Решение № 182 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2185/2008 г.

Решение № 182 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2185/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Н. Т. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 228 от 06.06.2007 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 342 от 2007 г., с което е отменено решение № 2 от 02.03.2007 г. по гр. д. № 934 от 2006 г. на Ботевградския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Н. Т. Г. срещу О. с. "З" - гр. Б. иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Х. С. Д. на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 0,600 дка, находяща се в землището на гр. Б., м. "К" /м. "З"/ при съседи: река, И. Ц. и В. В. Н. Г. моли решението да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради открито след влизане в сила на решението ново обстоятелство - внасяне на имота в ТКЗС от един от наследниците на Х. Д. Д. Д. с протокол № 3 от 27.03.1956 г. За удостоверяване на това обстоятелство към молбата е представено удостоверение изх. № 13 от 17.03.2008 г. на ЗК "Е" - гр. Б. П. на ответника О. с. "З" - гр. Б. оспорва молбата за отмяна. О. Б. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /ищец по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК /видно от удостоверение изх. № 13 от 17.03.2008 г. обстоятелството, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС от един от наследниците на Х. Д. с протокол № 3 от 27.03.1956 г., е открито от молителката на 17.03.2008 г. в книга на притежаваните от член-кооператорите на бившето ТКЗС - Б. имоти, а молбата за отмяна е подадена на 23.04.2008 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посоченото в удостоверение изх. № 13 от 17.03.2008 г. ново обстоятелство /че един от наследниците на Х. Д. Д. Д. е внесъл в ТКЗС земеделски имот в същата местност, в която се е намирал и имота - предмет на влязлото в сила решение, което се иска да бъде отменено/ не е обстоятелство, което не е могло да бъде известно на наследниците на Х. Д. и което не е могло да бъде доказано при инстанционното разглеждане на делото: Обстоятелството, че земеделските земи са били внасяни в ТКЗС от живите наследници на собствениците им е ноторно известно. Липсват доказателства посочената в удостоверението от 17.03.2008 г. книга на притежаваните от член-кооператорите на бившето ТКЗС - Б. имоти, в която е удостоверено внасянето на земеделски имот в ТКЗС от Д. Д., да не е била налична, а да е открита от З. кооперация "Е" - гр. Б. едва след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Следователно, при проявена от ищцата по делото и молителка в настоящото производство Н. Г. дължима грижа, не е имало пречка тя да се снабди от ЗК "Е" - гр. Б. с доказателство за внасянето на процесната земя в ТКЗС от Д. Д. още при инстанционното разглеждане на делото. Като не е сторила това, молителката е проявила процесуална небрежност, която не би могла да бъде преодоляна чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като производството за отмяна е способ за поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, чиято неправилност се дължи или на обективна невъзможност да бъдат събрани относими към спора доказателства преди приключване на делото /чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК/, или на основаване на решението на негодни доказателства /чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК/, или на допуснати от съда конкретно посочени в процесуалния закон съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението /чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК и чл. 304 от ГПК/, но не и на процесуалното бездействие на страните по делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия