Решение № 13125 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2015 г.

Решение № 13125 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. против Решение № 1314 от 06.03.2015 г. по адм. дело № 5065/2013 г. на Административен съд С.- град (АССГ), с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Дирекция за национален и строителен контрол- (ДНСК). Касационният жалбоподател счита постановеното решение за незаконосъобразно. Подчертава, че с влязло в законна сила Решение № 4110 от 20.06.2014 г. постановено по адм. дело № 4362/2013 г. АССГ, 34 състав е отменил, поради незаконосъобразност Заповед № ДК-02-СО-130/31.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК. Според него е недопустимо да бъде изпълнена отменената заповед. В молба от 20.09.2016 г. са изложени подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на решението и връщане делото за продължаване на съдопроизводството. Касационният жалбоподател в съдебно заседание поддържа жалбата, като счита същата за основателна и доказана. Посочва, че ДНСК не е установила собствеността върху имота и след отмяната на заповедта на ДНСК за него е налице основание за обезщетение. Моли за отмяна на решението, което обжалва и делото да се върне на административния съд. О. Д. за национален и строителен контрол (ДНСК) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Анастасова оспорва касационната жалба. Посочва, че се претендират имуществени и неимуществени вреди от изпълнение на отменена незаконосъобразна заповед на ДНСК, като от органите не се предприемат никакви действия по изпълнение на тази заповед, а тя е изпълнена доброволно от собственика на имота. Моли за оставяне без уважение на касационната жалба като неоснователна и недоказана. Подробни съображения са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него правилно АССГ приема, че не са налице материално правните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че следва да вземе предвид, че оградата е съборена от собственичката на имота Е. В. Намира за правилно приетото от АССГ, че не е налице причинно следствена връзка между имуществената вреда- стойността на оградата, неимуществените вреди- претърпения стрес и унижения и отменената заповед на ДНСК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 1314 от 06.03.2015 г. по адм. дело № 5065/2013 г. на Административен съд С.- град са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Дирекция за национален и строителен контрол. Със същото решение се осъжда Д. К. П. да заплати на ДНСК сумата от 623. 70 лева (шестстотин двадесет и три лева и седемдесет стотинки) на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. За да достигне до този резултат АССГ приема за безспорно, че с влязло в законна сила Решение № 4110/20.06. 2014 г., постановено по адм. дело № 4362/2013 г. на АССГ, 34 състав по подадена от Д. К. П. жалба е отменена Заповед № ДК-02-СО-130/31.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, с което е налице първата материално- правна предпоставка за уважаване на исковете- отменен по съдебен ред административен акт. АССГ се е позовава на разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, като е изследван въпросът за наличието на причинно- следствената връзка между претърпените вреди и издадения незаконосъобразен акт. Счита, че ищцовата страна е претърпяла твърдените от нея имуществени вреди на стойност от 1 004. 00 лева, доказани по размер от заключението на съдебно- техническата експертиза, но същите не са причинени от ДНСК, а от трето за делото лице- Е. В., която е изпълнило доброволно заповедта, като е премахнало оградата в ПИ № 459, кв. 29, местността кв. "Вердикал" по плана на гр. Б.. Приема се, че след като вредите са причинени от собственика на имота, то исковата претенция е следвало да бъде насочена срещу него и да се предяви на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Посочва се, че ответният административен орган е образувал изпълнително производство по привеждане в изпълнение на административния акт на основание чл. 276 АПК, като е изпълнил законовото си задължение по см. на чл. 277 АПК и е изпратил до длъжника Е. В. П. за доброволно изпълнение № ЮЗР-12-612-01-735/26.07.2012 г. На основание чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ, след като е изтекъл срока за доброволно изпълнение от длъжника, органа по изпълнението е извършил проверка на обекта и е съставил Констативен протокол № СО-3722-2/23.04.2013 г., в който е отразено, че Заповед № ДК-02-СО-130/31.07.2008 г. е изпълнена и строежът е премахнат. Отбелязва, че принудителното изпълнение за премахване на незаконния строеж не е извършвано и не е възлагано при условията по чл. 7 и сл. от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ. На база посоченото се достига извод, че не са налице всеки един от елементите за обезщетяване на претърпени вреди, причинени от държавата, чрез органите на ДНСК в производството по изпълнение на отменен административен акт, както и причинно- следствената връзка между посочения като незаконосъобразен акт и настъпилото увреждане със засягане имуществената сфера на ищеца, поради което липсва предпоставка за ангажиране отговорността на административния орган по реда на ЗОДОВ. Според решаващият съд гореизложеното мотивира извод за неоснователност на заявените искови претенции в размер на сумите от 3 874.00 лева и 2 000.00 лева. Обжалваното решение на АССГ е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт, който е изпълнен. Административният акт притежава възможности да регулира поведение на неговите адресати и създава предпоставки за предприемането на определени действия, които е възможно да имат икономически последици за тези лица. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Увреждащото действие може да има две проявни форми- издаване и изпълнение на незаконосъобразен административен акт. За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ трябва да се докаже причинно- следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди. За установяването наличие на причинна връзка не е задължително във всички случаи незаконосъобразния административен акт директно да причинява вредите. Преди да се осъществи в действителност, вредата съществува като потенциално възможна и затова от значение са не само актовете и действията, които непосредствено причиняват вредоносни последици, но и тези които създават възможност за това и са в същата причинно следствена верига. В уточненията на исковата молба (л. 108) от ищеца се посочва, че вредите се претендират от незаконосъобразната заповед и нейното изпълнение. Възприемайки фактите по делото в обстоятелствената част на съдебното решение се намира, че претенцията произтича само от отменения административен акт. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил изцяло, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС се посочва, че Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 от ЗОДОВ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай- (чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ). В съдебното решение не са анализирани всички факти, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях и отменения административен акт. Изпращането на покана за доброволно изпълнение на основание чл. 277 от АПК до единия адресат на заповедта несъмнено имплицитно удостоверява наличието на подлежащ на изпълнение административен акт, тъй като изисква реализиране на предвидените в него последици. В настоящия случаи стои въпросът към момента на изпращане на тази покана дали този акт е бил влязъл в сила и за кои адресати и съответно дали това административно действие е правомерно. Отговор следва да се даде и на това дали след изпращане на поканата за доброволно изпълнение на 26.07.2012 г. действията по изпълнение на Е. В., независимо, че в случая имат доброволен характер, прекъсват причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредите. Крайният извод на съда за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ДНСК по отношение на предявения иск е формиран без да са изложени мотиви, относно значението на действията на органа след издаване на заповедта, доколко същите са основани на закона и са обусловили доброволно изпълнение на невлязлата в сила по отношение на Д. П. (надлежно уведомен на 13.03.2013 г.) заповед за премахване на незаконен строеж. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прецени дали всички действия на администрацията, последвали издаването на отменената заповед са извършени в съответствие със закона и каква е връзката им с твърдените от ищеца вреди. В случая по делото следва да се прецени доколко действията на административния орган са създали достатъчна вероятност за причиняване на твърдяната вреда от лицето и дали с това е налице причинната връзка между вредите и незаконосъобразния адм. акт. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение