Решение № 6762 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2020 г.
ВАСIV отделение05.06.2020 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2706 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2425 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалба на Б. Фатих, [населено място], [държава] срещу отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на чужденец Б. Фатих в Република България, на началник сектор "Миграция" при ОДМВР Пловдив с изх. №УРИ-538600-1365 от 8.07.2019 г. ОСЪЖДА Б. Фатих, [населено място], [държава] да заплати на ОДМВР-Пловдив сумата общо 270 лв., представляващи разноски за тази инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6762 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на началник сектор "Миграция" при ОДМВР-Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Пенкова срещу решение № 2706 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2425 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на чужденец Б. Фатих в Република България, на началник сектор "Миграция" при ОДМВР Пловдив с изх. №УРИ-538600-1365 от 8.07.2019 г. Твърди неправилност на решението на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяната на решението и присъждане на разноски. Ответникът Б. Фатих, [населено място], [държава] - не взема становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, неправилна преценка от съда на приложимите правни норми. Счита, че първоинстанционното решение трябва да бъде отменено. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е бил отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на чужденец Б. Фатих в Република България, на началник сектор "Миграция" при ОДМВР Пловдив с изх. №УРИ-538600-1365 от 8.07.2019 г. Със заявление рег. № 697 от 23.04.2019 г. до началника на сектор "Миграция" ОДМВР Пловдив лицето Фатих Б., по народност [народност], е поискал предоставено право на продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 за една година, без посочени причини. Изложил е, че е влязъл в Република България на 17.08.2018 г. през ГКПП "Капитан Андреево" с цел - брак, [семейно положение] за българска гражданка. С отбелязване, че старата лична карта е унищожена. Приложено е удостоверение за граждански брак, в което е посочена дата на сключване 10.11.2015 г. в Турция и съставен акт за сключен граждански брак № *** с дата *** г. в гр. Карлово и дата на издаденото удостоверение /дубликат/ 22.4.2019 г. Към заявлението са представени декларация за жилището, в което ще пребивава гражданинът на [държава], декларация за лични данни, такава по § 1, т. 20 от ДР на ЗЧРБ във връзка с чл. 62, ал. 4 от ППЗЧРБ, удостоверение за раждане на Н. Башаран на [дата на раждане], копия от лични карти, справка за пътувания на лицето. Тези доказателства са били представени и към заявление от м. 2. 2019 г. С писмо от 13.03.2019 г. на лицето е указано, към заявлението от 11.02.2019 г. да представи медицинска застраховка и нов национален паспорт. Със заповед от 8.04.2019 г. е прекратено административното производство по заявление то от 11.2.2019 г., връчена на 11.04.2019 г. Тази заповед няма данни да е атакувана. Впоследствие на 23.04.2019 г. се подава заявление рег. № 697 със същото съдържание като това от 11.02.2019 г. Отново не са били представени поисканите документи. С писмо рег. №ПД-31-1965 от 26.6.2019 г. на Държавната агенция "Национална сигурност" /Териториална дирекция "Национална сигурност" Пловдив/ е дала становище за задължение за предприемане на действия по налагане на административно наказание на лицето поради липса на валиден документ за самоличност и прекратяване на административното производство за продължително пребиваване в страната и се налага експулсирането му в страната за произход - [държава]. На 08.07.2019 г. е издаден процесния отказ за издаване разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България на лицето като е посочено, че не е спазено изискването на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ и не са приложени два документа - медицинска застраховка и нов национален паспорт, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, чл. 105, т. 1 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 11 от ПУДМВР. Срещу този отказ до Административен съд Пловдив е подадена жалба от лицето, чрез процесуалния представител адвокат, която е била лаконична, без изложени доводи и основания за незаконосъобразност на административния акт. Следствие на ръкописна резолюция от 12.08.2019 г. производството е било оставено без движение до представяне на жалба по реда на АПК в 7-дневен срок. На 28.08.2019 г. процесуалния представител е подал молба -уточнение с кратки доводи, без да отрича изложените факти в административния акт. В съдебното производство е било представено писмо от сектор "Миграция" на ОДМВР Пловдив, че по преписката на Б. Фатих не е представен документ за самоличност след издаване на отказа. Копие от такъв е представен за съдебното заседание на 26.11.2019 г. с дата 4.11.2019 г. и валидност до 3.11.2029 г., както и медицинска застраховка от 14.11.2019 г. Съдът е изложил описаните по-горе факти, но не е направил никакви фактически установявания. Приел е, че административният орган е посочил неправилната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, не приложимата според него - чл. 14, ал. 1, т. 1 от ППЗЧРБ, поради което за лицето не съществувала яснота за причината, поради която му е отказано правото на продължаване на срока за пребиваване на чужденец. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочените две разпоредби не се изключват и не създават никаква неяснота, която да е такова процесуално нарушение, че да се налага отмяна на издадения административен акт. Напротив, във фактическата част административния орган ясно и конкретно е посочил защо не дава разрешение да продължаване на пребиваването на чужденеца. Установено е, че лицето Фатих Б., [гражданство] е влязъл в Република България на 17.08.2018 г. през ГКПП "Капитан Андреево". Подадено е поредно заявление /което в случая касае настоящето производство/ с рег. № 697 от 23.04.2019 г. до началника на сектор "Миграция" ОДМВР Пловдив и е поискал предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 за една година. Органът е извършил съответните проверки и е установил липса на определени документи, изисквани по закон - национален паспорт и валидна медицинска застраховка. Поради непредставянето им в указания срок, е постановен отказ за издаване на искания документ с посоченото основание. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и... изброени подробно предпоставки в разпоредбата като в настоящия случай е вписано в заявлението - чл. 24, ал. 1, т. 18 от закона. Представени са данни относно посоченото в т. 18 от ал. 1 на чл. 24 от закона - чужденеца, искащ разрешение за продължаване на пребиваването трябва да е член на семейството на български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка да са признати и регистрирани и допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство. Според заключителната част на ЗЧРБ за конкретното приложение на закона следва да се издаде правилник, който и е приет с ПМС № 179 от 29.06.2011 г., променян неколкократно. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ детайлизира и конкретизира процедурата по подаване на заявление за получаване на право за продължително пребиваване в страната. В нея едни от изискванията са - т. 1 - редовен паспорт или заместващ го документ, както и т. 4 - задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО. Едновременно с това с изричната разпоредба на чл. 29 от същия Правилник е и изрично посочено, че за получаване на право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ чужденецът прилага документи по чл. 14, ал. 1 и удостоверение за брак или удостоверение за раждане, документи за наличие на родствени връзки по чл. 2, ал. 6 от ЗЧРБ, документи за доходите и издръжката на членовете на семейството.... Следователно тези две разпоредби, приети от първата инстанция за различни, не само не са такива, но и за взаимно допълващи и изясняващи, както и задължаващи представянето на определен набор документи. Поради което няма никакво законово основание да се приеме, че административния акт - отказ е постановен при допуснати процесуално или материалноправни нарушения, водещи до необходимостта от неговата отмяна. Съдът не е занимавал изобщо с предпоставките по закона, а единствено и само е посочил разпоредбите като основание за отмяна на акта. Няма никакво съмнение в липсата на изисквани от закона документи към подаденото от чужденеца заявление за продължително пребиваване, поради което правилно е постановен отказ за такова пребиваване. Представените впоследствие, с дати много след постановяване на административния акт, изисквани от органа документи не санират поведението на чужденеца към момента на постановяване на отказа и не могат да обосноват различен извод. По тези съображения следва решението да първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови решение по същество на спора, с което се отхвърли подадената жалба. Предвид изхода на делото на касатора се следват разноски - 70 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение - така, както са поискани в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение