Решение № 2307 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 799/2018 г.

Решение № 2307 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 799/2018 г., II о., докладчик председателят Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 80а, ал. 3 ЗДС, във връзка с § 149, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /. Образувано е по жалба на Р. Драганова от [населено място], подадена чрез процесуалния ? представител адвокат Милушева против Заповед № ЗС-347/14.12.2017 г. на Министъра на отбраната на Р. Б., с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел, поради което се иска нейната отмяна. Жалбата се поддържа от адвокат Милушева, която моли да бъде уважена и претендира присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на отбраната, чрез юрисконсулт Въргова оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор. Като взе предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, установи следното от фактическа страна: С. З. № 531/14.03.1979 г. на Началника на Гарнизонна жилищна част – С., Н. Драганов - съпруг на жалбоподателката към посочения момент, в качеството му на военнослужещ е настанен със семейството си във военно-фондово жилище, като на същата дата е сключен договор за наем. Жилището, представляващо апартамент [номер], находящ се в [населено място], район [район], [жк], [жилищен адрес] е частна държавна собственост, с предоставени права на Министерство на отбраната и включено в жилищния му фонд. Това обстоятелство не се оспорва и се установява от Акт за държавна собственост № 10492/01.02.1979 г. М. И. агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната", като наемодател и Н. Драганов, като наемател, въз основа на горепосочената настанителна заповед, е сключен втори договор от 17.01.2007 г. за отдаване под наем на жилището. В чл. 3 от договора, изрично е уговорено, че имотът се предоставя временно за периода на действие на § 165 от ПЗР ЗОВСРБ (отм.); , тоест докато наемателят притежава качеството на военнослужещ, в който смисъл е и чл. 31, т. 7, съгласно който договорът се прекратява "поради прекратяване на договора за кадрова военна служба, на служебното или трудовото правоотношение". Не е спорно, че след сключване на втория наемен договор, е било прекратено правоотношението на Н. Драганов за изпълнение на военна служба. С Решение № 18/04.03.2008 г., постановено по гр. дело № 936/2007 г. по описа на Софийски районен съд, е прекратен бракът между Н. Драганов и жалбоподателката, като семейното жилище, собственост на трето лице /частна държавна собственост, включено в жилищния фонд на МО/, и представляващо апартамент № [номер] в блок [номер], [жк], е предоставено за ползване на Р. Драганова, поради призната вина на съпруга за развода на основание чл. 107, ал. 1 СК (отм.);. След развода Драганова е продължила да полза жилището. С писмо изх. № 12083/14.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" при МО, е изпратено предизвестие за прекратяване на договора за наем, на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Писмото е връчено на Н. Драганов на 27.09.2017 г., видно от отбелязването за това на гърба. Въз основа на докладна записка на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" при МО, с предложение за изземване на жилището и констатация, че Р. Драганова го държи без основание, Министърът на отбраната е издал процесната заповед, с която на основание чл. 80а ЗДС е разпоредил изземване на имота от жалбоподателката. Заповедта й е връчена лично на 15.12.2017 г., след което е била оспорена пред съда на 22.12.2017 г. При тези факти, настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение, достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице с правен интерес, тъй като е адресат на заповедта. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, с посочени фактически и правни основания за изземване на имота. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният акт е постановен след предложение на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до Министъра на отбраната за изземване на имота, след изясняване на относимите обстоятелства и след констатация, че жалбоподателката, бивша съпруга на наемател на ведомствения апартамент, го държи без основание и отказва да го освободи доброволно. Заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо лице, се изземва въз основа на заповед на Министъра на отбраната. Установи се, че предмет на изземване е жилище - частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната. Установи се също, че имотът се държи без правно основание от жалбоподателката, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на бившия й съпруг е валидно прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/2010 г., чрез връчване на предизвестие на наемателя Н. Драганов, каквото е изискването на чл. 24, ал. 2 от същата наредба. Съгласно тези норми, договорът за наем се прекратява едностранно от страна на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" при МО, поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, с едномесечно писмено предизвестие, което се връчва на наемателя по реда на ГПК. С оглед цитираната регламентация в наредбата, неотносимо към правния спор е твърдението на жалбоподателката за това, че предизвестието за прекратяване на наемния договор не й било връчено. Другият й довод, а именно, че договорът за наем не бил прекратен, тъй като тя продължава да ползва имота, а наемодателят приема заплатената наемна цена, е неоснователен. Страна по възникналото наемно правоотношение от 17.01.2007 г. е Н. Драганов, в качеството му на военнослужещ. С Р. Драганова не е сключван договор за ползване под наем на процесния апартамент, поради което не може да претендира права по наемното правоотношение вместо наемателя. В този смисъл, без значение за законосъобразността на заповедта, е и обстоятелството, че при прекратяване на брака ? с Н. Драганов през 2008 г., ползването на жилището е предоставено на нея. Предвид изложеното, процедурата за прекратяване на наемния договор, разписана в подзаконовия нормативен акт е изпълнена, жилището не е освободено, следователно имотът се държи от жалбоподателката без основание. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 80а, ал. 1 ЗДС за изземване на имота и издадената на това основание заповед, се явява материално законосъобразна. Съображенията, развити в жалбата, свързани със здравословното и финансовото състояние на Драганова, респективно представените в тази насока документи, подлежат на преценка при изпълнението на административния акт, поради което не следва да бъдат обсъждани. При постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая, оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. С оглед на горните мотиви и след цялостна проверка за законосъобразност на заповедта, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяната й, поради което жалба следва да се отхвърли. При този изход на спора, неоснователно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, а ответната страна не претендира такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,