Решение № 12021 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2010 г.

Решение № 12021 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, подадена чрез Управителя инж. Веселин Бориславов Русев, срещу решение № 6793/25.05.2010 г. по адм. дело № 6128/2009 г. на ВАС, I отделение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт № 1 от 20.03.2009 г. за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от Министъра на околната среда и водите и е осъдено да заплати на МОСВ разноски по компенсация в размер на 4339 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано. Твърди се, че неправилно ВАС - I отделение, е осъдил дружеството да заплати разноски по компенсация в полза на МОСВ, тъй като разноски не са претендирани от процесуалния представител на министерството. Моли ВАС, 5-членен състав да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменен изцяло АУПДВ или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, в писмени бележки от 31.08.2010 г., изготвени юрк. Венета Владимирова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в съдебното заседание. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ВАС, I отделение е установил следното: С АУПДВ № 1 от 20.03.2009 г. Министърът на околната среда и водите е установил публично държавно вземане на "Водоснабдяване и канализация" - ООД - Варна - главница 194 700 лв. за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. по разрешително № 003804/23.01.2006 г. за водоползване от язовир "Камчия". Посоченото правно основание е чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК във вр. с чл. 195б, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 от Тарифа за таксите и правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 97/2001 г., ДВ, бр. 11/2004 г. На "Водоснабдяване и канализация" - ООД - Варна е издадено от Министъра на околната среда и водите разрешително за водоползване № 003804/23.01.2006 г. за питейно-битово водоснабдяване от воден обект - язовир "Камчия" с начален срок на действие 23.01.2006 г. и краен срок - 23.01.2020 г. В т. 1 от същото е посочено задължението на дружеството за заплащане на такси в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от раздел I от Тарифа за таксите и правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение - изх. № 26-00-3428/5.11.2007 г., в която е посочено, че след проверка на документите, с които Басейновата дирекция разполага и след отчитане на извършените плащания, задължението е в размер на 194 700 лв. за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и същото следва да се внесе в 7-дневен срок от получаването на поканата. Дружеството оспорва размера на задължението в писмо с изх. № 4932/19.11.2007 г., като твърди, че задължението за 2006 г. е в размер на 186230 лв. и представя платежен документ за внасянето й по сметката на Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна. Извършена е проверка във връзка с изпълнението на задължението на дружеството за заплащане на таксата и е съставен Констативен протокол № 2303К от 20.11.2007 г. и отново е установен размер на задължението - 194700 лв. Издаден е АУПДВ № 15/23.11.2007 г. от Директора на БДЧР с център Варна при МОСВ за установяване на посоченото публично държавно вземане, който е прогласен за нищожен /решение № 636 от 24.04.2008 г. по адм. д. № 2628/2008 г. потвърдено с решение на ВАС, I А отд. № 12803 от 26.11.2008 г. по адм. д. № 7918/2008 г./. Като мотив за обявяване на акта за нищожен е посочен статута на язовир Камчия и предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗВ същият следва да бъде издаден от Министъра на околната среда и водите. Оспореният в настоящото производство АУПДВ № 1 от 20.03.2009 г. е издаден от Министъра на околната среда и водите и с него са установени задължения в размер на 194 700 лв. за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, като съдържа и нормативно установените по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Относно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесния акт съдът е посочил, че обстоятелството, че оспореният АУПДВ е издаден след като са обсъдени обясненията на жалбоподателя и представените от него доказателства, изпратени до БДЧР с център Варна при МОСВ, както и че констативният протокол № 2303К от 20.11.2007 г. за извършена проверка е изготвен и подписан от експерт в басейновата дирекция, не опорочава административно-процесуалните действия по издаването на акта, както твърди жалбоподателят, при това до степен на нищожност. Тричленният състав на ВАС е посочил, че основният спорен въпрос е свързан с начина на определяне на задължението, преди изменението на чл. 194, ал. 1 от ЗВ с ДВ, бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г. Размерът на таксата преди и след изменението на чл. 194 от ЗВ е определян въз основа на чл. 2, ал. 1, 2 и 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Основният компонент, използван във формулата, заложена