Решение № 4915 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2010 г.

Решение № 4915 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Владимиров Николов от гр. София срещу решение № 143/14.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4164/2009 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Агенция "Митници" не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд отхвърля иска на Николай Владимиров Николов против Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение за времето, през което остава без работа поради незаконно уволнение в размер на 10 брутни заплати - 4070 лв., считано от 16.03.2007 г. и за заплащане на разноски по делото в размер на 255 лв., прекратява производството по делото по иска на Николов за заплащане на сумата от 524,73 лв. За служебно облекло и сумата от 1900 лв. за процесуално представителство. За да постанови този резултат съдът приема, че 1. По делото не са представени доказателства, които да сочат че от момента на прекратяване на служебното правоотношение до отмяната на заповедта за уволнение като незаконосъобразно с влязло в сила решение държавният служител не работи и няма доходи, 2. Сред обезщетенията, уредени в Закона за държавния служител (ЗДСл), които се дължат при прекратяване на служебното правоотношение не е предвидено обезщетение за заплащане на работно облекло, което обуславя недопустимост на тази претенция и 3. Недопустима е и претенцията за заплащане на разноски за процесуално представителство направени в други производства, извън това по адм. д. № 4164/2009 г. по описа на АССГ. Решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Отмяната на заповедта на директора на Агенция "Митници", с която на Николай Владимиров Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с влязло в сила решение от 14.01.2008 г. по адм. д. № 10085/2007 г. по описа на ВАС поражда правото му на обезщетение за вреди от незаконосъобразния административен акт по чл. 125 от ЗДСл. С определение № 28/11.06.2009 г., постановено по д. № 349/2008 г. от смесен петчленен състав на ВКС и на ВАС е постановено предявените от касатора искове за обезщетения по чл. 125 от ЗДСл срещу Агенцията да бъдат разгледани от Административен съд София-град. При разглеждането на първия от субективно съединените искове-за обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на брутната заплата за цялото време, през което държавният служител не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца, административният съд допуска нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, тъй като не изпълнява вмененото му с кодекса задължение за служебно събиране на доказателства, установяващи правото на ищеца да получи обезщетение за претендирания период и за неговия размер, както и за размера на претендираната мораторна лихва. Не са събрани доказателства, които да установяват предпоставките за уважаване на иска-остава ли без работа, за какъв период след уволнението, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение на база на брутното възнаграждение на ищеца към момента, посочен в разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, т. е. към момента на признаване уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В подкрепа на изложеното са представените пред настоящата инстанция доказателства, че държавният служител остава без работа през периода от уволнението до възстановяването на предишната длъжност. Посоченото и допуснато от решаващия съд нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235 ГПК е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изводите на административния съд са пряко относими към основателността на тази претенция. В нарушение на съдопроизводствените правила е и постановеното от първоинстанционния съд решение в частта с която е оставена без разглеждане исковата молба на Николай Владимиров Николов за заплащане на обезщетение за работно облекло и за направени разноски за процесуално представителство в размер общо на 2424,73 лв., тъй като не е съобразено задължителното становище на петчленния смесен състав между ВКС и ВАС, който разрешава окончателно спорът по подсъдността, и според това разрешение компетентният да разгледа всички искови претенции, включително посочените по-горе, на Николов, е Административен съд София-град, който следва да се произнесе по съществото им. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение