Решение № 4680 от 17.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници", чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение 716/27.05.2021 г., постановено по адм. д. 805/2021 г. на Административен съд Варна. С него настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на Милки Груп Био ЕАД сумата в размер на 360 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди от незаконосъбразно издадено НП 381/2018/2019 от 15.05.2019 г. на заместник-директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 17.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 385 лева, представляваща направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество моли да бъде уважена касационната жалба, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск от Милки Груп Био ЕАД, като неоснователен. В писмено становище на 12.01.2022 г. Агенция Митници, чрез юрк. Сърбинска, поддържа касационната жалба, излага доводи по същество и моли да се даде ход на делото. Ответникът Милки Груп Био ЕАД, със седалище гр. София, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Варна е разгледал предявения от Милки Груп Био ЕАД иск срещу Агенция "Митници", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 360 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД 2770/2019 г. по описа на Районен съд Варна за отмяна на Наказателно постановление (НП) 381/2018/2019 г. на заместник-директор на ТД Северна морска в Агенция Митници, с което на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН на Милки Груп Био ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 742,17 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и Съвета вр. чл. 128, пар. 1 и 2 от Регламент 2015/2447 на Комисията. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд в производството по разглеждане на иска за обезщетение. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение 1743/30.09.2019 г. по цитираното НАХД, НП е било отменено. След касационно оспорване, по което е образувано КАНД 2248/2019 г., с Решение 2503/19.12.2019 г. Административен съд Варна е оставил в сила решението на Районен съд Варна. Установено също от съда е, че в съдебните производства пред районния съд и пред АС Варна, Милки Груп Био ЕАД е бил защитаван и представляван от процесуален представител адвокат С. Желязкова съгласно приложено пълномощно, с приложена към него фактура 543/03.06.2019 г., с предмет изготвяне на жалба и завеждане и водене на дело срещу процесното наказателно постановление е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. за процесуално представителство пред Районен съд Варна. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от дружеството иск за допустим, а по същество за основателен. С обжалваното решение съдът е осъдил Агенция Митници да заплати сумата 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Присъдени са и направените разноски по делото в производството по ЗОДОВ, в размер на 385 лв. Съдът в мотивите си се е позовал на Тълкувателно постановление 1, постановено по тълк. д. 2 по описа за 2016 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Агенция "Митници". Подробно в мотивите си, съдът е разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял ищеца по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда във връзка с оспорване на незаконосъобразния акт. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от Милки Груп Био ЕАД иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за доказване на иска. Установено е безспорно реално заплащане на претендираната от дружеството сума в размер на 360 лв. на адв. Желязкова съгласно пълномощно, с приложена към него фактура 543/03.06.2019 г. за процесуално представителство пред Районен съд Варна. При установеното по делото, включително от представените по посочените дела фактура за сумата от 360 лв., че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяна на оспореното НП, то в случая административният съд, правилно и обосновано е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан в претендирания размер от 360 лв. Заплатените суми за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ, както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен административен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователно са и наведените в касационната жалба доводи за съразмерност на извършената правна защита. Настоящата касационна инстанция на ВАС счита, че уговорената и заплатена от дружеството сума общо в размер на 360 лв. е съобразена с нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 1/09.07.2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, с оглед защитавания материален интерес на клиента. По изложените по-горе съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,