Решение № 294 от 30.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1492/2011 г.

Решение № 294 от 30.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1492/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Н. Б. Ц. за възобновяване на НОХД № 34/2009 г. на Царевския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 15 от 03.05.2010 г. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно производство, не е присъствал на постановяване на присъдата, поради което се явява осъден при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че би желал във възобновеното производство да се възползва от правилата на НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на Царевския районен съд за ново разглеждане. Защитата на осъдения Ц. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото, тъй като е възстановил вредите, причинени с престъплението и желае да се ползва някоя от процедурите по чл. 371 от НПК. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият се е укрил, след като лично е бил призован и му е бил връчен препис от обвинителния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения Ц. на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 16.01.2011 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като е подадено на 25.03.2011 г., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият Н. Ц. е бил предаден на съд на 23.03.2009 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и б. Б от НК. Видно от приложена призовка на л. 16 от първоинстанционното производство по НОХД № 34/2009 г. по описа на Царевския РС, подс. Ц. е бил лично надлежно редовно призован на 02.04.2009 г. за първото по делото заседание /насрочено на 07.05.2009 г. с оглед предварителното изслушване на страните/ и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. Въпреки редовното си призоваване, той обаче не се е явил в съдебно заседание. Поради това съдът е разпоредил извършването на щателното му издирване, което не е дало резултат. Отложени са били пет съдебни заседания в продължение на една година /от 07.05.2009 г. до 03.05.2009 г./с цел установяване на местонахождението на подс. Ц., като са били изисквани справки от всички институции, които биха могли да разполагат с информация за местонахождението на този подсъдим. Въпреки положените усилия от страна на съда, подс. Ц. не е бил намерен и ход на делото е бил даден в отсъствието му на осн. чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. С оглед неявяването на този подсъдим съдът на осн. чл. 370, ал. 3 от НПК е отказал провеждането на процедурата по съкратено съдебно следствие спрямо съпроцесниците на Ц. - подсъдимите Д. Д. и З. С.. На 03.05.2010 г. съдът е постановил присъдата си. Подсъдимият е бил защитаван от адв. С., който е бил негов служебен защитник още на досъдебното производство. Изложените обстоятелства ясно определят, че Н. Ц. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза, но и на съдебната такава, доколкото на 02.04.2009 г. му е бил връчен препис от обвинителния акт и той е бил редовно призован за съдебно заседание пред Царевския районен съд. В призовката изрично е отбелязано, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Той се е отклонил от местоживеенето си, без да уведоми да това съда и без да посочи друг адрес за призоваването му, но е бил известен, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Следва да се приеме, че при това положение Ц. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на назначения му защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На Ц. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 изр. 2 от НПК, поради което искането на осъдения Ц. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Не е основателно твърдението му, че е бил лишен от възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие и всички произтичащи от това производство материалноправни последици. Многократните отлагания на производството са се дължали именно на желанието на съда за провеждане на предварително изслушване на страните, с каквато цел е и било насрочено делото за първото заседание /разпореждане от 25.03.2009 г./. С оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 3 от НПК с укриването си Ц. е лишил и съпроцесниците си от възможността да се ползват от процедура по чл. 371 от НПК. Дори и хипотетично да би могло да се възобнови производството спрямо него, той не би могъл в новото производство да се ползва от право на предварително изслушване по чл. 370, ал. 1 от НПК. Не се констатира и неправилно приложение на материалния закон спрямо осъдения Ц., доколкото възстановяването на предмета на престъплението до приключването на съдебното следствие не е могло да повлияе на правната квалификация на престъплението, за което е признат за виновен, и да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление /по чл. 197 от НК/. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение