Решение № 383 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2019 г.

Решение № 383 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Алпек ММ" ООД, гр. София против решение № 538/28.01.2019 г. по адм. дело № 4497/2017 г. на Административен съд - София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 538/28.01.2019 г. по адм. дело № 4497/2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "Алпек ММ" ООД, гр. София срещу ревизионен акт № Р–22220616004379-091-001/19.01.2017 г., потвърден с решение № 513/4.04.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с издадените от органите по приходите актове търговското дружество е задължено за ревизираните периоди от 1.01.2015 г. до 31.05.2016 г. да довнесе в размер на общо 29 985, 05 лева допълнителни вноски по ДОО, ЗЗО, УПФ и лихви. Правният спор е обусловен от това, касае ли се за едно командироване за срок над 30 дни на полагалите труд работници на жалбоподателя в Германия във връзка със сключените му договори с "Магнум 7" ЕООД и HPK Weser Group Gmbh & Co. KG – Германия или извършената работа следва да се приеме, че е била реализирана при множество осъществени командировки, всяка от които за по-малко от един месец. Командированите лица са били назначени при осемчасов работен ден, а трудовите им договори са регистрирани в НАП с уведомления по чл. 62 КТ. Работниците са били изпратени на работа в чужбина със заповеди за командировка. НАП е издала формуляри А1, в които са били отразени конкретните данни за всяко от лицата и периодите, през които са били командировани в Германия. Отчитайки минималната ставка за заплащане на труда в приемащата държава, органите по приходите са установили произведението на посочената левова равностойност по съответния брой отработени часове при осемчасов работен ден, взимайки предвид работните дни на конкретния месец и след приспадане на осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски от работодателя са установили разликата, представляваща допълнително установен осигурителен доход, върху който се дължими процесните осигурителни вноски в размерите по чл. 6, ал. 1 КСО. Органите на НАП и административния съд не са кредитирали представените от ревизираното лице доказателства за това, че работниците са се завръщали на територията на страната преди изтичането на тридесет работни дни и след това отново са пътували до Германия, поради което периодите, през които те са полагали труд в чужбина са били отчетени за всеки от тях за един период. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Административният съд е тълкувал и приложил точно материалния закон. Съгласно чл. 121, ал. 3 КТ (редакция към момента на издаване на ревизионния акт) когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121 КТ и по смисъла на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО. Законосъобразно административният съд е приел, че са налице материалноправните основания по чл. 6а КСО и чл. 121, ал. 3 КТ. Работниците са били наети от български работодател и са изпълнявали дейност на територията на друга държава – членка на ЕС за период повече от 30 дни и за времето на командироването им е било приложимо българското законодателство. Съдът аргументирано е обосновал условията за непрекъсваемост на командироването и съответно осигуряване на командированите при условията, при които се осигуряват местните лица. Съгласно § 3, б. "б" от Решение А2 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, кратковременни прекъсвания на дейността на работника в предприятието в държавата на заетост, независимо от причината (ваканция, заболяване, обучение в командироващото предприятие), не представлява прекъсване на периода на командироването по смисъла на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Следователно ако едно лице, което попада в приложното поле на чл. 12, § 1 от регламента и е било изпратено да извършва трудова дейност в Германия за период по-малък от 30 календарни дни, след което се е върнало за кратко в България и отново е било изпратено в Германия да полага труд до завършване на определената работа, няма пречка целият период на изпращане да се третира като едно командироване. Съгласно § 3, б. "в" от Решение А2 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност след приключване на периода на командироване, може да се разреши нов период за командироване за същия работник, същото предприятие и същата държава-членка едва след като са минали поне два месеца от датата на изтичане на предходния период на командироване. Единствено ако командироването е в различни държави-членки, непосредствено едно след друго, всеки един случай се разглежда като ново командироване по смисъла на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение