Решение № 9875 от 18.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 115 от 08.12.2022 г., постановено по адм. дело 204/2021 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отменен ревизионен акт (РА) Р-03000320001772-091-001/18.11.2020 г., издаден от Е. Спасова - началник сектор и Г. Христоскова - гл. инспектор по приходите, потвърден с решение 327/20 от 23.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който на А. Саздов е вменена отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на АПА 2016 ЕООД (с предишно наименование Саздов ЕООД), за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 11.2013 г. в размер на 85 550.98 лв. и лихва в размер на 60 193.97 лв. и НАП е осъдена да заплати на А. Саздов, разноски по делото в размер на 3 990 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора доказани са всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на А. Саздов, в качеството му на управител на АПА 2016 ЕООД (с предишно наименование Саздов ЕООД). Неправилно съдът е приел, че не са налице третата и чатвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК на А. Саздов. Според касатора съдът не е обсъдил изложените в РД и РА доводи и извършения анализ от органите по приходи на поведението на А. Саздов. Липсва произнасяне и по отношение на събраните писмени обяснения на А. Ангелов - новия едноличен собственик на капитала и управител на АПА 2016 ЕООД (л. 79). В тези обяснения Ангелов е посочил, че не е заплащал суми при покупката на дяловете на Саздов ЕООД, но А. Саздов му е обещал парична сума, като не помни размера й. Счита, че към 31.12.2015 г. дружеството е притежавало вземания от клиенти в размер на 357 000 лв., които са съществували в баланса на дружеството към датата на прехвърлянето му на новия собственик. Според касатора с процесното прехвърляне Саздов умишлено е декапитализирал дружество, тъй като то е престанало да осъществява дейност, респективно отпаднала е възможността НАП да удовлетвори вземането си. Съдът неправилно е приел, че органите по приходи не са изследвали поведението на управителя, свързано със събирането на установените на дружеството задължения. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В представени писмени бележки прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника и иска същия да бъде намален до минималния размер. Ответникът - А. Саздов, чрез адв. Колева, оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че постановеното съдебно решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък (л. 43) и доказателства за направени разноски. Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на подадената касационна жалба. По същество на спора в подробно становище обосновава извод за нейната основателност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА Р-03000320001772-091-001/18.11.2020 г., на органи по приходите, потвърден с решение 327/20 от 23.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който на А. Саздов е вменена отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на АПА 2016 ЕООД (с предишно наименование Саздов ЕООД), за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 11.2013 г. в размер на 85 550.98 лв. и лихва в размер на 60 193.97 лв. Извършената ревизия е повторна и е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-03000320001772-020-001/26.03.2020 г. По време на ревизията е установено, че за периода от 17.04.2012 г. до 03.02.2016 г. А. Саздов е бил едноличен собственик на капитала и управител на Саздов ЕООД. Дружеството е вписано в ТР на 17.04.2012 г. с едноличен собственик А. Саздов. На 29.01.2016 г. с договор за покупко - продажба на дружествени дялове, вписан в ТР на 04.02.2016 г., А. Саздов е прехвърлил притежаваните от него 100 дяла с номинал от 10 лв. всеки от капитала на Саздов ЕООД, с ново наименование АПА-2016 ЕООД, на А. Ангелов, който е станал едноличен собственик и управител в дружеството. По делото е установено, че задължения на ревизираното лице са установени във връзка с РА Р03000315007182-091-001/12.01.2017 г., с който на АПА 2016 ЕООД (с предишно наименование Саздов ЕООД) са определени задължения за ДДС за данъчен период м.11-2013г. в размер на 85 550.98 лв. и лихви в размер на 26 775.07лв. Установените задължения са в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчен период м.11.2013 г. по фактура 0000020053/01.10.2013 г., с предмет на доставка 342 тона захар, издадена от Ойл Трейд БГ ЕООД. На дружеството допълнително е начислен и ДДС в размер на 50.98 лв. върху данъчната основа в размер на 254.92 лв. въз основа на регистрирания месечния оборот от ЕКАФП за м.11.2013 г., невключен в Дневник за продажби. Отговорността на А. Саздов е ангажирана затова, че в подадените справки-декларации по ЗДДС управителят не е декларирал истински стойности на ДДС за внасяне. Въз основа на представено банково извлечение от Пиреос Банк България АД приходните органи са установили, че А. Саздов, в качеството му на управител на Саздов ЕООД, е извършил плащания по фактура 0000020053/01.10.2013 г, издадена от Ойл Трейд БГ ЕООД (сума в размер на 74 601 лв. и сума в размер на 98 800 лв., платени на 13.11.2013 г.). Въз основа на изложеното е обоснован извод, че заплащането на посочените суми в общ размер на 173 401 лв., без основание, е довело до намаляване на разполагаемите парични средства на дружеството. По делото не е било спорно, че срещу дружеството е било образувано изпълнително дело 27150001819/2015 г. за принудително събиране на публичните вземания срещу АПА-2016 ЕООД. РА 03000315007182091- 001/12.01.2017 г. е присъединен с разпореждане за присъединяване от 30.05.2017 г. Изпълнителното дело е прекратено на 15.02.2019 г., на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. Спорът пред административния съд е бил правен и е бил свързан отговор на два основни въпроса, а именно : изтекъл ли е срокът за образуване на ревизионно производство и налице ли са кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на А. Саздов за непогасените задължения за данъци на АПА 2016 (предишно наименование Саздов) ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА, съдът е приел, че ревизионното производство е образувано след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, поради което е направен извод, че РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. От съда са изложени и допълнителни мотиви, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приел е за налични единствено първия и втория елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В постановеното решение са изложени съображения, че неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, не може да се свърже автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения на дружеството. За да е налице причина, действията на ревизираното лице по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за настъпване на последицата - на невъзможността да се съберат установените задължения. Според съда, такава обусловеност не е налице. Съдът е изложил съображения, че ревизиращият екип не е изследвал как действията на управителя на дружеството са рефлектирали върху последното и са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. Изложени са мотиви, че приходна администрация, не е направила извод, по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност, задълженията на АПА 2016 (предишно наименование Саздов) ЕООД да бъдат събрани. Съдът е приел, че с прехвърлянето на дружествените дялове от А. Саздов на А. Ангелов не доказва по несъмнен начин каузалната връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността като единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Решението е правилно. Спорът в първоинстанционния процес се е концентрирал върху въпроса налице ли са условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на А. Саздов, в качеството му на управител на АПА 2016 (предишно наименование Саздов) ЕООД. Първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е дал отрицателен отговор на този въпрос и правилно е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи за задължения за данъци /осигурителни вноски на субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. да съществува причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4. да е налице обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да ги докаже, съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Между страните по делото е било безспорно, че е налице първият елемент от описания фактически състав, както и обстоятелството, че е невъзможно събиране на установените публични вземания чрез изпълнение насочено срещу дружеството. Настоящият съдебен състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни, представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, което значи, че доказан е бил и вторият елемент на фактическия състав. Налице е обаче разлика във фактическия състав за установяване отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в справки-декларации по ЗДДС не е налице. Укриване на факти не е доказано да е в пряка връзка с невъзможността за събирането на установените публични задължения. По делото не е установена последната, кумулативно изисквана предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК - пряка причинна връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството от неговото имущество и поведението на ревизираното лице. Само въз основа на прехвърлянето на дружествените дялове от ревизираното лице на трето лице - А. Ангелов, в хода на ревизионното производство на АПА 2016 (предишно наименование Саздов) ЕООД не може да се обоснове недобросъвестното поведение на ревизираното лице, което да води до невъзможност за събиране на установените с РА публични задължения. В случая прехвърлянето на дружествените дялове е направено преди на АПА 2016 (предишно наименование Саздов) ЕООД да бъде издаден РА, а и липсват каквито и да е мотиви на приходните органи как прехвърлянето на дялове е довело до несъбираемост на публичните задължения. Действително, първоинстанционният съд не е коментирал събраните писмени обяснения на А. Ангелов, но дали прехвърлителят на дяловете е получил насрещна парична престация срещу прехвърлянето им е без значение за финансовото положение на дружеството и няма никаква връзка с невъзможността да бъдат събрани публичните му задължения. Обосновано съдът е приел, че реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК не може да става въз основа на предположения на приходните органи и необсъждането на посоченото доказателство не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на което и да е от предвидените в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е претендирал присъждане на разноски за касационна инстанция в размер на 2 000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Направените разноски са доказани в посочения размер и не са прекомерни, поради което следва да се присъдят на ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,