Решение № 14395 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2009 г.

Решение № 14395 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Окереке Еверест, гражданин на Нигерия, със служебен адрес в гр. София, ул. "Ген. Гурко" № 65 А срещу Заповед № ЗДМ 4/01.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за експулсиране и забрана за влизане в Република България за срок от 10 години, на основание чл. 42, ал. 1, чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Развиват се съображения за липсата на мотиви в заповедта и за несъответствието на установените факти в производството с посоченото от издателя на акта правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Иска се нейната отмяна. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: С оспорената Заповед № ЗДМ 4/9.01.2009 г. директорът на Дирекция "Миграция" е приложил принудителна административна мярка "експулсиране" и забрана за влизане в страната за срок от 10 години на нигерийския гражданин Окереке Еверест. Заповедта е издадена по предложение № ХМ 29/5.01.2009 г., приобщено към индивидуалния административен акт. В предложението е посочено, че лицето е извършило умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от 3 години. По делото е представен протокол от заседание на Петричкия районен съд по нохд № 2167/9.12.2008 г., от който е видно, че на жалбоподателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 2 и същият е признат за виновен. На основание чл. 381 от НК е сключено споразумение с Районна прокуратура - Петрич, одобрено от съда. За такова престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 5 години и глоба. По релевантните за спора факти не се спори в производството. Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Спазена е и целта на закона. Съгласно чл. 42 от ЗЧРБ експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Данните за осъждане на жалбоподателя за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 3 години са достатъчни да обосноват извода, че същият с поведението си създава сериозна заплаха за обществения ред. Съдебният контрол за законосъобразност на административния акт изключва контрол по целесъобразността на акта, т. е. конкретните мотиви на издателя на акта за прилагането точно на тази ПАМ не са предмет на съдебна проверка. В този смисъл неоснователно е възражението в жалбата, че Окереке Еверест не представлява заплаха за установения обществен ред в страната. Административният орган дори и не твърди, че адресатът на заповедта е заплаха за националната сигурност. От изложеното в предложението за прилагане на ПАМ се извежда като достатъчен мотив заплаха за обществения ред. Фактът на влязло в сила осъждане за престъпление, отговарящо на хипотезата по чл. 10, ал. 6 от ЗЧРБ представлява основание, съответно на материалния закон. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ не изисква излагане на конкретни мотиви в заповедта, с която е приложена ПАМ "експулсиране". Не намира опора в закона и доводът на жалбоподателя, че на основание неговото осъждане с влязло в сила споразумение по наказателно дело не може да се приложи конкретната принудителна мярка "експулсиране". В случая самата сериозна заплаха за обществения ред е мотивирана с обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, към което основание препраща чл. 42з, ал. 1 от този закон. След като разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ задължава административният орган да приложи и мярка "забрана за влизане в страната" за определен срок, то тази мярка следва да съответства на някое от основанията, посочени в закона. Неоснователно е и възражението, че срокът на постановената забрана е незаконосъобразен с оглед изменение на нормата на чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ. Оспорената заповед е издадена на 9.01.2009 г. (не се спори, че е налице техническа грешка в изписване на годината, за което е приложена и справка). Промените в цитираната приложима разпоредба са обнародвани в ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г. и те нямат ретроактивно действие. Действително, оспореният административен акт не е надлежно връчен на адресата. Заповедта е връчена срещу подпис на Окереке Еверест на 13.01.2009 г. Но тъй като липсват данни дали в момента на връчване на акта жалбоподателят е запознат със съдържанието му на разбираем за него език (не са отбелязани трите имена и адрес на преводач), то настоящият състав приема, че не е известен моментът на действителното узнаване съдържание на заповедта, поради което разглежда жалбата по същество. Следва да се посочи, че със заповедта не се нарушава правото на свобода и сигурност, прогласено в чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Видно от данните по делото, на Окереке Еверест е отказан статут на бежанец по Закона за убежището и бежанците. Приложената принудителна административна мярка е свързана със сериозната заплаха за нарушаване на обществения ред в Република България, в съответствие с материалноправните разпоредби и специалната цел на Закона за чужденците в Република България. Предвид изложеното жалбата на Окереке Еверест е неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд