Решение № 2561 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2014 г.

Решение № 2561 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Янакиев Чолаков, с. Маринка, общ. Бургас, чрез проц. му представител адв. Гергана Николова, против решение № 1205/03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2976/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Димитър Чолаков за премахване на складово помещение и проход, и втори етаж на процесната сграда. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По съществото й излага следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Чолаков против заповед № 3146/12.11.2013 г. на зам. кмета на община Бургас, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м", находяща се в УПИ ХХII-5010300, кв. 29 по плана на с. Маринка, общ. Бургас. Съдът е отменил заповедта в частта, с която е разпоредено премахването на строежа, представляваща лятна кухня и санитарен възел с обща площ от 26.40 кв. м, разположени на първия етаж и отхвърлил жалбата в останалата й част - складово помещение, проход и втори етаж. В отменителната си част решението е влязло в сила като необжалвано. Съобразно заключението на приетата по делото СТЕ - първият етаж е пристроен на изток със складово помещение със застроена площ от 14.50 кв. м и проход от юг (една изградена стена) - 22.40 кв. м. Видно от комбинираната скица на вещото лице - вторият етаж е разположен почти изцяло върху лятната кухня и складовото помещение, т. е. при започването на строителството на втория етаж складовото помещение е било построено. Не се спори, че цялата сграда е била построена поетапно в периода от 1990 до 1998 г. Разпитаният по делото свидетел сочи, че складовото помещение е изградено едновременно с лятната кухня. Съдът не е кредитирал показанията му, в частта за складовото помещение, тъй като същото не било нанесено в неодобрения КП от 1999 г. В същото време вещото лице в съдебно заседание твърди, че складът, при условие, че е построен едновременно с лятната кухня, или в периода до 31.03.2001 г., е търпим строеж, тъй като с изграждането му не се е променил статута на първия етаж като такъв на допълващо застрояване. Предположението, че складовото помещение е изградено след 1999 г. противоречи на логиката - не би могло да се изгради втори етаж, който е разположен върху несъществуващото складово помещение, справка - скица към СТЕ. Налага се извод, че решението е правилно единствено в частта му за втория етаж, който не може да е търпим като несъответстващ на разпоредбите, действали към момента на извършването му, а в останалата част следва жалбата да бъде уважена. Решението е валидно, но неправилно в частта, съобразно горните мотиви. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено в частта за складовото помещение и проход като самостоятелни части от процесния незаконен строеж и оставено в сила за втория етаж от строежа. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав