Решение № 5677 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2011 г.

Решение № 5677 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 252 от 07.03.2011 г., постановено от Административния съд в гр. Благоевград по адм. д. № 186/2010 г.

С обжалваното решение е отменено решение изх. № 1000-0130/23.11.2009 г. на началника на митница Кулата, с което е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по ЕАД № 07BG005400H0037529/H-3752/20071022 в размер на 8151,63 лева, от които мито - 4,36 лв. и 8 148,27 лв. ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, в частта за размера над 333,83 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху сумата над 333,83 лв. считано от датата на възникване на митническото задължение и отхвърля жалбата в останалата й част. Със същото решение митница Югозападна е осъдена да заплати на "Сенсо мода" ЕООД разноски в размер на 1846 лева.

Касационната жалба на "Сенсо мода" е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Твърди се неправилност на решението в тази част. Оплакванията срещу тази част от решението са:

• по делото са налице документи-проформа -фактури за осъществен ВОД и на стоките, за които са потвърдени публичните задължения;

• налице е продажба на родовоопределени вещи, независимо че не е издадена фактура по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС;

• за преценка на действителността на ВОД трябва да се съобразят всички документи;

• неправилен е изводът на съда, че с издаване на кредитните известия се анулират продажбите на стоките по тях, тъй като КИ са издавани за единични бройки от стоките и има за резултат намаляване на данъчната основа на фактурата, с което се намалява и размера на дължимия ДДС по нея;

• КИ не са относими към конкретната доставка, тъй като касаят артикули от различни фактури, без изрично да е посочено по коя фактура точно се отнася;

• начисляването на ДДС е в противоречие с целта на закона - чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 и чл. 84 от ЗДДС, данъчните приходи да са за държавата, където е мястото на крайното потребление на стоката. При наличието на достатъчно доказателства, че стоката е предназначена за друга страна членка на Общността, доставчикът следва да се освободи от заплащане на ДДС;

• съдът не е обсъдил и взел предвид представените по делото РД № 1006921/06.10.2010 г. и РА № 20011006921/21.10.2010 г., съставени от ТД на НАП по ДДС за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г., които са относими към спора, тъй като имат за предмет едни и същи задължения по ЗДДС;

• неправилен е изводът на съда, че решението на митническия орган е мотивирано;

• с решението на съда се въвеждат нови фактически основания, които липсват в административния акт. Съдът установява, че липсата на издадени фактури е основание за начисляване на данъка по т. 1.1.1 и 1.1.3 от обжалвания акт, а констатациите в него са за липса на документи по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, но без да се конкретизират те;

• неправилно съдът приема, че административният орган е посочил правното основание за начисляването на ДДС.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на делото по същество в същата част, евентуално се иска връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Претендират се разноски вкл. и за касационната инстанция.

Другата касационна жалба е подадена от началника на митница Югозападна чрез пълномощник юриск. Трайкова. Тя е срещу решението в частта, в която е уважена жалбата срещу решението на митническия орган и последното е отменено частично. Основното възражение на този касатор е, че съдът неправилно е взел предвид представените фактури в хода на съдебното производство, без да отчете обстоятелството, че всичките те са издадени след законоустановения срок. Издаването им не е съобразено с разпоредбите от ЗМ, ЗДДС и ППЗДДС, издадени са след срока по чл. 50, ал. 1 от ППЗМ, с изтичането на който данъкът по вноса става изискуем от вносителя. При постановяване на решението си съдът не е съобразил чл. 84д от ЗМ. Иска се отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на жалбата срещу него.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Според прокурора, съдът основателно е взел предвид представените в хода на съдебното обжалване фактури в резултат на което правилно е приел, че с по-голяма част от стоките е извършена ВОД. Тези фактури са издадени преди обжалвания административен акт и съдържат необходимата информация.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по делото и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване.

По основателността им съдът приема следното:

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на началника на митница Кулата с изх. № 1000-0130/23.11.2009 г., с което е извършен последващ контрол по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на ЕАД № 07BG005400H0037529/H-3752/20071022.

За стоките по тази декларация, които са дамски блузи и ризи, при внасянето им от Македония не са събрани митни сборове и ДДС, тъй като им е учреден режим с код 4200, според който те са предмет на освободена доставка по ЗДДС за друга държава членка.

При последващата проверка е установено, че за част от стоките по тази декларация:

• не са налице документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и жалбоподателят не е издал протокол съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС във вр. с чл. 57, ал. 4 от ЗДДС. В резултат е определена сума за ДДС в размер на 7 953,39 лева;

• за част от фактурите, с които са удостоверени последващите продажби към краен потребител са издадени КИ в нарушение на чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Във връзка с това констатирано нарушение е определен като дължим ДДС в размер на 185,75 лева;

• установено е, че са продадени на краен потребител 8 бр. ризи в повече от внесените. На осн. чл. 201, т. 1, б. "а" от Регламент 2913/92 и чл. 56 от ЗДДС са определени задължения за мито и ДДС общо 12,49 лева.

Административният съд, за да формира изводите си е кредитирал представените от жалбоподателя в хода на съдебното обжалване 14 броя фактури, издадени от "Сенсо мода" ЕООД на "Вемайер", както и заключенията по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на кредитираните доказателства, съдът е приел, че липсват фактури за последващи продажби на стоките за 105 бр. от стоката, поради което дължимият ДДС върху стойността на тези стоки е 159, 88 лева. Съдът е дал вяра на представените в хода на съдебното производство фактури.

Въз основа на изслушаните по делото заключения на съдебно-икономическата експертиза, съдът е приел, че с издаваните КИ се намалява количеството на част от стоките, предмет на износните фактури, поради което с издаването им се разваля доставката по отношение на тях. Съдът е приел, че с оглед развалянето на част от доставките, последните не могат да се третират като ВОД. Въз основа на експертизата, съдът е възприел размерът на ДДС, дължим за 88 броя артикула по КИ, а именно 173,95 лева над който размер е отменил решението на митническия орган.

По отношение на приетия по делото РД № 1006921/06.10.2010 г. от ТД на НАП за извършвана ревизия на жалбоподателя вкл. и за периода, в който са издадени процесните фактури, съдът е приел, че този РД касае друг вид проверка, а не установяване на дължими държавни вземания по внос.

Върховният административен съд приема следното:

По жалбата на митницата:

Жалбата е основателна. Административният съд е кредитирал представените от жалбоподателя фактури в хода на съдебното производство без да изложи съображения защо отхвърля оспорването им от ответника. От друга страна съдът не е обсъдил други налични данни по делото, които имат значение и са във връзка с оспорването. Видно от доклад № 12 от 18.07.2008 г. е, че от жалбоподателя са изискани всички фактури за осъществен ВОД, но както е установено част от тях са представени едва в съдебната фаза на обжалването. Съдът не е изложил съображения по този въпрос, а той е от значение за преценката на достоверността им.

От друга страна, видно от същия този доклад е, че дрехите се предават на отговорно пазене на фирма "Вемайер", която се явява отдалечен склад за фирма "Сенсо мода", за чието ползване се издава фактура и се заплаща месечен наем в размер на 1000 евро. Тоест по данни от доклада фирма "Вемайер" не е купувач на стоката, предлагана от жалбоподателя, а е доставчик на наемна услуга на последния.

Съдът е следвало да прецени съвкупно данните по делото и да изложи конкретни съображения защо дава вяра на информацията от представените фактури в хода на съдебното производство. По този релевантен за спора въпрос липсват мотиви в съдебното решение, с което е допуснато процесуално нарушение. Допуснатото нарушение е съществено. Неправилно би било данните от доклада да се обсъждат за първи път в решението на касационната инстанция, тъй като по този начин страните по спора ще се поставят в положение на процесуална изненада.

По тези съображения, решението на административния съд в частта, в която е отменено митническото решение по т. 1.1.1 за разликата над 159, 88 лева до определения с митническия акт размер- 7 953,39 лева следва да се отмени, а вместо това делото се върне за ново разглеждане в тази част от друг състав на административния съд.

Жалбата на митническия орган в частта, в която съдът частично е отменил митническото решение по т. 1.1.2 е неоснователна, тъй като изводите на съда са обосновани със заключение на съдебно-икономическата експертиза, което правилно е преценено като обективно и компетентно.

Неоснователна е жалбата на дружеството.

Установено е чрез заключенията на съдебно-икономическата експертиза, че от процесната стока са налице количества, които не са фактурирани в продажни фактури към краен потребител в Общността. Също така от заключението на единичната експертиза се установява, че размерът на дължимия ДДС върху стойността на нефактурираните стоки е 152,26 лева. Следователно, за тази стока не са са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 45 от ППЗДДС, поради което не е доказан осъществен ВОД за нея.

Основателно е прието от съда, че издадените кредитни известия за част от стоката по фактурите са основание за възникване на задължение за ДДС за доставчика по тези фактури, той и вносител на стоката по тях. Сделките за продажба на дефектната част от стоката са развалени, именно поради което са издадени и данъчните счетоводни документи- кредитните известия.

Правилно е преценен от съда като неотносим към спора представения по делото ревизионен доклад № 1006921/06.10.2010 г. на ТД на НАП. Основателно е прието от административния съд, че компетентен да определи приложимия митнически режим към дадена стока е митническия орган, а определянето и начисляването на ДДС в конкретния случай е резултат именно на определен митнически режим-внос за част от стоката по процесния ЕАД.

С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта относно присъдените деловодни разноски на "Сенсо Мода " ЕООД.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд