Решение № 14277 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2013 г.
ВАСI отделение30.10.2013 г.докладчик Мадлен Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 877/2012 г. на Административен съд град Бургас, постановено по адм. дело № 1336/2011 г. и Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14277 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 877/2012 г. на Административен съд град Бургас, постановено по адм. дело № 1336/2011 г. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Бургас обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 02251100001/28.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10157/27.05.2011 на директора на дирекция ОУИ гр. Бургас по отношение установените на "Б. С. Инженеринг" ЕООД задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02. и м. 03.2008 г. и по ЗКПО за 2008 г., както и в частта, в която ревизионния акт е изменен относно задълженията по ЗДДС за данъчен период м. 04.2008 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на деловодни разноски. "Б. С. Инженеринг" ЕООД, представлявано от управителя Ружа Михайлова Стойкова обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 02251100001/28.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10157/27.05.2011 на директора на дирекция ОУИ гр. Бургас. В касационната жалба се релевират доводи за неправилно тълкуване и приложение на чл. 114, ал. 1, т. 10 от ЗДДС при потвърждаване на отказа на правото на данъчен кредит и по фактури, издадени от "Химтрейд 2003" ЕООД и "Стройкорект" ЕООД за данъчен период м. 04., м. 05. и м. 09.2008 г. Поддържа възражението си за нищожност на ревизионния акт и твърди нарушение на чл. 129 във връзка с чл. 133 и чл. 134 от ДОПК при извършената от първоинстанционния съд преценка за компетентност на органа, възложил ревизията. По отношение на потвърденото преобразуване на финансовия резултат и установените задължения по ЗКПО за 2007 г. касаторът счита, че решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че сделките, независимо от факта, че са сключени между свързани лица, не водят до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Искането е за отмяна на решението, в обжалваната част, в която е потвърден ревизионния акт и за отмяна на определените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че и двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, съдът приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. Бургас е бил ревизионен акт № 02251100001/28.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10157/27.05.2011 на директора на дирекция ОУИ гр. Бургас, с който на "Б. С. Инженеринг" ЕООД са определени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит както следва: в размер на 411,67 лв. по фактура № 543/30.11.2006 г., издадена от ЕТ "Си Ди Ен - Стоян Чолаков", на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 11.2006 г.; в размер на 22 298,32 лв. по 11 бр. фактури, издадени от "Пени 2000" ЕООД, всички с предмет на доставката "материали по опис"; в размер на 10 519,22 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02., м. 03 и м. 04.2008 г., по 3 бр. фактури, издадени от "Химтрейд 2003" ЕООД с предмет на доставката "строителни материали по приемо - предавателен протокол", в размер на 50 429,20 лв. за данъчен период м. 04.2008 г., по 14 бр. фактури, издадени от "Стройкорект" ЕООД с предмет на доставката различни видове строителни материали, за данъчни периоди м. 04, м. 05. и м. 09.2008 г. По ЗКПО с ревизионния акт е определен корпоративен данък в размер на 5 193.33 лева и съответните лихви за 2007 г. в резултат на увеличение на финансовия резултат със сумата от 51 933.33 лева, на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и корпоративен данък в размер на 5 259.61 лева и съответните лихви за 2008 г., в резултат на увеличение на финансовия резултат със сумата от 52 596.13 лева, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО - отчетени разходи по фактури, издадени от "Химтрейд 2003" ЕООД. С обжалваното решение, административният съд е отменил ревизионния акт, както следва: В частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02. и м. 03.2008 г. и е изменил определения за м. 04.2008 г. резултат по ЗДДС, като е приел, че от доказателствата по делото се установява реалното извършване на доставки на строителни материали по фактурите, издадени от "Пени 2000" ООД и правото на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. В частта по ЗКПО за 2008 г. относно извършено увеличение на финансовия резултат със сумата от 52 596.13 лева, представляващи отчетени от ревизираното лице разходи по фактури № 123/04.04.2008 г., № 127/11.04.2008 г. и № 129/16.04.2008 г., издадени от "Химтрейд 2003" ЕООД, като е приел, че не са налице основанията по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на декларирания от дружеството резултат, тъй като реалността на доставките на стоки е установена и счетоводният разход е документално обоснован, при условията на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО. С решението съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в частта по ЗДДС по отношение отказа на правото на данъчен кредит по фактури, издадени на "Б. С. Инженеринг" ЕООД от "Химтрейд 2003" ЕООД и от "Стройкорект" ЕООД за данъчни периоди м. 04., 05. и 09.2008 г., но не на основанието, посочено в ревизионния акт, а поради неизпълнение на изискването по чл. 71, т. 1 от ЗДДС - получателят да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС. В тази връзка са изложени съображения, че от събраните по делото доказателства се установява осъществяването на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, но издадените от "Химтрейд 2003" ЕООД и "Стройкорект" ЕООД фактури не отговарят на изискването по чл. 114, ал. 1, т. 10 от ЗДДС - не е посочена датата на данъчно събитие. В останалата част по ЗКПО за 2007 г., съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че през този период "Б. С. Инженеринг" ЕООД е продало два апартамента от изградената от дружеството масивна жилищна сграда, построена в УПИ - II -5027, кв. 229 по плана на град Поморие на Станислав Николов Николов и на Ружа Михайлова Стойкова, свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" и б. "г" от ДР на ДОПК на цена по-ниска от себестойността на имотите. Въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и представените от ревизираното лице експертни оценки относно пазарната цена на имотите, съдът е приел, че продажбата на имоти на цена под тяхната себестойност представлява отклонение от данъчно облагане, поради което законосъобразно на основание чл. 15 във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е преобразуван със сумата от 51 933.33 лева и е определен корпоративен данък в размер на 5 193.33 лева. Решението е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е засегнало проверката за валидност на издадения ревизионен акт. По силата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдебният контрол за законосъобразност на ревизионния акт обхваща проверка за компетентност на органа издател, спазването на съответната форма, процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му. В разглеждания случай както в първоинстанционното производство, така и в подадената касационна жалба от страна на "Б. С. Инженеринг" ЕООД се поддържа довод за нищожност на оспорения ревизионен акт, поради некомпетентност на органа издател, предвид наличието на влезли в сила АВП № 804964/31.05.2008 г., с който е извършено прихващане на ДДС за м. 04.2008 г. и АПВ № 910869/28.09.2009 г. издаден за м. 08.2009 г. В обжалваното решение съдът правилно е приел за неоснователен този довод като се е позовал на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ред. ДВ бр. 108/2007 г./ и тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. по т. д. № 1/2011 на ВАС, но не е извършил дължимата според чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка за компетентност на органа, издал ревизионния акт при условията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и на органът по приходите, възложил ревизията съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. От приложените по делото доказателства е видно, издателят на оспорения ревизионен акт - Ваня Тонева Георгиева - на длъжност ст. инспектор по приходите в ТД на НАП град Бургас е определена за компетентен орган със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1100001/21.01.2011 г. издадена от Атанаска Станчева Димитрова, началник отдел "Контрол", Дирекция Средни данъкоплатци и осигурители /СДО/ при ТД на НАП гр. Бургас. Видно от представените по делото ЗВР № 1000059/27.10.2010 г., ЗВР № 1000093/06.12.2010 г. и ЗВР № 1100001/05.01.2011 г. - Атанаска Станчева Димитрова е и органът по приходите, който на основание чл. 112 от ДОПК е възложил ревизията. По силата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция /т. 1/ и от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски /т. 2/. В конкретния случай ревизията е възложена в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като в представените по делото две заповеди на директора на ТД на НАП гр. Бургас, а именно Заповед № РД-7/04.01.2010 г. за определяне компетентните органи по възлагане на ревизии за периода 01.01.2010 - 31.12.2010 г. и Заповед № РД-6/03.01.2011 г. за определяне на компетентните органи по възлагане на ревизии за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., относими към момента на образуване на ревизията и издаване на ревизионния акт, Атанаска Станчева Димитрова, в качеството й на началник отдел "Контрол", Дирекция СДО при ТД на НАП гр. Бургас не е оправомощена да възлага ревизии. В цитираните заповеди са посочени поименно органите по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за ТД на НАП град Бургас, ИРМ - Сливен и ИРМ - Ямбол, както и органите по приходите, които ги заместват в тяхно отсъствие, но липсва оправомощаване на органи по приходите от дирекция СДО на ТД на НАП град Бургас. В мотивите на обжалваното решение е обсъдено само възражението за приложение на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК във връзка с чл. 129, ал. 3 от ДОПК, но липсва произнасяне по отношение компетентността на органа, възложил ревизията на "Б. С. Инженеринг" ЕООД в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и на органа по приходите, издал акта съгласно заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По делото не са налице други доказателства, освен посочените по-горе заповеди на директора на ТД на НАП град Бургас, които да установяват правомощия на органите по приходите от дирекция СДО при ТД на НАП град Бургас по чл. 112, ал. 2, т. 1 и по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Неизясняването на този въпрос в хода на първоинстанционното производство препятства инстанционния контрол за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и произнасянето по поддържаното в касационното производство възражение за неговата нищожност. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено при допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл по материалната законосъобразност на ревизионния акт, без да събере доказателства и да обсъди неговата валидност. Това налага отмяната му изцяло, включително и в частта за разноските, по касационните жалби и на двете страни в процеса. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при което следва да бъдат събрани доказателства за компетентност на началник отдел "Контрол", дирекция СДО при ТД на НАП град Бургас, издал заповедите за възлагане на процесната ревизия и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1100001/21.01.2011 г. и да се извърши цялостна преценка за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, като се изложат мотиви относно компетентността на органа-издател, спазването на предписаната от закона форма, процесуалния и материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,