Решение № 3332 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2017 г.

Решение № 3332 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), срещу решение № 3229/11.05.2017 г. по адм. дело № 2999/2017 г. на Административен съд - С. - град, с което е отменена по жалба на Н. Г. Х., с адрес в гр. С., заповед № ЧР - 33/27.02.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на Н. Х. срещу оспорената заповед и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Н. Г. Х., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно е прекратено служебното правоотношение на Х. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл., който текст дава възможност за прекратяване на служебното правоотношение едностранно от органа по назначението, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 ЗДСл. и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. От заповедта не става ясно, кое от условията, визирани в шестте алинеи на чл. 7, не е налице, като за пръв път с депозирано пред съда становище на 27.03.2017 г. се уточнява, че е несъответствие с минималните изисквания за степен на завършено образование. АССГ е посочил, че константната съдебна практика допуска мотивите към акта да са изложени по - късно, но да се намират в административната преписка, но не и за пръв път да се посочат в становище до съда при обжалването му. Извън липсата на мотиви, съдът е посочил, и че липсва твърдяното от изпълнителния директор на ИАРА несъответствие с минималните изисквания за степен на образованието, тъй като Х. притежава изискуемото висше образование, степен бакалавър - всъщност същият има висше образования по две различни специалности - "Финанси" и "Двигатели с вътрешно горене", и двете със степен магистър. Образованието му не съвпада единствено с в последствие добавената в длъжностната характеристика предпочитана специалност, но същата не представлява задължително изискване за заеманата длъжност. Решението е правилно, като представените в касационното производство от ответника писмени доказателства не сочат на нови факти, които да се различават от установените от АССГ. Правилни са доводите на съда относно възможностите за последващо допълване на липсващи фактически и правни основания за издаване на индивидуален административен акт . Правилна е преценката за материалноправната незаконосъобразност на обжалваната заповед и предвид изложените от ответника в първата инстанция доводи. Х. е притежавал изискуемото висше образование, степен бакалавър за заеманата от него длъжност и дори - по - висока степен - магистър, както към момента на назначаването си, така и към момента на прекратяване на служебното си правоотношение. Предпочитаната специалност по длъжностна характеристика няма задължителен характер, нито пък характер на специфично изискване, предвидено в нормативен акт за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Поради изложеното правилна е преценката на АССГ, че назначаването му не е било в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл., нито пък към момента на прекратяване на служебното правотоношение да е било налице несъответствие на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на направените от касатора разноски. На ответника по касация следва да бъдат заплатени направените от него разноски за производството пред ВАС - заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 ( петстотин) лева по договор за правна защита и съдействие от 05.02.2018 г., платими от ИАРА. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение