Решение № 10213 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2010 г.

Решение № 10213 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Райна Стоянова Вънгева, гр. Благоевград, кв. "Еленово", бл. 45, вх. "А", ап. 1, срещу решение № 622 от 09.11.2009 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 758/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно е събрал относимите доказателства, изяснил е фактическата обстановка, но неправилно е приложил закона. Нормата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, с която съдът е мотивирал решението си, е неотносима към административното правоотношение. Наред с това в случая не е налице прехвърляне на предприятие, а покупко-продажба на дружествени дялове. Решението на съда е необосновано - излагането на фактическата обстановка и цитирането на правни норми не илюстрира какво съдът е приел от правна страна. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Жалбоподателката е лице, на което може да бъде наложена мярката по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна за безспорно, че дружеството "Провест" ЕООД има публични задължения на стойност над 5 000 лв. Приел е, че е налице искане на публичния изпълнител за налагане на принудителна административна мярка на касатора на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а"и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството. Приел е, че административният орган е уведомил адресата на акта за започналото административно производство. Въз основа на така установената фактическа обстановка е приел, че по отношение на касатора са налице предпоставките на чл. 75, т. 5 ЗБЛД за налагане на принудителната административна мярка и че, заповедта е мотивирана и издадена в искана форма. Приел е, с оглед на факта, че не е налице заместване в дълг и съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника до размера на получените права. Въз основана това е направил извода, че оспорената заповед е законосъобразна. Тези изводи на съда са неправилни. Неправилно съдът е приел, че касаторът има качеството на лице по отношение, на което може да бъде наложена принудителната административна мярка. Съгласно чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, мярката може да се наложи на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Нормите визират длъжника или членовете на контролните или управителните органи на юридическото лице. Райна Вънгева не е чл. на контролен или управител орган на "Провест" ЕООД. Извършената справка в търговския регистър показва, че до 20.06.2009 г. Вънгева е била собственик на едноличното дружество. На тази дата в регистъра е вписано прехвърляне на дружествен дял на Иванка Асенова Вънгева. Вярно е, че към датата на искането на публичния изпълнител за налагане на принудителната административна мярка тя е била собственик на дружеството и в самото искане изрично е посочено, че мярката следва да се наложи в качеството й на собственик на дружеството. Но видно от възражението на касатора до административния орган и приложеното към него удостоверение за актуално състояние към датата на издаване на заповедта органът е имал информация, че лицето не е нито чл. на контролния или управителния съвет на дружеството, нито негов собственик. Превантивната принудителна административна мярка, като вид държавна принуда, налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тя въздейства върху субекта, за да го накара да претърпи неизгодни последици от личен и имуществен характер, които законодателят е преценил, че ще предотвратят извършването на определено правонарушение. С оглед на тази своя характеристика принудителната административна мярка е идентична с другия вид административна принуда - административното наказание, което цели неблагоприятно въздействие, но за осъществено правонарушение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания за административното наказание е в сила правилото на по-благоприятния закон. По своята същност то е проява на общия принцип, че наказващата отговорност не може да бъде обоснована по пътя на разширителното тълкуване. Наказваща отговорност, включително и административна, не може, по силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, да бъде обосновавана и чрез тълкуване. С оглед на това налагането на предварителна принудителна административна мярка, като вид административна принуда, не може да бъде обосновано чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Адресат на такава мярка може да бъде само лице, изрично визирано в правната норма, т. е. по отношение на което законодателят изрично е посочил, че може да се прилага принудителната мярка. В случая съдът първо е приел, че собственикът на едно дружество е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил възможността да налага принудителна административна мярка. Това тълкуване е разширително, поради което като противоречащо на основните начала е неправилно. Второ, след като е приел, че собственикът е лице, по отношение на което законодателят допуска налагането на принудителна мярка е приел, че и бившият собственик е такова лице. Т. е. тълкувал е още по-разширено. По този начин съдът е приложил неправилно материалния закон. Отделно от изложеното, видно от доказателствата по делото, касаторът не е извършил прехвърляне на предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, както е приел съда, а е извършил продажба на дялове от дружеството. Двете продажби имат различна цел и последици. Видно от изложеното касаторът няма качеството на лице, визирано в чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съдът, като не е съобразил това, а е приел, че Вънгева може да бъде субект на принудителната административна мярка, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни, нито в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът следва да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени заповед № 2514 от 12.08.2009 г. на директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград. С оглед изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди областната дирекция на МВР да заплати на Райна Стоянова Вънгева направените по делото разноски в размер на 15 (петнадесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 ЗВАС Върховният административен съд