Решение № 2093 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2016 г.

Решение № 2093 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби. К. Д. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Волянова, обжалва решение № 1300/29.02.2016 г. по адм. дело № 11414/2012 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/ в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 2021112758/20.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 2202/04.09.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем Д "ОДОП" / С. при ЦУ на НАП. В жалбата си касаторът навежда касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност и излага подробно развити доводи във връзка с наведените касационни основания. Претендира за отмяна на решението на АССГ в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на дружеството срещу РА. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - "Еуро дорс" ООД, чрез процесуалния представител адв. Бърчев, оспорва основателността й. Касаторът "Еуро дорс" ООД гр. С., действащ чрез пълномощника на представляващия дружеството - адв. Бърчев, обжалва решение № 1300/29.02.2016 г. по адм. дело № 11414/2012 г. по описа на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2021112758/20.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 2202/04.09.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем Д "ОДОП" / С. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалваният ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - директор на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуалния си представител юрск. Волянова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационните жалби са допустими. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № 2021112758/20.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 2202/04.09.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем Д "ОДОП" / С. при ЦУ на НАП, досежно непризнато правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06,07.2008 г., м. 12.2008 г., м. 01-03.2009 г., м. 05-11.2009 г. и м. 01.-03. 2010 г. в общ размер на 119 997,44 лв., като са определени и съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета. По касационната жалба на директора на "ОДОП" С. Директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП обжалва решението на АССГ в частта, в която е отменен РА № 2021112758/20.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 2202/04.09.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем Д "ОДОП" / С. при ЦУ на НАП, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 057,40 лв. по фактури, издадени от "Валентино 2001" ЕООД, "Йопет уърлд строй" ЕООД, "Метал импорт експорт плюс", ведно със съответните лихви. За да уважи жалбата на дружеството в тези части на РА, първоинстанционният съд е счел за доказано извършването на реални доставки от "Валентино 2001" ЕООД - на транспортни услуги и дървен материал, от "Йопет уърлд строй" ЕООД - с предмет интериорни врати, брави, розетки, шилд месинг и инокс и др-. стоки и от "Метал импорт експорт плюс" ЕООД - с предмет стоки "черна каса", различни размери. Приел е, че са налице достатъчно доказателства, установяващи наличие на договорни отношения между страните, за наличност на стоките при доставчика и за установена възможност - материална и кадрова - на изпълнителя за извършване на услугата, за приемо-предаване на услугите и стоките, както и за използването им за последващи облагаеми доставки. Касаторът оспорва обосноваността на изводите на съда относно изводите за установена реалност - извършени транспортни услуги от фирма "Валентино 2001", предвид липса на транспортни документи и установеност на товара, както и изводите за осъществени доставки на стоки от трите дружества предвид неправилна преценка на приемо-предавателните протоколи във връзка с неустановеност на мястото и начина, по който е извършено предаването, а оттам и намира за недоказан извода за индивидуализация на стоките, за отделянето им от вида и за прехвърляне на правото на собственост. Касационните оплаквания за неоснователни. Обосновано е прието извършването на транспортните услуги предвид събраните и ценени неоспорени доказателства за наличие на договорни отношения между страните, за кадрова и техническа възможност на доставчика да извърши транспорта. Липсата на транспортни документи и индивидуализация на товара не води до обратен извод предвид данните за маршрута, вписани във фактурата. Обоснован е и изводът за осъществени доставки на стоки - на дървен материал от "Валентино 2001", на врати и др. материали от "Йопет уърлд строй", както и на "черни каси" с различни размери от "Метал импорт експорт плюс" - при наличие на договори и неоспорени приемо-предавателни протоколи, установяващи индивидуализация на стоките, при установена възможност на доставчика да се разпореди със стоки от същия вид и количество. Законосъобразно е прието, че някои доказателствени непълноти относно съхраняването на стоките и транспортирането им, не са достатъчно основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, при липса на данни и твърдения за данъчна измама. Решението в тези си части е правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба на "Е. Д." ООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е събраните в хода на съдебното обжалване доказателства и след техния анализ, поотделно и в съвкупност, е приел, че по отношение на спорните фактури, издадени от "Ито микс" ЕООД - с предмет рекламни каталози и рекламни брошури, "Валентино 2001" ЕООД /само по фактури за доставка на интериорни и гаражни врати/, ЕТ "Н.-Р. П." - с предмет - цимент сив, "Макс ком 2007" ЕООД - с предмет - изработка и поддръжка на рекламен сайт и "по договор", "Титан сити" ЕООД - с предмет доставка и монтаж на врати и материали, "Софстрой БГ" ЕООД - транспортни услуги, "ВТ трейдинг" ЕООД - с предмет - ванилов транспарант и консултантски услуги, "Кропс къмпани" ЕООД, с предмет - "черни каси" с различни размери, "МИ 9" ЕООД, с предмет - интериорни врати и други материали за тях, "Карбон файбър" ЕООД, с предмет - монтаж на различни видове врати, "Транс строй плюс" ЕООД, с предмет - доставка на врати патрони брави и др., "Алек инженеринг" ЕООД, с предмет - динамичен уебсайт поддръжка, ремонт, изграждане и "Ваджо комерс" ЕООД, с предмет - монтаж на врати и транспорт, не са осъществени реални доставки на услуги и стоки по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Решението на АССГ в тази си част е валидно и допустимо. Подадената от дружеството жалба е частично основателна. Спорът по съществото си е концентриран относно наличието или липсата на реално извършени доставки на услуги и стоки от посочените по-горе доставчици. Въз основа на събраните по делото доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и при съдебно обжалване на РА, вкл. и няколко заключения на съдебно-счетоводна експертиза, се установяват следните относими обстоятелства по спора: РЛ основно упражнява дейности по доставка и монтаж на секционни метални врати с обков и елементи. По двете фактури, издадени от "Карбон файбър ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за фактурирани услуги - монтаж на различни видове врати - махови, метални, ПВЦ, секционни, интериорни, гаражни. Сходни по вид са услугите, фактурирани от "Ваджо комерс" ЕООД - монтаж на врати, ППВ - еднокрилни и плъзгащи се, гаражни, секционни и т. н., вкл. и една фактура за транспорт и монтаж на врати в гр. С. "Транс строй плюс" ЕООД е издал фактури за монтаж и доставка на врати, вкл. брави, патрони, панти и автомати за врати. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази му част първоинстанционният съд е счел в решаващите си мотиви, че липсата на посочване на място на изпълнение на тези СМР разколебава доказателствената стойност на частните документи - актове обр. 19 към фактурите, издадени от "Карбон файбър" ЕООД, както и на актовете обр. 19 към фактурите, издадени от "Ваджо комерс" ЕООД. Относно стоките е приел недоказаност на произхода при доставчиците. Поради разминаване между датите на приемо-предавателния протокол и датите на издадените фактури от "Транс строй плюс" ЕООД съдът е счел доставката за недоказана. Решението на АССГ в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Карбон файбър" ЕООД, от "Транс строй плюс" ЕООД и от "Ваджо комерс" ЕООД е необосновано и незаконосъобразно. Извършването на услугите и предаването на стоките е установено с неоспорени писмени доказателства - актове обр. 191 приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. Липсата на отразяване в тях на местоизвършване на услугите или на предаването на стоките не съставлява липса на съществен реквизит и не са отразяване на доказателствената сила на документите. Няма пречка също така приемо-предаването да е извършено преди издаване на фактурите, поради което констатираното от съда разминаване в датите на протокола и фактурирането / в рамките обаче на един и същи месец и година/ се явява ирелевантно и не са отразява на доказателствената сила на документа. От данните на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява и кадрова възможност на тримата доставчика да извършат услугите, съответно да доставят стоките. Касационният съд счита, че непълната документация относно извършените дейности при изпълнителя не може да се вмени във вина на ревизираното лице, поради това че не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама или за злоупотреби поради извършване на същите дейности, но от други ДЗЛ. Няма данни и за наличие на измама, така че въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно - задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. С оглед на изложеното касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд за неправомерно начисляване на ДДС поради липса на доставка на стоки и услуги и оттам за наличие на предпоставки за отказ от право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Карбон файбър" ЕООД, от "Транс строй плюс" ЕООД и от "Ваджо комерс" ЕООД за необосновани и незаконосъобразни. Като е потвърдил РА, явяващ се незаконосъобразен в тази си част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА като незаконосъобразен в частта си, в която на РЛ е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Карбон файбър" ЕООД, от "Транс строй плюс" ЕООД и от "Ваджо комерс" ЕООД. В останалата част касационната жалба - по отношение на решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ито микс" ЕООД - с предмет рекламни каталози и рекламни брошури, "Валентино 2001" ЕООД /само по фактури за доставка на интериорни и гаражни врати/, ЕТ "Н.-Р. П." - с предмет - цимент сив, "Макс ком 2007" ЕООД - с предмет - изработка и поддръжка на рекламен сайт и "по договор", "Титан сити" ЕООД - с предмет доставка и монтаж на врати и материали, "Софстрой БГ" ЕООД - транспортни услуги, "ВТ трейдинг" ЕООД - с предмет - ванилов транспарант и консултантски услуги, "Кропс къмпани" ЕООД, с предмет - "черни каси" с различни размери, "МИ 9" ЕООД, с предмет - интериорни врати и други материали за тях и "Алек инженеринг" ЕООД, с предмет - динамичен уебсайт поддръжка, ремонт, изграждане - е неоснователна. Не са налице развитите касационни оплаквания, при служебна проверка за материална законосъобразност, не се установиха пороци на решението. По отношение на услугите не е установено при условията на пълно доказване приемо-предаването им, фактическото им извършване от изпълнителя, вписан във фактурите като такъв на услугата, вкл. и ресурсната обезпеченост на изпълнителите за осъществяване на фактурираните услуги. Относно стоките не е установено предаването им, съответно отделянето от рода им като предпоставка за прехвърляне на правото на собственост и наличието на права върху стоки от същия вид и количество при издателя на фактурите. Правилно, по отношение на тези доставчици, съдът е счел за недоказано наличието на данъчни събития и съответно е приел, че данъкът /ДДС/ е начислен неправомерно. При условията на чл. 70, ал. 5 ЗДДС законосъобразен е изводът за невъзникнало субективно право на приспадане на данъчен кредит. Жалбата на дружеството в тази си част следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Страните са направили своевременни искания за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, поради което и предвид представените доказателства за сторени разходи, предвид материалния интерес и изхода на спора, и по компенсация, в тежест на бюджета на ответника по касация и в полза на касатора следва да се присъди сума в размер на 700 лв. за разноски в двете съдебни инстанции. С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК