Решение № 7940 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. И. Митева, срещу решение 2145/10.03.2025 г., постановено по адм. дело 296/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково, 7-ми състав. В касационната жалба и допълнително депозирана по делото молба, са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Л. А. А., гражданин на Сирия, подадена срещу решение 758/21.01.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол рег. УП34254/11.12.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю/, както и три броя справки относно Сирийската държава вх. МД-02-124/12.12.2024 г., МД-02-60/29.01.2025 г. и МД-02-77/03.02.2025 г., съдът установява релевантната за правния спор, фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България, подадена от чуждия гражданин на 28.08.2024 г. В тази връзка, на 11.12.2024 г. в присъствието на преводач, със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е напуснал Сирия нелегално на 23.08.2024 г. през Турция, в която останал четири дни, след което на 27.08.2024 г. нелегално влязъл в България. Твърди, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], роден в [населено място], обл. Хасака, където е живял до напускането на родината си през август 2024 г. Сочи, че е женен, има едно дете, а към датата на провеждане на интервю с интервюиращия орган на 11.12.2024 г. съпругата му била бременна. Заявява, че е напуснал Сирия заради войната, защото щели да го търсят за мобилизация, а той не желае да воюва. Изтъква и много тежкото икономическо положение в родината си, като твърди, че там няма никакви условия за живот няма храна и училища, а има само отвличания и убийства. Отрича в страната си на произход, в частност в родното си село, където е живял и продължават да живея съпругата и детето /евентуално децата/ му, както и баща му, майка му, един брат и една сестра, да е членувал в политическа партия, религиозна организация или въоръжена групировка, да е влизал във взаимоотношения с армията или полицията, да е бил търсен от армията или полицията, срещу него да е оказвано насилие, да е бил арестуван или задържан, да е имал проблеми заради изповядваната от него религия или етническа принадлежност. Сочи, че е виждал сражения и бомбардировки, както и че месец преди да напусне родината си, баща му е бил отвлечен и заплашван с убийство. Не желае да се завърне в страната си на произход дори и след свалянето от власт на президента Башар ал-Асад, защото се страхува, че ще го мобилизират. При тези данни, председателят на ДАБ приема, че по отношение на търсещия международна закрила чужденец не се установяват предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл издава атакувания пред първата инстанция индивидуален административен акт за отказ от предоставянето на международна закрила, в това число след отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за забрана за връщане. С обжалвания съдебен акт обосновано първоинстанционният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г., административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В този смисъл съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяната му като неправилен. Формираните от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на подадената от чуждия гражданин жалба кореспондират с данните от фактическата установеност по делото и са съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Противно на изтъкнатите в касационната жалба съображения, данните от приложените по делото доказателства, в това число от протокола от проведеното с чужденеца интервю на 11.12.2024 г., не налагат различен от формирания от първоинстанционния съд извод, че по отношение на сирийския гражданин не се установява нито една от предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, налагащи предоставянето на статут на бежанец. Напротив, фактическата установеност по делото обуславя именно изведения от административния орган, а в последствие и от съда, извод, че в случая, с оглед разказаната бежанска история, не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена актуална обстановка в Сирия, съвкупната преценка на неоспорените от касатора чрез допустимите за това доказателствени средства данни от приобщените по делото общо пет справки /между които и представените в хода на касационното производство справки МД-02-367/01.07.2025 г. и МД-02-194/03.04.2025 г./ относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в страната на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила . От значение в тази насока са и неоспорените в хода на делото данни по справка вх. МД-02-367/01.07.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал-Асад, 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави и около 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, както и че семейството на търсещото закрила лице /в това число съпругата и детето /евентуално предвид твърдяната бременност децата/ му, както и неговите родители, един брат и една сестра/, по данни от протокола от проведеното с него интервю, все още живее в родното му село в Сирия. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения касационната инстанция счита, че формираните от административния съд изводи за отсъствието в случая на основание за предоставяне на хуманитарен статут, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, кореспондират с данните от приобщените по делото доказателства и общоизвестните факти за ситуацията в страната на произход на чуждия гражданин, които освен това са обстойно ценени и обсъдени в мотивите на оспореното решение, включително при съобразяване на принципа за забрана за връщане. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,