Решение № 3737 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2015 г.

Решение № 3737 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юрк. Николчева, срещу решение № 4298/20.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8231/2014 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отменена заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с което е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели, в оспорената й част. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Валери Ангелов Богдановски срещу заповедта на министъра на земеделието и храните в оспорената част и да се присъдят на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Валери Ангелов Богдановски, в депозиран по делото от адв. Николова писмен отговор я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателят Валери Богдановски е земеделски производител и в това му качество е заявил за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР1) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) 12 парцела в землищата на селата Чупрене, Протопопинци и Търговище, община Чупрене, с обща площ на заявените парцели в размер на 62.74 ха. Установено е още, че към датата на подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на данните, която изключва от подпомагане изцяло БЗС 58671-42-5-2, а частично - следните парцели: БЗС 81757-22-5-1; БЗС 81757-22-4-1; БЗС 81757-172-1-1; БЗС 81757-274-1-1; БЗС 81757-317-1-1; БЗС 81757-317-2-1. Съдът е посочил, че със заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г, издадена от министъра на земеделието и храните, е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., а срещу заповедта Богдановски е подал възражение вх. № ЗП 05-0034/17.12.2013 г. по отношение на обхвата на специализирания слой и е поискал да бъде изменена заповедта в частта на горепосочените парцели. В мотивите на обжалваното решение е отчетено още, че едновременно с възражението Богдановски е подал молба до министъра на земеделието и храните да бъде извършена теренна проверка на заявените от него площи, като е посочил, че редица от обработваните блокове са отбелязани в Областна дирекция по земеделие - Видин, като недостъпни, въпреки че се намират близо до пътища и до тях има нормален достъп и са обработвани, като с писмо изх. № 94-2524/19.05.2014 г. на министъра на земеделието и храните възражението му не е уважено: изложени са мотиви, че "във връзка с извършените проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой ПДЗС" е установен резултат, посочен в таблица, която съдържа същите данни, констатирани и при административната проверка след подаване на заявлението за подпомагане. Съдът е приел, че основанието, на което площите са приети като недопустими за подпомагане, не е посочено в обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните; от представения отговор на възражението също не става ясно на какво основание изключените площи са приети за недопустими за подпомагане. В мотивите си съдът е релевирал данните от извършената административна проверка след подаване на заявлението, според които площите излизат извън площите, подходящи за подпомагане, без да се конкретизира основанието за това: в протоколите от теренните проверки, извършени в периода м. 09 - м. 11.2013 г. се съдържат данни, че границите на шест от парцелите са отразени коректно; по отношение на БЗС 58671-42-5-2 е вписано, че до имота няма достъп, което вероятно е причина да бъде приет за недопустим за подпомагане. По-нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил подробно заключението на вещото лице, като въз основа на експертното мнение е изградил извода, че атакуваната заповед следва да бъде отменена в частта, с която заявеният за подпомагане БЗС 58671-42-5-2, находящ се в землището на с. Протопопинци, общ. Чупрене не е включен в обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Съдът е възприел изцяло становището на вещото лице, че този парцел се намира на 50-60 м от обработваема нива и на 600 м от асфалтов път, от което следва, че до него има достъп. По отношение на критериите за допустимост на постоянните пасища - чл. 15 и сл. от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.), административният орган не е изложил съображения, поради което, според решаващия съдебен състав, съдебен контрол на тази преценка не може да бъде упражнен. В този контекст и след обстойно мотивиране, административният съд е счел, че по отношение на останалите части от парцели, заявени за подпомагане от жалбоподателя, които са били изключени от специализирания слой, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне и конкретизиране на законовите основания, поради които тези части са изключени като недопустима за подпомагане площ. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че обжалваната Заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. подлежи на съдебен контрол. Съгласно т. 2 от тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по т. д. № 1/2015 г., съдебният контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" е допустим. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че заповедта на министъра по чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105/2006 г. е индивидуален административен акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, свързани с заявените от него земеделски земи за подпомагане. Така издадената заповед се явява окончателен завършващ акт, който слага край на производството пред административния орган - издател, поради което не е акт по чл. 21, ал. 5 АПК и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователно е и другото водещо оплакване на касатора, а именно, че съдът не е съобразил становището и служебната бележка, издадена от Кмета на Община Чупрене, с които се установява, че до физическите блокове, в които попада и БЗС № 58671-42-5-2, пътищата са разрушени и достъпът до тях е невъзможен с високопроходими транспортни средства, поради което и земеделските площи на Богдановски не отговарят на кумулативно изброените изисквания по чл. 9, ал. 1 от наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площи и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. В тази връзка съдът правилно е кредитирал съдебно-техническата експертиза, според която до посочения БЗС има достъп, той е стопанисван и поддържан в добро земеделско състояние. Наред с това, съдът обосновано е съобразил и обстоятелството, че се касае за БЗС с начин на трайно ползване естествена ливада, поради което за упражняване на земеделските дейности, свързани с този БЗС, не е необходимо да има достъп на високопроходима техника. С оглед на това, съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1 от наредба № 5/2010 г. (отм.), за да се приеме процесния парцел като допустим за подпомагане. По отношение на останалите части от парцели, заявени за подпомагане и изключени от специализирания слой "ПДЗС", правилно решаващият състав е счел, че досежно тях административният орган не е изложил съображения, не е конкретизирал законовите основания за изключването им като недопустими за подпомагане площи, поради което и оспореният административен акт в тази част се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне и конкретизиране на законовите основания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че представените от касатора към негово допълнение към касационната му жалба с дата 21.01.16 г. Указания № РД-04-7/19.07.2013 г. за извършване на специализирани теренни проверки на физически блокове, утвърдени от заместник-министър на земеделието и храните и Протокол № VID-02-EU-9684/3.11.2013 г. не обосновават други изводи, различни от направените по-горе. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв., съобразно приложения списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,