в тарифата, е коефициент-W, представляващ размер на ползвания годишен воден обем - куб. м. Според жалбоподателя, в този воден обем до изменението на чл. 194 от ЗВ следва да се включват само реално ползваните от абонатите количества вода, а не добитите количества, в какъвто смисъл е изменението на чл. 194 от ЗВ. Действително до изменението на чл. 194 от ЗВ, не е конкретизирано, че таксата се определя на база отнетия обем вода, както това е направено с разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ /ДВ, бр. 65/06 г./, според която таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. В § 9 от ПЗР на ЗВ обаче, е предвидено, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени от този закон. Именно въз основа на тарифата, приета с ПМС № 154/2000 г., е определен размерът на дължимата такса за целия процесен период от време. Като допълнителен довод жалбоподателят сочи разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ /в редакцията до 11.08.06 г./, в която е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода, цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е иззето от съответния водоизточник, дружеството, на база декларирания от него годишен обем вода, е задължено по силата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ да заплати такса. След като таксата се определя на базата на подадената вода в куб. м, то независимо от това, че е посочен период 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в АУПДВ, таксата е определена на база на подадената вода в куб. м за м. януари от началния срок на разрешителното. Самото дружество в изготвената от него "Справка - информация", е посочило период 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. От приетото по делото заключение на ССЕ съдът е установил, че при изчисляването на размера на таксата, е допусната техническа грешка относно взетия предвид размер на ползвания воден обем през м. 11.2006 г., който според констативния протокол, намиращ се в басейновата дирекция, е 2 866 000 куб. м, а не 2 886 000 куб. м, както е посочено в справката, приложена на л. 59 от делото. При това положение, изчислената сума, дължима като остатък за доплащане, е 194 500 лв. /вариант 1 от заключението/, а не 194 700, както е посочено в оспорения АУПДВ. Съобразно горното, съдът е отменил частично оспореният АУПДВ за разликата над 194 500 лв. до 194 700 лв., в останалата част е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД като неоснователна. Постановеното решение в обжалваната част е законосъобразно. Тричленният състав на ВАС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Възраженията, които са наведени в касационната жалба, са идентични с тези, поддържани пред I отделение на ВАС и дадените законосъобразни отговори се споделят изцяло и от настоящия петчленен състав на ВАС. Неоснователно е оплакването, че тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесния АУПДВ № 1 от 20.03.2009 г. от Министъра на околната среда и водите. Според касатора неправилно акта е издаден въз основа на доказателства, които са били приложени към прогласения за нищожен АУПДВ № 15/23.11.2007 г., издаден от Директора на БДЧР с център Варна. С влязъл в сила съдебен акт последният е признат за нищожен като издаден от некомпетентен орган, без спорът да е бил разгледан по същество, като след решенията на съда цялата административна преписка е изпратена от Басейнова дирекция-Варна на министъра на околната среда и водите в качеството му на компетентен орган по чл. 195б, ал. 1 от ЗВ. Приложените по преписката писмени доказателства попадат в кръга на доказателства, посочени в разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, определящ писмените доказателства, въз основа на които се издава АУПДВ, и същите са описани в последния. Следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1, т. 4 и т. 9 от ЗВ басейновите дирекции следят за изпълнението на задълженията по разрешителните издадени по реда на ЗВ, т. е. без значение дали същите са издадени от министъра на околна среда и водите или от директор на басейнова дирекция, както и контролират изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗВ. В цитираната разпоредба не е указано, че това правомощие на басейновите дирекции може да бъде упражнено само по отношение на таксите, дължими по разрешителни, издадени от директора на БД. В процесния случай всички предприети от БДЧР с център Варна правни действия по уведомяването за започване на административното производство, както и съставените констативни протоколи и други документи и изчисления, са валидно извършени. В тази връзка правилен е изводът на ВАС, I отделение, че фактът, че оспореният АУПДВ е издаден въз основа на действия, предприети и извършени от Басейнова дирекция - Варна, не опорочава административно-процесуалните действия по издаването му. Основният спорен въпрос в случая, както и голяма част от възраженията в касационната жалба са свързани с начина на определяне на задължението в процесния АУПДВ, преди и след изменението на чл. 194, ал. 1 от ЗВ с ДВ, бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 2 от този закон, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 65/2006 г., за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, като в ал. 2 е предвидено, че таксата по ал. 1, т. 1 - такса за водовземане, се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. В чл. 194, ал. 6 е посочено, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3 се определя с тарифа на МС. Според редакцията на чл. 194, ал. 1 ЗВ преди посоченото изменение е предвидено, че за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса. В ал. 3, според същата редакция, е предвидено, че таксите по ал. 1 се определят с тарифа на МС. В § 9 ПЗР ЗВ е регламентирано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 7 от ДР на ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Не съществува отделно определение за "водоползване", както преди, така и след измененията на закона с ДВ, бр. 65/2006 г., от друга страна - от определението за "ползване" на воден обект е видно, че в него не се включват дейностите, свързани с отнемане на води от водните обекти. Поради това, правото на водоползване /според използваното понятие в редакцията на чл. 194, ал. 1 преди изменението с ДВ, бр. 65/2006 г./ следва да се приеме, че е включено в определението за "водовземане", тъй като използването на водата за питейни и други нужди, свързани с осъществяваната дейност от дружествата "В и К", несъмнено е свързана с отнемането на води от водните обекти. Съществуващото терминологично несъответствие между легалното определение по § 1, т. 7 от ДР на ЗВ и употребеното понятие в чл. 194, ал. 1 от ЗВ, в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 65/2006 г., е отстранено с въпросното изменение, като е посочено в ал. 1, т. 1, че за правото на използване на водите се заплащат такси за водовземане. В съдържанието на разпоредбата в двете редакции отнасяща се за обсъжданата такса, не е налице различие, тъй като и преди и след въпросното изменение таксата се дължи за количеството вода, което е отнето от водния източник, представляващо "водовземане" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ. Поради това, че таксите се дължат от водоснабдителните дружества, то логично е да се дължат за това количество вода, което е отнето от водния източник, а не това което е продадено на крайния потребител. В подкрепа на тезата, че и преди изменението на чл. 194, ал. 1 ЗВ с ДВ, бр. 65/2006 г. таксата за водоползване е дължима за отнетите водни количества, са разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗВ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 65/2006 г. В ал. 1 е посочено, че цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води покриват разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръжения и системи, необходими за предоставяне на съответните услуги, а в ал. 2 е предвидено, че при образуване на цените по ал. 1 се включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества. Безспорно е, че двете алинеи се отнасят до цената, която заплащат потребителите, а не съответното дружество "В и К", тъй като то дължи такси по чл. 194, които се регламентират с тарифа на МС, а абонатите дължат цена само за реално ползваните количества. Цената на услугата към абонатите не е идентична на размера на таксата по чл. 194 от ЗВ във връзка с чл. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Таксата, дължима от водоснабдителното дружество "В и К" включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които ползва това дружество. Както правилно е посочил в решението си ВАС - I отделение, законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е отнето от съответния водоизточник дружеството е задължено по закон да заплати таксата, но тя не се включва към цената на абонатите, които заплащат само реално потребеното от тях количество вода. Затова правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база отнетото водно количество от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД. Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно ВАС - I отделение, е осъдил дружеството да заплати разноски по компенсация в полза на МОСВ, тъй като разноски не са претендирани от процесуалния представител на министерството. От данните по делото е видно, че в с. з. на 9.03.2010 г. Министърът на околната среда и водите е бил процесуално представляван от юрк. Владимирова, която е представила писмени бележки, в които се съдържа изрично искане за присъждане на разноски /л. 152/. С оглед изхода на спора, на касатора не се следват разноски за настоящата инстанция. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е бил процесуално представляван в с. з. на 16.09.2010 г. При тези съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението в обжалваната част в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,