Решение № 858 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2013 г.

Решение № 858 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" срещу решение № 2299 от 08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 11426/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Росен Георгиев Върбанов е отменена негова заповед рег. № 4303/31.10.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Касаторът излага съображения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Върбанов оспорва жалбата с доводи, развити в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, извършил е задълбочен анализ на всички доказателства, след което е извел правни изводи, които изцяло се споделят. Аргументирано е заключението, че дисциплинарноразследващият орган не е мотивирал заповедта съгласно задължението си по чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). В нея неправилно като дата на нарушението е посочено 29.09.2012 г., но това е датата на кражбата на лекия автомобил от паркинга на ГПУ Трън, докато действията на служителя по предаването и оставянето на съхранение на МПС са извършени на 22.09.2012 г., след задържането на автомобила на ГКПП Стрезимировци. Установено е по делото още, че в ГПУ не е бил воден регистър за отчет на оставените за съхранение МПС, поради което не е следвало да се вмени като задължение на служителя Върбанов предаването и писменото регистриране в такава книга на задържания лек автомобил. От самото дисциплинарно производство, в т. ч. изготвената справка, цитирана в заповедта, става ясно, че в управлението не е била създадена необходимата организация за отчет, както и за охрана на такива веществени доказателства, в резултат на което се е стигнало и до инцидента на 29.09.2012 г. Това обаче не е било сред задълженията по служба на наказания служител, а на други лица. Както правилно е констатирал АССГ, в заповедта не са посочени конкретните разпоредби, които са нарушени от Върбанов. Отразено е общо, че не са спазени изисквания на цитирани заповед и на методически указания. Липсата на конкретизация на виновното неизпълнение на нормативно задължение или такова, произтичащо от вътрешна заповед или друг акт представлява съществено нарушение. Освен това за тези документи няма доказателства, от които да се установи, че служителят е запознат с тях, тъй като представеното в хода на делото писмо от 11.01.2013 г. обосновава единствено извод, че е създадено за нуждите на съдебното производство, поради което правилно не е било кредитирано от съда. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски за тази инстанция, поради което ГД "ГП" следва да се осъди да му заплати сумата 400 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,