Решение № 280 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 865/2013 г.

Решение № 280 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 865/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 14/2013 г. е подаден касационен протест от Военно апелативна прокуратура гр. София. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура, с доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 2 НПК. Частния обвинител и граждански ищец В. С., не е взел становище по протеста. Подсъдимите Е. М. и С. Д. и защитата им намира протеста изцяло неоснователен и искат решението, като законосъобразно да се потвърди. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 26.03.2013 г. постановено по внохд. № 14/2013 г. на Военно апелативен съд гр. София е потвърдена присъда по нохд. № 194/2011 г. на Софийски военен съд. С посочената присъда подсъдимите Е. М. и С. Д. са признати за невинни в това, че на 1.08.2005 г. в Б., като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица - полицейски органи, причинили на В. С. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 304 НПК са оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл. 131, ал. 1т. 2 НК вр. с чл. 129, ал. 2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Признати са за невинни и в това, че по същото време и на същото място в същото си качество, като съизвършители, извършили противозаконни принудителни действия спрямо В. С., в качеството му на свидетел по досъдебно производство № 548/2005 г. на РПУ [населено място] за да изтръгнат признание и показание, че е извършил кражба на МПС, поради което и на основание чл. 304 НПК са били оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 287 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С присъда е отхвърлен граждански иск за неимуществени вреди в полза на пострадалия, като неоснователен и недоказан. ПО ПРОТЕСТА на Военно апелативна прокуратура гр. София: Ангажирани са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Обвинението оспорва извода на Военно апелативния съд, че подсъдимите са невиновни и по двете обвинения, тъй като показанията на свидетеля С. са "непоследователни и противоречиви" и твърди, че аргументите в подкрепа на този извод не са основават на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Твърди се, че е безспорно установено по делото - "спрямо пострадалия С. е било упражнено психическо и физическо насилие, изразяващо се в травматично увреждане...това е станало в сградата на Р. [населено място]". По отношение на допуснатите пороци при оценка на доказателствата се възразява с доводи, както следва: "неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля С. относно авторството и на двете деяния; надценено е значението на подадената от пострадалия жалба от 9.08.2005 г., която съдържала според инстанционните съдилища извън процесуални изявления и която била противопоставена на показанията на пострадалия по време на съдебното следствие". Незаконосъобразни били и изводите за несъставомерност на престъплението по чл. 287 НК по съображения, че "липсва обективна страна от състава на престъплението, тъй като когато С. е бил разпитван още не е било образувано досъдебно производство и той не е имал качеството на свидетел". Точно обратното е установено по делото. Досъдебното производство за кражбата е било образувано на 28.07.2005 г. и е № 548/2005 г. на РПУ [населено място], а С. е разпитан на 1.08.2005 г. във връзка с тази кражба. Претендира се и неизпълнени указания на Върховният касационен съд на РБ в отменително решение по к. д. № 1729/12 г. Въззивният съд изцяло е възприел мотивите на първата инстанция, като по този начин е допуснал нарушение на чл. 14, чл. 107 и чл. 305 от НПК във вр. с чл. 339, ал. 2 от НПК. Протеста е основателен и това е така защото: Проверката и анализът на събраните доказателства и доказателствени средства са извършени в отклонение на процесуалните норми, като по този начин вътрешното убеждение на съда по фактите е компрометирано. В отменителното решение на касационната инстанция, освен друго, е акцентирано върху извършения от въззивния съд порочен доказателствен анализ, като акцентът е поставен върху превратността при обсъждането на свидетелските показания на С.. При новото разглеждане на делото това нарушение не е отстранено. Напротив, отново въззивният съд е съобразявал данни, макар и не пряко, изводими от жалбата и сведението, подадени от С. до компетентните органи. Последните са противопоставени на показанията му, депозирани в хода на процеса, за да се аргументира извод за непоследователност и противоречивост на самите показания. Такъв подход е недопустим, още повече, че предходният касационен състав ясно е очертал невъзможността жалбата и сведението да са доказателствено средство или доказателство за твърдяното в тях престъпление. Фаворизирайки посочените "противоречия" в показанията на свидетеля С., съдът не е счел за нужно да обсъди същите в тяхната цялост и съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото. Прието е, че С. е посочил подсъдимия Д., като автор на престъпното посегателство, само защото в автомобила, с който е транспортиран до съответното полицейско управление, са е намирал плик, върху който е посочено неговото име. Пропуснал е обаче да коментира, останалата част от данните, съдържащи се в показанията на С. - че лицето, за което твърди да е едно от тези, нанесли му удари, е същото, на което като получател е предаден пликът, след пристигането в полицейското управление и така е разбрал името на подсъдимия. (виж, протокол за разпит, с. з. от 29.09.2011 г., л. 80 от съдебното дело) Този подход на проверка на достоверността на доказателствените източници не е съответен на изискването за обективност и всестранност на изследването на относимите обстоятелства. Същото нарушение е допуснато и поради напълно игнориране на показанията на свидетелите П. и А.. В мотивите на проверявания съдебен акт отсъства изобщо обсъждане на данните, съобщени от тези свидетели - за пребиваването на пострадалия и двамата подсъдими в едно помещение; за присъствието на А. в същото помещение, но и за отпращането му в определен момент за "кафе";, за последващото съпровождане на С. от свидетеля А. до кабинета, в който е бил и свидетеля П. и възприятията на тези двама свидетели за определен дискомфорт, почувстван от С., и свързан от него с болки в ушната мида (виж, показания с. з. от 29.09.2011 г., л. 85 - гръб, съответно л. 90 от съдебното дело). Така посочените доказателствени източници са пренебрегнати от съда без да са изложени мотиви за това. Във въззивният съдебен акт не се съдържат убедителни съображения и по отношение на сега оспорения с протеста извод, че престъплението по чл. 287 от НК е несъставомерно от обективна страна. Прието е в мотивите на решението, че след като не е било образувано наказателно производство, в рамките на което С. да има качество на обвиняем, свидетел или вещо лице, по отношение на което да се осъществят противозаконните принудителните действия, то това е достатъчно, за да се приеме обективна несъставомерност. Без какъвто и да е коментар са оставени в тази връзка, намиращите се в досието на досъдебното производство писмени документи, удостоверяващи моментът на образуването и последващите го процесуални действия по дознание № 548/2005 г. (виж, л. 27 и сл. от т. I от досието на досъдебното производство). Обобщено казано, цялата дейност на въззивната инстанция по проверката и анализа на доказателствения материал не съответства на изискванията, заложени в разпоредбите на НПК. Няма съмнение, че съдът по фактите има право да формира вътрешното си убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Всяко отклонение от посочения принцип по чл. 14 от НПК компрометира изводите както по фактите, така и по правото и очертава допуснато съществено процесуално нарушение. По тези съображения протестът на прокурора е основателен и следва да бъде уважен, тъй като допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК могат да бъдат отстранени единствено по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК - чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Новият съдебен състав следва да съобрази изложеното в настоящето решение и след като извърши нов анализ на доказателствената съвкупност, при необходимост и събиране на нови доказателства, да отстрани допуснатите нарушения, след което към процесуално законосъобразно установените факти да приложи правилно материалния закон. С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,