто субект е било заетото или самостоятелно заетото лице, са завършени във въпросната държава съгласно прилаганото от нея законодателство в деня на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство размерът на обезщетението не зависи от продължителността на завършените периоди, сумата се приема за посочения в настоящия § теоретичен размер; б) компетентната институция впоследствие определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения в предходния § теоретичен размер съобразно съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно прилаганото от тази институция законодателство спрямо общата продължителност на завършените осигурителни периоди и периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави-членки. Съгласно чл. 46, § 3, заинтересованото лице има право на най-високия размер, изчислен в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2 от компетентната институция на всяка държава-членка, без да се накърнява прилагането на разпоредбите за намаляване, спиране или отнемане, предвидени от законодателството, съгласно което се дължи това обезщетение. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби на чл. 46 от Регламента се налага изводът, че определянето на размера на пенсията за българския осигурителен стаж е в нарушение на правилото по чл. 46, § 3 от Регламента, като на лицето не е определен най-високия размер, изчислен в съответствие с разпоредбите на § 1 и 2 от компетентната институция на всяка държава членка. Правилен е също така изводът на съда, че при изчислението на действителния размер на пенсията по реда на чл. 46, ал. 2, б. "б" от Регламента, съотношението, което се взема предвид е между осигурителния стаж в България и общия осигурителен стаж на лицето, т. е. продължителността на стажа в България и Германия. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че приложението на § 3 от чл. 46 от Регламента в случая е невъзможно, тъй като за лицето никога не са били налице две пропорции, между които да се избере най-благоприятната по размер. Разпоредбата на § 3 има предвид сумите, които са определени след прилагане на разпоредбите на § 1 и 2 и сравнението следва да бъде направено между тези суми. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски пред касационната инстанция в размер на 150 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2012 г., поради което тази сума следва да бъде присъдена на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение