Решение № 50 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2013 г.

Решение № 50 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "РУА България" ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощника си, против решение № 1471 от 4.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1708/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която на дружеството е определено задължение за заплащане на такса битови отпадъци в размер на 54515, 44 лв. за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г., ведно с лихви за забава, и такса битови отпадъци в размер на 18016, 71 лв. за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г., ведно с лихви за забава, двете дължими за предоставяне на услугата "обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че имотите - единият в м. "Сухо ливаде", землище на с. Челопечене, другият - в м. "Чумарица", землище на с. Долни Богров, се намират извън урбанизираната територия на населеното място, граничат от всички страни със земеделски земи и в тези район Столична община не е извършвала никакви дейности, обуславящи дължимостта на такса за битови отпадъци за процесните периоди, включително и дейност по обезвреждане отпадъци в депо или други съоръжения. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, при което съдът отмени издадения ревизионен акт в оспорените части. Претендира присъждане на разноските по делото. Решението № 1471 от 4.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1708/2012 г. по описа на Административен съд София-град, е обжалвано и от кмета на Столична община в частта, в която е изменен ревизионен акт № 21-152/6.10.2011 г. на главни инспектори в сектор "Ревизионен контрол", дирекция "ПАМД" при СО и за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. е определен резултат сума за възстановяване в размер на 49730, 30 лв., представляваща разликата между внесената сума за ТБО и определената сума като задължение за услугата обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения към район "Кремиковци"; както и в частта, в която е изменен ревизионният акт за дължима ТБО за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г., като е определено задължение за внасяне на ТБО към район "Кремиковци" в размер на 18016,71 лв., ведно с лихви за забава. Според касатора определените в ревизионния акт суми за ТБО за процесните периода са законосъобразни, тъй като Столична община е предоставяла услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Твърди, че двата имота на дружеството попадат в района на населеното място - община София-град. Сочи също, че тази дейност не е необходимо да се извършва конкретно до тези имоти, а услугата цели обслужване на цялата територия на населеното място. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството първоинстанционна жалба в тази част като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на касаторите, приема следното: По касационната жалба на "РУА България" ЕООД: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон. Според касатора, дружеството не дължи такса за ползване на депо за битови отпадъци, тъй като не генерира такива и имотите не попадат в урбанизираната територия на общината. Поради това първоинстанционният съд неправилно е приел законосъобразност на АУЗД в тази част. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране, сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Според чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Правилен е изводът, че Столична община е направила разходи по обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, включително чрез приемане на неопасни отпадъци за обезвреждане чрез депониране в депо за неопасни отпадъци и разходи за временно съхраняване на опаковани бали с битови отпадъци на съответните площадки в кв. Суходол. При обстоен и задълбочен анализ на релевантните факти съдът е достигнал до правнообоснования извод, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения по отношение на процесните имоти за посочените периоди, се дължи. В случая не са установени по никакъв начин обстоятелства по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, при които таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага извода, че на територията на Столична община съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на касатора, се извозват и разтоварват. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че не генерира отпадъци от имотите си в район "Кремиковци". По смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата община се извършва в градско депо. След като на територията на Столична община съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може да намери приложение. Имотите на касатора попадат в района на Столична община, като за дължимостта на таксата за обезвреждане на отпадъци в депа не е обусловена от характера на имота. Предвид изложеното и като споделя развитите в първоинстанционното решение съображения в тази му част, настоящият състав приема касационната жалба на "Руа България" ЕООД за неоснователна. По касационната жалба на кмета на Столична община: Кметът на Столична община не спори по същество, че дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не засяга района, в който се намират недвижимите имоти на дружеството. Касаторът твърди, че такса за тази услуга се дължи, тъй като общата дейност по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя и извършва реално от общината. Административният съд София-град правилно и обосновано е приел, че не са доказани предпоставките за дължимост на оспорената такса - включване на имота от компетентния орган в район, в който реално реално се предоставя услугата и нейното действително осъществяване. В случая е безспорно, че достъпът до имотите на дружеството не се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. Но, видно и от заповедите на кмета за определяне границите на предоставяните услуги за релевантния период, имотите на дружеството в м. "Сухо ливаде", землище на с. Челопечене и в м. "Чумарица", землище на с. Долни Богров, не попадат в районите, където се извършва дейност по почистване територии за обществено ползване. При това положение, след като самият касатор не е включил тези имоти в заповедите си за определяне на районите, в които се извършва организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, и не оспорва обстоятелството, че реално не предоставя тази услуга в района на имотите на дружеството, то становището му за дължимост на тази такса, тъй като по принцип се предоставя от общината, противоречи на материалния закон. Като е изменил оспорения административен акт в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд