Решение № 10189 от 10.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Рангелов против Решение 177/03.06.2021 г. на Административен съд Добрич по адм. дело 400/2020 г., с което е отменено Разрешение за строеж О-4/30.01.2018 г. на главния архитект на район Одесос при община Варна за строеж: Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено таванско помещение към апартамент с идентификатор 10135.1507.712.1.17 в жилищна сграда, находяща се на [улица]по плана на [заличен текст], гр. Варна , издадено в полза на касатора.

От ответниците главният архитект на район Одесос , община Варна, не изразява становище по касационната жалба, Д. Косев е на позиция за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Фактическите изводи на съда относно съдържанието на одобрените проекти (въз основа на които е издадено разрешението за строеж) почиват на приетата съдебно-техническа експертиза. Установено е, че ремонтът обхваща целия покрив над помещението на Рангелов, дървената конструкция се заменя с метална и нова покривна покривка, като в съответния скат на покрива се вгражда капандура.

1. Сградата е в режим на етажна собственост, а покривът е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Монтирането на нови конструктивни елементи съставлява съществено изменение на общата част. На основание чл. 185, ал. 2 ЗУТ и по аргумент за противното от ал. 1, т. 3 на текста, в тази хипотеза се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изричното писмено съгласие на непосредствените съседи. Двете предпоставки по нормата са елементи от фактическия състав на РС, трябва да са налице кумулативно и обуславят законосъобразността на разрешителния акт от материалноправна страна.

а. Представеният от възложителя протокол от 27.08.2017 г. не обективира надлежно решение на общото събрание на етажните собственици, както правилно е приел и съдът.

Протоколът не притежава необходимите реквизити по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Той не съдържа информация за броя на гласувалите собственици, респ. начина, по който са гласували, и какво решение е прието. В протокола е вписан единствено дневен ред за обсъждане и даване на съгласие на желаещи собственици да извършат ремонт изграждане по проект на таванското си помещение, като е отразено закриване на общото събрание след обсъждане и вземане на решения.

б. Данните от протокола го дисквалифицират като документ, служещ да удостовери дължимото по чл. 185, ал. 2 ЗУТ съгласие на етажните собственици. Освен че по същество той не инкорпорира въобще взето решение на общото събрание, евентуалното съгласие (което би могло да се преценява хипотетично с оглед на формулирания дневен ред) няма нито конкретен адресат, нито предмет то не е насочено към Рангелов в качеството му на заинтересован собственик и възложител, а дейностите, за които би следвало да се даде, са описани по бланкетен начин, непозволяващ възприемането на обективна връзка с индивидуализирано инвестиционно намерение, още по-малко с параметрите, определени по проекта на касатора.

1. Следователно не е доказано изискуемото съгласие на собствениците за ремонта и преустройството като условие за правомерното издаване на разрешителен акт за строежа. Въпреки че са споделими и съображенията на съда по отношение на липсата на съответствие между съгласието на заинтересованите съседи (дори и да се приеме, че попадат в кръга на непосредствените) и предвидените строително-монтажни работи по одобрения на 18.12.2017 г. инвестиционен проект, обсъждането на въпроса е безпредметно. Неизпълнението на първото изискване по чл. 185, ал. 2 ЗУТ е достатъчно да обоснове отмяната на РС само на това основание. По същата причина спазването на устройствените правила и нормативи е без правно значение за съдбата на РС, доколкото то не може да изключи прилагането на правната последица от установения самостоятелен порок на административния акт.

1. а. Правилността на обжалваното решение мотивира оставянето му в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационното оспорване, в полза на ответника по касация Косев ще бъдат присъдени поисканите разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция според представения списък по чл. 80 ГПК, възлизащи на 1200 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение