Решение № 3659 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2020 г.

Решение № 3659 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Б. против решение № 3837 от 13.07.2020 г. по адм. дело № 4458/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Б. против заповед № РТР18-РД56-241/15.11.2018 г. на главния архитект на район "Триадица", Столична община, с която е отказано узаконяване на строеж: "Пристройка и надстройка жилищна сграда", находяща се в УПИ III-3, кв. 328 м. "ЗонаГ- Центъра", гр. София по действащия подробен устройствен план, с административен адрес: гр. София, [улица]. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от събраните доказателства и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на район "Триадица", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Ю. И., А. Т. и П. Т. също оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, а касационната жалбоподателка да бъде осъдена да им заплатени направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Обжалваната заповед е постановена от главния архитект на район "Триадица", Столична община в изпълнение на правомощията, предоставени със заповед № РА50-395/14.06.2017 г. главния архитект на Столична община (т. 7. 15 от заповедта) и съгласно § 127, ал. 5 от ПЗР на ЗИД ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен, съдържа фактическите и правни основания за постановяването му r e издаден след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Общите указания за представяне на документи по чл. 144 ЗУТ, дадени на жалбоподателката от административния орган в производството по узаконяване, не представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателката е имала възможност да представи инвестиционни проекти за строежа, включително и в проведеното съдебно производство, което в случая не е направено. Ето защо правото на защита на страната не е нарушено, а доводите в на жалбоподателката в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. Административното производство е образувано по заявление вх. № АГ-94-2256/20.11.2013 г., с уточненията към него от 14.05.2018 г. (заявление вх. № РТР-18-ГР94-852), подадено от жалбоподателката Р. Б., за узаконяване на "Пристройка и надстройка жилищна сграда", находяща се в УПИ III-3, кв. 328 м. "ЗонаГ- Центъра", гр. София по действащия подробен устройствен план, с административен адрес: [улица]. Строителството е извършено от Б., която през 1997 г., без строително разрешение и одобрени инвестиционни проекти (представените такива не съответстват на изграденото на място), пристроява и надстроява съществуваща в имота двуетажна жилищна сграда, съсобствена между нея и ответниците И. и Т.. Строежът представлява пристройка на три етажа със застроена площ от 31 кв. м., изграден от източната страна на съществуващата сграда и надстройка на подпокривното пространство на старата сграда и обединяването му чрез стоманобетонна плоча с третия етаж на пристройката. Липсва конструктивна връзка между новоизградената стоманобетонна плоча и самостоятелната колона, изградена вляво от входа на партерния етаж на старата сграда, която прекъсва на втория етаж и конструкцията на старата сграда. Извършено е механично обединяване на ново и старо строителство, което съществено променя на конструкцията на старата сграда. Зазидани са прозорец на дневната и прозорец и врата на спомагателни помещения – санитарен възел и кухня в жилището на първия етаж, както и северният прозорец в жилището на втория етаж, а също и прозореца на балкона на втория етаж, като е оформен дрешник. Общата инсталация е прекъсната, отдушникът на тоалетната на първия етаж е бетониран на кота 3. 30 м. Направени са отвори в носещи зидове на кота -2. 40 м. и на кота +3. 30 м., а в комините са изградени ОВК и ВиК инсталации. Съгласно действащия към момента на строителството ПУП, одобрен със заповед № РД-50-09-135/10.06.1992 г. на главния архитект на София, сградата в УПИ III-3, кв. 328 м. "ЗонаГ- Центъра" не е предвидена за запазване. В имота се предвижда нова жилищна сграда с Г-образна форма, означена като М+4 (магазини и четири жилищни етажа), при свързано застрояване със сградите в съседните УПИ II-2 и УПИ XV-4 кв. 328 м. "ЗонаГ- Центъра". Съгласно действащия към момента ПУП- ПРЗ, одобрен с решение № 172 по протокол № 14/05.04.2012 г. на Столичния общински съвет, в УПИ III-3, кв. 328 м. "ЗонаГ- Центъра се предвижда нова жилищна сграда на калкан със сградите в УПИ II-2 и УПИ XV-4 кв. 328 м., с четири жилищни етажа и магазини. Съществуваща сграда не е предвидена за запазване. При тези факти, при правилно тълкуване и прилагане на закона и обосновано от доказателствата първоинстанционният съд приема, че не се налице основания за отмяна на постановения отказ за узаконяване на строежа и издадената в този смисъл заповед е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Съгласно § 127, ал. 14 във вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 82/2012 г.) строежи по § 184 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Текстовете се отнасят за строежи, извършени до влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 65/22.05.2003 г.). В случая административният съд правилно приема, че предмет на искането за узаконяване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който с оглед времето на извършване попада в обхвата на § 184 ЗИДЗУТ (ДВ бр. 65/2003 г.), извършен без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Този строеж, както административният съд правилно приема, не може да бъде узаконен, тъй като е в противоречие с действалите към момента на изграждането му разпоредби по устройство на територията, а и по действащите такива. Правилно е преценено, че строежът е изграден в противоречие с чл. 241, ал. 1 и ал. 3 ППЗТСУ (отм.); , които предвиждат, че строежи в съсобствен имот се разрешават по искане на един от съсобствениците без съгласието на останалите, ако въз основа на архитектурния проект всеки от съсобствениците получи отделен обект или сграда, както и че строителството не може да засяга заварени жилищни сгради, които не са собственост само на лицето, което желае да строи. Аргументирано и обосновано от доказателствата е и заключението, че строежът е в нарушение и на изискванията на чл. 69, ал. 1, на чл. 76 и на чл. 95, ал. 4 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.); , както и в противоречие с действащите към момента разпоредби на чл. 88, ал. 3, на чл. 101, ал. 1 и на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи по устройство на отделните видове територии и устройствени зони, регламентиращи изискването за покриване на калканни стени, за разполагане на балкони и еркери при свързано застрояване, както и за разполагането на санитарни помещения над жилищно помещение, кухня или килер. В този смисъл първоинстанционният съд излага подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Освен това строежът е в противоречие и с чл. 37, ал. 1 и чл. 55 ЗТСУ (отм.); , които предвиждат, че всички строителни работи в населените места и строежи могат да се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение и съответните териториалноустройствени планове, а също и с действащия чл. 12, ал. 2 ЗУТ, според който застрояване се допуска само ако е предвидено с подробен устройствен план. В случая строежът, предмет на искането за узаконяване, не е предвиден с действащия към момента на изграждането му ПУП, одобрен със заповед № РД-50-09-135/10.06.1992 г. на главния архитект на гр. София, както и по сега действащия ПУП- ПРЗ за имота, одобрен с решение № 172 по протокол № 14/5.04.2012 г. на Столичния общински съвет. Следователно същият е недопустим както по правилата и нормативите действали по време на извършването му, така и по действащите правила и нормативи по устройство на територията. Всичко изложено налага заключението, че не са налице основания за узаконяване на стоежа. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против заповедта на главния архитект, първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, което е прието като неоспорено от страните, е анализирано подробно и съвкупно с останалите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателката и преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи от ответниците в касационното производство, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Ю. И., А. Т. и П. Т. общо сумата 1500. 00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. С оглед обстоятелството, че ответникът главен архитект на район "Триадица", Столична община, е представляван от юрисконсулт по делото и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,