Решение № 8094 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2014 г.

ВАСII отделение02.07.2015 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1797/17.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1928/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 8094 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Атанасов Атанасов, срещу Решение № 1797/17.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1928/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № КД - 14 - 03 - 2701/17.10.2012 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна относно имот с идентификатор 10135.2563.364. с площ преди промяната от 577 кв. м., от който са отнети 123 кв. м. и е образуван имот 10135.2563.1732. с трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на община Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски. Ответникът - Началника на Служба по ГКК - Варна не изразява становище. Ответната страна - кмета на Община Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № КД-14-03-2701/17.10.2012 г. на началника на СГКК - Варна, издадена на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР във връзка със заявление на община Варна и приложените към него документи, определени по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 51 и чл. 52, ал. 1 (в приложимата редакция на разпоредбите до изменението, обнародвано в ДВ, бр. 49/2014 г.) ЗКИР, АГКК има задължение да поддържа в актуално състояние кадастралната карта и регистър въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, както и от геодезичните измервания. Тази информация следва от актовете за признаване и прехвърляне на право на собственост или учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на друго вещно право върху недвижим имот, както и от актовете при делба, разделяне и съединяване на имоти, след влизане в сила на КККР. Това изброяване не е изчерпателно, поради което и актовете за отчуждаване на части от имот попадат в посочената хипотеза. Съгласно чл. 58, ал. 3 във вр. с чл. 57, т. 8 и чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. със заповед на органа по чл. 54, ал. 1 ЗКИР може да бъде одобрено изменение на кадастралната карта и регистър при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права и за носителите им. Такава промяна е налице и при отчуждаване на част от имот във връзка с влязла в сила улична регулация. При наличие на посочените основания, настъпили след одобряване на първоначалната КККР не се извършва процедурата по чл. 53, ал. 2 (в действащата към датата на издаване на заповедта редакция) ЗКИР и не се съставя акт за непълноти и грешки. В конкретния случай ответникът община Варна е поискал от административния орган във връзка с приключилата процедура по отчуждаване на част от ПИ 10135.2563.364. изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижими имоти с нанасяне на нов обект с начин на трайно ползване за второстепенна улица, промяна в границите на съществуващ такъв и промени в данните за собственост съгласно скица - проект. По делото е установено, че Заповед № 3919/9.11.2011 г. на кмета на Община Варна, с която е отчуждена част от поземлен имот с идентификатор 10135.2563.364. с площ 123 кв. м. за изграждане на второстепенна улица, е влязла в сила. Промяната в правото на собственост като последица от влязлата в сила заповед за отчуждаване е настъпила след одобряване на КККР на гр. Варна от 2008 г. Ето защо изводът на съда за неприложимост на хипотезата по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и предвидената в ал. 2 на същата норма процедура е правилен, а направените и в касационната жалба възражения за допуснати нарушения в тази насока, са неоснователни. След подробен анализ на събраните по делото доказателства съдът е направил обосновани изводи за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обсъдил е всички наведени от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Установено е по делото, че изменението на КККР съответства на действащата улична регулация по ЗРП, одобрена със Заповед № Г-170/1993 г. и на извършеното със Заповед № 3919/9.11.2011 г. отчуждаване на част от процесния имот. Съдът е изложил аргументирани съображения защо възприема заключението на единичната съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Баев и противоречията, поради които не кредитира заключението на тройната експертиза, като съображенията му се споделят от настоящия състав. Доводите на жалбоподателя, че осевата линия на улицата, представляваща нанесения в оспорената заповед имот с идентификатор 10135.2563.1732. с площ, съответстваща на отчуждената част от процесния имот, не съвпада с осевата линия между о. т. 327-328-329 по проекта за ЗРП от 1993 г., подробно са обсъдени от съда. Законосъобразни са изложените съображения, че при одобряване на ЗРП със Заповед № Г-170/1993 г. осевата линия на предвидената улица, засягаща УПИ XVII-2098 (нанесен в одобрената КК като имот с идентификатор 10135.2563.364) е била изместена на изток, но това обстоятелство не е намерило отражение с нови координатни точки в регистъра на координатната система при община Варна. Правилно съдът е приел, че осевите линии и осевите точки имат спомагателен характер и тяхното положение се определя от това на регулационните линии - т. 16 от Инструкция за геодезическите работи по прилагане на подробните градоустройствени планове на населените места и други селищни територии. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗУТ, съгласно която улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии. От съществено значение е графичното отразяване на уличните регулационни линии по одобрения проект на ЗРП, а не по предварителния такъв. В случая параметрите на новонанесения ПИ с идентификатор 10135.2563.1732 - второстепенна улица са определени спрямо тях и одобреното изменение на КК съответства на плана и извършеното впоследствие отчуждаване. Представените в касационното производство доказателства за отмяна с решение по адм. дело № 2098/2010 г. на Варненския административен съд, влязло в сила на 6.07.2011 г., на предходно извършено изменение на кадастралната карта по отношение на имот с идентификатор 10135.2563.364 не се отразяват на изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото е неоснователно направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

11