Решение № 8293 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2014 г.

Решение № 8293 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ивелин Статев Иванов, от гр. Силистра, против заповед № К-847/28.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № К-3209/28.11.2013 г. министърът на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 28.11.2013 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. На 18.12.2013 г. дисциплинарно-разследващия орган е поканил Ивелин Статев Иванов да даде писмени обяснения, като същият е отказал да стори това. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 20.12.2013 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че със заповед № К-1889/11.10.2013 г. жалбоподателят е бил назначен на длъжност началник отдел "Охранителна полиция" в ОД на МВР Шумен, считано от датата на запознаване със заповедта. Служителят е запознат със заповедта на 24.10.2013 г. Констатирано е, че от датата на издаване на заповедта до момента на изготвяне на обобщената справка - 20.12.2013 г. Иванов не се е явил в ОД на МВР Шумен и не е подписал акт за встъпване в длъжност. На същият е давана двукратна възможност да встъпи в длъжност и да започне да изпълнява служебните си задължения, но независимо от това жалбоподателят не се е явил на работа. При направено запитване от ОД на МВР Шумен служителят е заявил, че не е в болничен отпуск, както и че няма да представя доказателства, от които да е видно, че са налице уважителни причини за неявяването му на работа. Дисциплинарно разследващият орган е направил извод, че с поведението си Ивелин Иванов е нарушил чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 вр. чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е поканен срещу подпис за запознаване с обобщената справка на 18.12.2013 г., но не се е явил да се запознае с нея. На 27.12.2013 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 28.01.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Ивелин Статев Иванов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след като на 24.10.2013 г. служителят е получил копие от заповедта за преназначаването му същият не се е явил на работа и не е встъпил в длъжност, без да са налице уважителни причини, като първите два последователни дни на неявяването му на работа са 25 и 28.10.2013 г. и нарушението продължава до момента на издаване на заповедта. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа всички задължителни реквизити, съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, с която жалбоподателят е запознат. Проведено е дисциплинарно производство, служителят е отказал да се запознае с обобщената справка и е отказал да даде обяснения, които обстоятелства са удостоверени по надлежния ред. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът на жалбоподателя, че не е спазен срока за провеждане на дисциплинарното производство и наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, са неоснователни. Дисциплинарното производство е образувано със заповед от 28.11.2013 г., в която е даден 30 дневен срок за приключването му. Становището е изготвено на 27.12.2013 г. и следователно определения в заповедта срок е спазен. Дисциплинарно наказание е установено най-рано на 27.12.2013 г., когато министърът на вътрешните работи е могъл да се запознае със становището, а оспорената заповед е издадена на 28.01.2014 г., с което е изпълнено изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 223 от ППЗМВР. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят не се е явявал на работа за повече от два последователни дни, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Доводите в жалбата за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е подписвал акт за сдаване и акт за встъпване в длъжност, както и длъжностна характеристика, са неоснователни. Жалбоподателят не се е явил да заеме длъжността и същият не е изявил желание да встъпи в длъжност. С писмо № 21293/30.10.2013 г. на Иванов е дадена възможност да представи доказателства, установяващи наличие на уважителни причини за неявяването му на работа, като със същият е воден и телефонен разговор в тази насока видно от сведение № 27215/19.12.2013 г. Следователно липсата на акт за встъпване в длъжност и подписване на длъжностна характеристика е изцяло по вина на служителя. Доводите за липса на мотивирано предложение за издаване на заповедта за преназначаване на Иванов на длъжността началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Шумен са относими към законосъобразността на заповедта за назначаването му по реда на чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, но не и към законосъобразността на оспорената в настоящото производство заповед. Позоваването на чл. 167, ал. 1 и 3 от ППЗМВР също е неоснователно, тъй като нормата регламентира, първоначалното назначаване на служба в ЗМВР. Тълкуването, че същата е относима и при преназначаването е превратно, защото е равносилно на неизпълнение на заповед за преназначаване, което е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Фактът, че Иванов е получавал месечното си възнаграждение до месец януари 2014 г. не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не опровергава факта, че служителят не е встъпил да заеме длъжността началник отдел и не е изпълнил задължението си да се яви на работа. Неоснователно е и твърдението, че към момента на издаване на оспорената заповед не била налице щатна бройка за длъжността началник отдел "Охранителна полиция" в ОД на МВР Шумен. Това твърдение се опровергава от приетите като доказателства заповед № К-4203/15.04.2010 г., отменена със заповед № К-4265/27.12.2013 г. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по т. д. № 5/2009 г. следва да се осъди Ивелин Статев Иванов да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,