Решение № 990 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2008 г.

Решение № 990 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 18.01.2008 г. по гр. д. № 2097/2007, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 8.06.2007 г. по гр. д. № 2455/2006 г., като е уважен предявеният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Недоволен от решението е касаторът О. П., който го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че има правно значение неприлагането на плана от 1943 г., с който процесната част от имот е отнета за улица и е без значение обстоятелството, че ищците не са обжалвали последния регулационен план. Ответниците по жалбата Д. Д. Щ., Б. П. Г. и Н. П. Б. я оспорват, като считат, че правилно съдът е приел наличието на грешка в плана от 1984 г., тъй като неприлагането на регулационния план от 1943 г. е отчетено в следващия регулационен план от 1953 г., когато отчуждената част е върната към имота. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предвиждането на плана от 1943 г. за улица-тупик не е реализирано и повече от 40 години процесната част от имота на ищците не е отделена от останалата част и се владее от ищците. Процесната част погрешно е заснета с акта за ПКО от 1998 г., тъй като не са били налице условията на чл. 86, ал. 1 и 2 ППЗТСУ (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че регулационният план от 1943 г. има пряко отчуждително действие. Това действие обаче не е безусловно. Това отчуждение също е под прекратително условие. Ако отчужденият имот не бъде завзет в установените от закона срокове и мероприятието, за което е отчужден, не бъде реализирано, предвижданията на следващия регулационен план се основават на кадастралната основа, както е направено с плана от 1953 г. Несъобразяването на плана от 1953 г. съставлява грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план от 1984 г., която правилно е установена от въззивния съд. Не е имало нужда ищците да придобиват обратно процесната част по давност. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответниците по касацията Д. Д. Щ., Б. П. Г. и Н. П. Б. следва да бъде присъдена сумата 200 лв. разноски в касационното производство, както се претендира. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение