Решение № 8498 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2012 г.

Решение № 8498 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, срещу решение № 368/20.12.2011 г., постановено по адм. д. № 175/2011 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответницата Ема Дафинова Младенова от гр. Смолян, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Ема Дафинова Младенова, Заповед № РД-18-28/26.05.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Арда, включително и за с. Алиговска, община гр. Смолян, в частта й касаеща границата между собствения й поземлен имот с идентификатор 00388.505.20 и съседния имот с идентификатор 00388.505.33 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си, съдът приел, че по отношение посочената граница между двата имота не е прокарана съобразно фактическото положение на място, както и че съществуващата на място пътека не е следвало да се заснема като част от имот 00388.505.33. Решението е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с дадени указания за изясняване на съответни факти и обстоятелства, имащи релевантно значение за спора. Съдът е изпълнил дадените указания и събрал допълнителни доказателства, от които се установява безспорно, че на място съществува пътека, представляваща сухо дере, която съгласно заключението на вещото лице, обслужва много имоти, включително и този на жалбоподателката и на заинтересуваните лица. Установено е също така, че от представените документи собствеността на заинтересуваните страни е в по-малък обем от заснетата площ в кадастралната карта, както и че с оглед на това административния орган не е имал основание да включи в имота им и съществуващата пътека, т. е. неправилно е заснета кадастралната им граница в посока имота на жалбоподателката. Жалбата е подадена от заинтересувано лице, след като въпросната пътека се ползува и от жалбоподателката за обслужване и на имота й, което не би било възможно при просрочения в кадастралната карта начин, като част от имота на заинтересуваните лица, поради което решението е постановено по допустима жалба и е допустимо. Освен това от представените и обсъдени документи не се установява, че заинтересуваните лица са собственици на площта на същата. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че в оспорената част заповедта е незаконосъобразна и отменил същата, като върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На жалбоподателката следва да се присъдят разноските за тази инстанция, които са предявени своевременно и са доказани в размер на 200 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК