Решение № 690 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2010 г.

Решение № 690 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление - Бургас против решение № 78 от 3.02.2010 г., постановено по адм. дело № 940/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено като незаконосъобразно негово разпореждане, обективирано в писмо изх. № 649/19.06.2009 г. Релевират се оплаквания за недопустимост на първоначалната жалба поради липсата на годен за оспорване административен акт. Навеждат се доводи за неправилност на решението и поради противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с обезсилване на решението или отхвърляне на първоначално подадената жалба като неоснователна. Ответникът "Билд" ЕООД, гр. Бургас, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писменото възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Възражението на касационния ответник, че се атакува съдебен акт с друг предмет е неоснователно, видно от изложението в жалбата. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението по цитираното дело Административен съд - Бургас е отменил като незаконосъобразно разпореждане на директора на Областно пътно управление - Бургас, обективирано в писмо изх. № 649/19.06. 2009 г. за монтиране на стоманена предпазна ограда от 13 м и е оставил без разглеждане жалбата на "Билд" ЕООД в частта за преместване на рекламните съоръжения на 3 м от пътната настилка. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, тъй като съдържа властническо волеизявление, вменяващо задължения на дружеството във връзка с осъществявана от него дейност по силата на издадено разрешително за експлоатация. По същество е установено, че не са посочени правните основания за възлагането на задълженията на адресата на акта. Крайният извод на съда е, че са налице основанията за отмяна на административния акт в частта досежно задължението за изграждане на стоманена бетонна ограда около поставените от дружеството рекламни съоръжения. Решението е правилно. Изграждането и експлоатацията на РС са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. Детайлна регламентация на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 - 17 от Наредбата. В чл. 26, ал. 7 от ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са доразвити в Глава трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно рекламните съоръжения. Следователно законовата уредба на изграждането и експлоатацията им е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. Видно от заповед № РД-11-302/04.06.2009 г. на изпълнителния директор на НАПИ, в чието изпълнение е издаден обжалваният акт, мотивите за постановените разпореждания в тежест на собствениците на рекламни съоръжения са именно да се постигне обезопасяване на местата, където са изградени и намаляване на пътно-транспортния травматизъм. Следователно касае се до мероприятия за повишаване безопасността на пътищата, правомощие от компетентността на НАПИ (респ. Агенция "Пътна инфраструктура") съгласно чл. 2 от ЗП, предвиждащ, че един от критериите за развитие на пътната мрежа е безопасността на движението. Съгласно чл. 22 от ЗП (ред. ДВ, бр. 69 от 2008 г.) АПИ към Министерския съвет има специализирани звена - ОПУ, чрез които осъществява дейността си и които се представляват от съответните директори, а съгласно алинея 2 на тази разпоредба последните се явяват административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, чиито властнически правомощия съобразно функциите на областните управления са конкретизирани в чл. 35, ал. 2 от Правилника (отм., понастоящем цитираната материя се урежда от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", приет с ПМС № 295 от 10.12.2009 г., обн., ДВ, бр. 100/15.12.2009 г., като НАПИ към Министерския съвет е преобразувана в Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството със ЗИД ЗП, обн., ДВ, бр. 75/18.09.2009 г.). Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка. Липсва обаче правна норма, която да задължава лицата, притежаващи разрешение за експлоатация на рекламни съоръжения да ги преместват или да ги обезопасяват. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НСПП, необходима предпоставка за преместването и обезопасяването на рекламни съоръжения от страна на експлоатиращия ги е издаването на ново разрешение за специално ползване. Законовото изискване за отстояние на рекламното съоръжение най-малко на три метра от пътната настилка е условие за издаване на разрешение за изграждане на рекламното съоръжение. При наличието на вече издадено разрешение, нарушаването на изискването за отстояние на рекламното съоръжение от пътната настилка не може да служи като основание за издаване на административен акт, с който се разпорежда обезопасяване на съоръжението с изграждане на стоманена предпазна ограда. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Бургас съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение