Решение № 3786 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2013 г.
ВАСI отделение18.03.2014 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 301/6.06.2013 г., постановено по адм. дело № 423/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд и ВРЪЩА делото на Великотърновския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3786 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 301/6.06.2013 г., постановено по адм. дело № 423/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отменен акт, издаден на "Екс леге" ЕООД - гр. Плевен за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 150991300001043/24.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 177/14.04.2013 г. на директора на същата дирекция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че към момента на прекратяване регистрацията по ЗДДС на дружеството е било налице основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС и неправилно първоинстанционният съд е приел обратното. За размера на публичните задължения на "Екс леге" ЕООД касаторът твърди, че е представена справка от информационната система на НАП, описани по основание и размер, а относно размера на активите от представената от дружеството оборотна ведомост за цялата 2012 г. Според касатора въз основа на доказателствата е установено, че към датата на издаване на оспорения акт, приходната администрация е доказала основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Екс леге" ЕООД срещу ревизионния акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 150 лв. за всяка съдебна инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Иванов. Ответникът по касационната жалба "Екс леге" ЕООД - гр. Плевен в депозирана по делото писмена защита на адв. Гено Генов я оспорва по подробно развити в същата съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Великотърновският административен съд е бил сезиран с жалба от "Екс леге" ЕООД - гр. Плевен срещу акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 150991300001043/24.01.2013 г. За да отмени акта първоинстанционният съд е приел, че при преценката на фактите в обжалвания акт, неправилно е бил включен размерът на задълженията по отменения с решение № 64/4.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново РА № 15-1201792/30.10.2012 г. Въз основа на така установеното съдът е преценил, че липсва актуален обоснован размер на задълженията на дружеството. Прието е от съда, че в решението на решаващия орган се сочи общ размер на публичните задължения от 12 650,60 лв., които не включват тези по отменения ревизионен акт, но в случая не е обоснован размера на активите на дружеството. За да направи този извод съдът се е позовал от данните по салдата по счетоводните сметки на "Екс леге" ЕООД, взети от годишната оборотна ведомост. Установено е, че представената от дружеството в хода на съдебното производство друга оборотна ведомост, която е с различни салда по някои от счетоводните сметки, но дори тя да не се кредитира съдът е възприел възраженията на дружеството, че само от тази ведомост не може да се прецени размерът на активите, намален с размера на задълженията, така както изисква разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС предвижда, когато са налице обстоятелствата на чл. 176, т. 4 ЗДДС органът по приходите да може откаже регистрацията или да прекрати такава по ЗДДС, ако лицето има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Следователно, за да се изпълни фактическия състав на цитираната разпоредба трябва да се установи по категоричен начин са налице публични задължения на лицето и те като общ размер надхвърлят стойността на активите, като при всички случаи следва да се извърши намаление на получената сума със задълженията на това лице. Съдебната практиката на ВАС е категорична, че при позоваване на ревизионни актове, с които са определени данъчни задължения, последните следва да са влезли в сила, за да може да се приеме, че с тях са определени изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС. В процесния случай обаче макар съдът да е приел, че не е следвало приходните органи да включват в размера на задълженията на дружеството тези по РА № 15-1201792/30.10.2012 г., в същото време е приел, че с решението на решаващия орган се сочи общ размер на публичните задължения от 12 650,60 лв., които не са включени в отменения ревизионен акт. В акта за дерегистрация освен основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС е било посочено и това по т. 3 - системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. Видно от решението на решаващия орган по повод административното обжалване на ревизионния акт основанието по т. 3 е отпаднало, тъй като е прието, че два от посочените в акта общо четири данъчни периода участват в процедура по приспадане, поради което остават само тези за месеците юни и юли 2011 г., което не може да се приеме като системно нарушение. Останало е обаче основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС, като в случая спорът между страните е относно стойността на активите, която според първоинстанционния съд не е установена, с изключение на установеното по безспорен начин отсъствие на дълготрайни материални активи. Неправилна е преценката на съда относно данните за салдата по счетоводните сметки на дружеството. Такава оборотна ведомост е представена от дружеството, което има задължение за съставянето й (а не приходните органи) по време на проверката преди издаването на акта за дерегистрация. Представянето на друга оборотна ведомост в хода на съдебното производство, която се различава от предходната, неправилно е обусловило съда да приеме, че втората представена ведомост е автентичната. Задължение на съда е като съд по същество да установи защо първо представената оборотна ведомост не съдържа достоверни данни, а такива има във второ представената такава. Освен това видно от данните по делото в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалния представител на приходната администрация е оспорил представената с жалбата оборотна ведомост по чл. 193 ГПК, но въпреки това съдът не е открил производство по оспорване на този частен документ. Освен това само от представянето на две различни оборотни ведомости не може да се установи основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Наистина и в акта за дерегистрация и в решението на решаващия орган при обжалването на същия по административен ред е посочено, че задълженията на дружеството е установено по дебитните и кредитни салда по отделните сметки в оборотната ведомост. При различие на представената по време на извършената от приходните органи проверка и в съдебното производство оборотни ведомости, съдът е бил длъжен да установи коя е достоверната ведомост, като е следвало да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи с точност публичните задължения на дружеството, предвид установената разлика от двете оборотни ведомости - едната, в която се включват и отменените задължения по РА № 15-1201792/30.10.2012 г., които са взети предвид от решаващия орган в неговото решение, а в другата - без тях. Без проверка от вещо лице на дебитните и кредитни салда, не може със сигурност да с установи какъв е размера на публичните задължения на дружеството, респ. дали постановения от приходните органи акт за дерегистрация по ЗДДС е законосъобразен. Правилно в касационната жалба се посочва, че единственият довод на съда е, че само от оборотната ведомост не може да се прецени размера на активите, без да посочи по какъв начин следва да се извърши това установяване. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав - арг. от чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като при новото разглеждане съдът следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството (оборотна ведомост, счетоводен баланс, главна книга и др. счетоводни документи) на "Екс леге" ЕООД да установи размера на публичните му задължения и размера на активите (по дебитните и кредитни салда) към момента на постановяване акта за дерегистрация. С оглед изхода на делото не се присъждат разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК такива ще се присъдят от първонистанционния съд, включително и за касационната инстанция, предвид изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,