Решение № 3951 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2021 г.

Решение № 3951 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К., от гр. Сливен, чрез процесуален представител адв. Н. Попов, против Решение № 190 от 07.10.2021 г., постановено по административно дело № 180/2021 г., по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1012-19-13#3 от 15.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Сливен и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН], № 3 / прот. № 01464 от 03.12.2020 г., издадено от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Сливен. Наведените в жалбата пороци за неправилно приложение на чл. 297 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 38, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за правилното приложение на материалния закон, досежно допустимостта на свидетелските показания за вида и броя на смените на жалбоподателя за периодите, в които Районна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (РД ПБЗН) не представя писмени месечни графици поради тяхното унищожаване; и зачитане на основание чл. 297 ГПК на установените по гр. дело № 6438/2018 г. – общо 612 часа извънреден труд, представляващ осигурителен стаж, по силата на чл. 38, ал. 16 НПОС. В условията на алтернативност се иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение № 1012-19-13#3 от 15.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен, като преписката се върне на пенсионния орган, с указания по правилното тълкуване и прилагане на закона, съобразно установеното по съдебното производство. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Сливен, в писмен отговор, изготвен от юрисконсулт Р. Христова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-19-3#3 от 15.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на М. К. против Разпореждане № [ЕГН], № 3 протокол № 01464 от 03.12.2020 г. издадено от ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.11.2020 г. На лицето са зачетени 456 часа извънреден труд за периода от 01.04.2009 г. до 30.06.2014 г. (т. е. 2 месеца и 22 календарни дни от първа категория) и осигурителния му стаж е определен, както следва: от първа категория и по чл. 104, ал. 4 от КСО - 23 години, 4 месеца и 27 дни; от трета категория - 10 години, 9 месеца и 17 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 5 и 7 от КСО - 9 месеца и 24 дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория от 52 години, 3 месеца и 4 дни. Определен е размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.11.2020 г. в размер на 825, 42 лв. Основният спор по делото се изразява в това дали правилно е определен осигурителния стаж на оспорващия за периода от 01.01.2005 г. до 30.06.2014 г., с оглед данните за положен от същия извънреден труд. От събраните доказателства първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че на 27.11.2015 г. М. К. подал заявление вх. № 2113-19-811, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО. Към заявлението е приложил документи за осигурителен стаж и доход, в това число и удостоверение обр. УП-3 изх. № ПО-2341 от 25.11.2015 г., издадено от РД ПБЗН Сливен - МВР. Според това удостоверение осигурителния стаж положен от жалбоподателя като служещ през периода от 15.11.1992 г. до 31.10.2015 г. и за извънреден труд след 31.12.2004 г., са както следва: през 2005 г. - от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. - 8 часа; през 2006 г. - от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. -28 часа; през 2007 г. - от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. - 4 часа; през 2008 г. - от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. - 1 час; през 2010 г. - от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - 24 часа; през 2011 г. - от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - 42 часа; през 2012 г. - от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - 13 часа; през 2013 г. - от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. -24 часа; през 2014 г. - от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - 68 часа; през 2015 г. - от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г. - 87 часа или общо 299 (двеста деветдесет и девет) часа извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.10.2015 г. По горепосоченото заявление ръководител ПО се произнесъл с разпореждане № [ЕГН], № 2 / прот. №N01363 от 16.12.2015 г., с което на оспорващия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, считано от 27.11.2015 г. На 21.01.2016 г. М. К. представил на пенсионния орган удостоверение обр. УП-3 изх. № ПО-268 от 15.01.2016 г., издадено от РД ПБЗН Сливен – МВР, за положен от него осигурителен стаж като служещ през периода от 01.11.2015 г. до 26.11.2015 г., както и за извънреден труд след 31.12.2004 г. Посоченият в документа извънреден труд е идентичен като брой часове по години с този посочен в удостоверение обр. УП-3 изх. №ПО-2341 от 25.11.2015 г. С разпореждане № [ЕГН], № 13 / прот. № N01076 от 12.03.2016 г. личната пенсия на жалбоподателя е изменена от 27.11.2015 г., като му е определен действителен размер от 516. 31 лв. Със същия индивидуален административен акт ръководител ПО зачита на лицето осигурителен стаж, в това число и 299 часа извънреден труд, както следва: от първа категория и по чл. 104, ал. 4 от КСО - 23 години, 2 месеца и 5 дни; от трета категория - 7 години, 3 месеца и 21 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 5 и 7 от КСО - 9 месеца и 24 дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория от 48 години, 4 месеца и 21 дни. На 28.05.2020 г. в ТП на НОИ - Сливен е постъпило заявление вх. № Ц1019-19-269 от Директора на РДПБЗН - Сливен, във връзка с изпълнителен лист от 12.03.2020 г., по който ГДПБЗН - МВР е осъдена да заплати на М. К. сума, представляваща обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд над 50-те часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. След изплащане на обезщетението трябвало да бъде извършена корекция в регистъра на осигурените лица и издадено удостоверение обр. УП-3 за присъдените часове извънреден труд, но това следвало да бъде извършено след задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ. Поради това е поискано да бъдат издадени задължителни предписания. Към заявлението е приложено решение № 1145 от 25.10.2019 г. постановено по гр. д. № 6438/2018 г. на Районен съд - Сливен, изпълнителен лист и експертиза. Във връзка с постъпилото заявление, със заповед № 3P-5-19-00773024 от 23.06.2020 г. на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ е възложена проверка по разходите на ДОО на РДПБЗН - Сливен от контролни органи на ТП на НОИ. Резултатите от нея са отразени в констативен протокол № КП-5-19-00785744 от 20.07.2020 г. С оглед извършване на възложената проверка осигурителят е представил графици за работното време на служителите работещи на смени за периода от 01.04.2009 г. до 30.06.2014 г., както и декларация рег. № 808000-170 от 19.02.2020 г., в която е заявено, че в Районните служби в състава на РДПБЗН - Сливен, а именно РСПБЗН - Сливен, РСПБЗН - Нова Загора, РСПБЗН - Котел и РСПБЗН - Твърдица, не се съхраняват графици за организиране на работното време на служителите, работещи на смени преди 01.04.2009 г. Въз основа на наличните графици за работно време на служителите работещи на смени, контролните органи извършили проверка за периода от 01.04.2009 г. до 30.06.2014 г. и установили, че М. К. фигурира в наличните графици и следва да му се зачетен за осигурителен стаж, извънреден труд за посочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 0. 143, както следва: за 2009 г. - общо 97 часа; за 2010 г. - общо 99 часа; за 2011 г. - общо 67 часа; за 2012 г. - общо 69 часа; за 2013 г. - общо 85 часа; за 2014 г. - от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г. - 39 часа. Предвид горното и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на РДПБЗН - Сливен са издадени задължителни преписания № 3Д-1-19-00785753 от 20.07.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Сливен. С тях на осигурителя е указано да издаде удостоверение обр. УП-3 на оспорващия за гореописания извънреден труд от общо 456 часа. На 16.11.2020 г. М. К. подал заявление вх. № Ц2121-19-10, за да му бъде зачетен допълнително, придобития преди пенсионирането осигурителен стаж. Към заявлението е приложил удостоверение обр. УП-3 № 808р-1592 от 03.08.2020 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен - МВР за извънреден труд след 31.12.2004 г., а именно от 01.04.2009 г. до 30.06.2014 г. общо 456 часа. По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза. Съдът не кредитира експертизата в частта, в която е определен общия осигурителен стаж на оспорващия, тъй като при определянето му експерта не е съобразил извънредния труд по удостоверение обр. УП-3 изх. № ПО-268 от 15.01.2016 г. издадено от РД ПБЗН Сливен – МВР, който е съобразен от пенсионния орган (ПО) при определяне на осигурителния стаж от 23 г. 2 м. и 05 дни. Вещото лице е изчислило общия размер на извънредния труд положен от оспорващия, но не е приспаднало този извънреден труд, който вече е взет предвид от административния орган при определяне размера на пенсията на оспорващия с разпореждане № [ЕГН], № 13 / прот. № N01076 от 12.03.2016 г. Първоинстанционният съд извежда, че неправилното определяне на осигурителния стаж е довело и до неправилно изчисление на размера на претендираната пенсия. В останалата част, доколкото е обосновано, съдът възприема заключението по назначената съдебно – икономическа експертиза. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Обоснован е извод относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От първоинстанционния съд е формиран решаващ мотив, съобразно който, издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Сливен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. В съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно – икономическа експертиза. Заключението е изготвено по поставените въпроси, като дадените отговори са описани в констативно-съобразителната част. Първоинстанционният съд го е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, при което правилно не го е кредитирал в цялост, като са изложени конкретни съображения. Предвид горното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. От първоинстанционния съд не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с недопускането до разпит на свидетели, с чиито показания се цели да се установи продължителност на осигурителния стаж, изразяващ се в положен извънреден труд, при липсата на нормативно изискуемите документи. В пенсионното административно производство и в съдебноадминистративното производство по оспорване на решения на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, издадени по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, трудовият и осигурителният стаж се доказват с документите, изисквани от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС: с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО установява забрана категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а да се доказват със свидетелски показания. Нормата предвижда, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Недопустимо е да се установява със свидетелски показания осигурителен стаж относно определен брой дежурства за период от 2005 г. до 2009 г., при липса на графици за съответния период. Съгласно чл. 5, ал. 7 от КСО (предишна ал. 6, посл. изм. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителят е длъжен в 14-дневен срок да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, по искане на осигуреното лице или негов представител – за периоди преди 1 януари 2000 г., както и на изброени длъжностни лица, включително тези по чл. 98, ал. 1 от КСО, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване. От осигурителя е издадено удостоверение обр. УП-3 изх. № ПО-2341 от 25.11.2015 г. издадено от РД ПБЗН Сливен – МВР, за осигурителния стаж положен от жалбоподателя като с. през периода от 15.11.1992 г. до 31.10.2015 г. и за извънреден труд след 31.12.2004 г. в размер на 299 часа. Въз основа на решение № 1145 от 25.10.2019 г. постановено по гр. д. № 6438/2018 г. на Районен съд - Сливен, изпълнителен лист издаден по него и експертиза по същото дело от осигурителя е издадено удостоверение обр. УП-3 № 808р-1592 от 03.08.2020 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен - МВР за извънреден труд след 31.12.2004 г., а именно от 01.04.2009 г. до 30.06.2014 г. за допълнително общо 456 часа. В посочените удостоверения не е отразен целия размер на извънреден труд от оспорващия, който е посочен в решение № 1145 от 25.10.2019 г. постановено по гр. д. № 6438/2018 г. на Районен съд – Сливен и конкретно този над 50 часа на тримесечие, компенсиран с платен отпуск. Не е отразен и извънредния труд до 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2009 г. поради липса на графици за дежурствата. Първоинстанционният съд, правилно приема, че производството по издаване на удостоверенията за осигурителния стаж, се развива в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК, като за органа съществува задължение за издаване на акта, а за лицето - правото да получи документ, предвиден в закона. Отказът, изричен или мълчалив, за издаване на такъв документ, засяга самостоятелно субективно материално право, тъй като документът е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, съответно неиздаването му води до невъзможност последващи правоотношения да се развият законосъобразно. Следователно при изрично формулираното искане в заявлението за посочване на целия осигурителен стаж, на жалбоподателя е издаден документ, който не съдържа исканата от заявителя информация. Неиздаването на документ с исканото от заявителя съдържание (без да е посочена причината за това) представлява отказ на компетентния орган да извърши исканата административна услуга. В хипотезата на чл. 5, ал. 7 от КСО осигурителят действа като административен орган съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на АПК, който като носител на административни правомощия по силата на законово овластяване извършва административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, а издаването на исканото удостоверение е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията във вр. с чл. 5, ал. 7 от КСО. Справката за осигурителен стаж представлява документ, който има значение за признаване и упражняване на права. Административният орган дължи исканата административна услуга, а неизвършването й (респ. отказът за това) попада в приложното поле на чл. 21, ал. 3, предл. последно от АПК и мотивира правния интерес от оспорването му. По делото липсват данни удостоверение обр. УП-3 № 808р-1592 от 03.08.2020 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен – МВР да е оспорено пред непосредствено по-горестоящия административен орган, напротив оспорващият се е позовал на него като го е представил на пенсионния орган. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, с която е въведена забрана да се опровергава съдържанието на официален документ със свидетелски показания. При липса на надлежни документи установяването на осигурителния и трудовия стаж се извършва по исков ред по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Обосновано първоинстанционният съд извежда, че след издаването на искания документ и ако заявителят не е съгласен с отразените в него факти и обстоятелства, т. е. с неговото съдържание, той разполага с възможността да оспори това съдържание по реда на чл. 81, ал. 2 АПК, а при негативен резултат (жалбата е отхвърлена или сезираният с нея орган не се е произнесъл в законния срок) спорът за съдържанието на официалния документ може да се отнесе пред гражданския съд в исково производство по чл. 124, ал. 4 ГПК. Неоснователни са възраженията на касатора досежно неправилно приложение на нормата на чл. 297 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, с оглед пределите на силата на пресъдено нещо на решение № 1145 от 25.10.2019 г. постановено по гр. дело № 6438/2018 г. на Районен съд – Сливен. Несъмнено е възприетото разбиране в правната теория и установената съдебна практика, че силата на пресъдено нещо (СПН) е най - важната правна последица на съдебното решение. Правоотношението, придобило качеството на "пресъдено нещо", не може да бъде вече предмет на материалноправен спор. Относно него съдебен процес е недопустим – арг. чл. 299 ГПК. В това се проявява правоустановяващото действие на СПН – арг. чл. 223, ал. 1 ГПК. Съдебно установеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо е основа занапред за съгласувано поведение на страните по делото, в което се проявява регулиращото действие – арг. чл. 298 ГПК. Съгласно него, страната, чието твърдение е признато за основателно от съда, е овластена да действа съобразно с установеното и признато правно положение, а другата страна пък (чието твърдение съдът е отхвърлил) има задължението да се съобразява с така установеното и признато правно положение. Обхватът на СПН се определя от нейните обективни (предметни) предели и субективните й предели – т. е. нейните адресати. Обективните предели на СПН на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането и субектите на правоотношението, както и правно естество. СПН се формира по предмета на решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право (т. е. правоотношението, предмет на делото). Субективните предели на СПН се отнасят до нейните адресати – това са срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. Страните по гр. дело № 6438/2018 г., които са обвързани от СПН на постановеното от Районен съд - Сливен съдебно решение са М. К. и ГДПБЗН. С т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2.0021 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК е установено, че със СПН се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Зачитането на СПН съгласно чл. 297 от ГПК се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран. В конкретната хипотеза, административния орган не е сезиран с въпрос, който е разрешен със СПН на решението постановено по гр. д. № 6438/2018 г. на Районен съд Сливен. Представеното решение на РС - Сливен не е издадено в производство по ЗУТОССР, доколкото в същото липсва посочване на конкретно правно основание за уважаването на предявените искове. Предвид обстоятелството, че със същото е определено обезщетение за неползван отпуск, но не и за осигурителен стаж, правилен е изведения от първоинстанционния съд извод, че производството е по КТ, а не по ЗУТОССР. Предмет на гражданското съдопроизводство е възмездяването на ищеца за неползван отпуск, след прекратяване на служебното му правоотношение. Предвид горното, неоснователни са доводите на касатора, че фактът, който е породил съдебно признатото право на допълнителен отпуск по гражданското дело, има и осигурително правни последици, които не се нуждаят от нарочна съдебна санкция. Във връзка с горното, неоснователни са възраженията на касатора за наличие на задължение за осигурителния орган, да зачете осигурително правните последици, директно на основание съдебното решение по реда на чл. 38, ал. 16 НПОС. Правната и фактическа обстановка по настоящото дело се различава съществено и не следва да се правил аналогия с посоченото от касатора в жалбата решение № 512/08.07.2019 г. по адм. дело № 110/2019 г. на Административен съд – Хасково, с което съдът е мотивирал изводите си след като е съобразил, че в диспозитива на решение № 355/20.06.2018 г. по гр. дело № 342/2018 г. на Хасковския районен съд, са посочени конкретен брой часове извънреден труд, при което ищецът е бил все още в служебно правоотношение с осигурителя. Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е тълкувал относимите правни норми относно обстоятелството дали оспорващият е осигурено лице и на какво основание (чл. 4, ал. 1, т. 4 КСО), зачитането на осигурителния му стаж, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 КСО, редът за изчисляване на осигурителния стаж и извънредния труд, съгласно чл. 9, ал. 11 КСО и чл. 38, ал. 16 НПОС. Формирани са правилни изводи, като ясно са разграничени компенсацията за нощен труд от една страна, и осигурителният стаж, получен от извънреден нощен труд при сумирано изчисляване на работно време от друга, като различни правни категории с различни правни последици. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на чл. 297 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 38, ал. 16 НПОС, посочени като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в тежест на касатора М. К. следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100, 00 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,