Решение № 5679 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Д. Георгиев, срещу решение 84 от 21.04.2023 г., постановено по адм. дело 173/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменено издаденото от него уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-100-6500/76 от 10.03.2022 г., в частта, с която на В. Китова е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3852,58 лева по СП - основна. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита, че издаденият от него акт е надлежно мотивиран и в него са отразени причините поради които е извършено намаление на финансовото подпомагане в табличен вид, а в текстовата част с лаконични пояснения към всяка колона са посочени основанията за намаленията и оторизираните суми. Заявява, че в писмото не е посочено конкретно за кой имот е наложена санкцията, но намира, че това не се е отразило на мотивировката на акта. Освен това посочва, че изпращайки жалбата заедно с преписката на съда, е изложил мотивите си да издаде писмото, с което ако е налице нарушение, то е санирано, като се позовава на тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платената държавна такса. Ответникът по касационната жалба - В. Китова, чрез пълномощника адвокат С. Тъпов, оспорва жалбата в съдебно заседание и пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически и правни основания, квалифицирано като липса на мотиви. Съдът е описал от фактическа страна, че В. Китова като регистриран земеделски производител е подала за кампания 2020 заявление за подпомагане по няколко схеми и мерки, между които и схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП - основна). По отношение на нея в таблица 1 на процесното уведомително писмо е посочено, че исканата сума е 9958,13 лева, която е намалена изцяло, а съгласно таблица 2 е оторизирана сумата от 5928,27 лева, която е изплатена. Освен това на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) 640/2014, Регламента) е наложена санкция по СП - основна, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3852,58 лева. От правна страна липсата на мотиви е обоснована с неяснота за кой имот е констатирана недопустимост, на какво основание се налага санкцията и по какъв начин е определен размерът й. Посочването на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 е преценено като недостатъчно. Акцентирано е, че съгласно писмото по схемата по която е наложена санкцията, цялата поискана сума е била намалена, но въпреки това е била оторизирана сума, която е изплатена. По отношение приложението на тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и изложените от органа мотиви, изпратени заедно с жалбата на съда е посочено, че този начин на мотивиране на акта е недопустим и не може да санира липсата на мотиви по отношение на санкцията. По тези съображения Административен съд Кюстендил е отменил уведомителното писмо в оспорената част. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но изводите му за несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са погрешни. Съдът не е съобразил, че по отношение на схемата по която е наложена санкцията СП - основна, уведомителното писмо в частта му на извършените по тази схема намаления, оторизиране на суми и плащания, не е било обжалвано от В. Китова, поради което е влязло в сила и е стабилен индивидуален административен акт. Изрично, с уточнение до съда от 07.06.2022 г. Китова е заявила, че обжалва само санкцията за бъдещи плащания в размер на 3852,58 лева, тъй като останалата част от уведомителното писмо съдържа таблици, които може да са верни. Поради стабилизирането на писмото във връзка с необжалването му и съгласяването на кандидата с информацията на инкорпорираните в него таблици, съдът не е имал основание да обсъжда несъответствия между исканата сума по СП - основна, извършените намаления, оторизираната и изплатена сума. Не е констатирано, че основанията за намаленията са били посочени в поясненията към колона 3 на таблица 1 - наличието на недопустими за подпомагане площи. Видно от преписката и обобщените резултати на извършените проверки на място от 18.11.2022 г., обективирани в Доклад за проверка на площи, по СП - основна декларираната площ е 4,42 ха, а установената е 2,71 ха. При тези данни лесно е да се изчисли недопустимата за подпомагане площ съответно, че наддекларината площ е 1,71 ха, т. е. процентът на наддеклариране е 63,10 %. Последното, съчетано с влизане в сила на уведомителното писмо в частта му на извършените намаления по СП - основна, налага пряко приложение на цитирания в писмото като основание за санкцията - чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Той предвижда, че когато разликата между декларираната и установената площ превишава 50 % (именно в тази част писмото е влязло в сила), не се отпуска подпомагане , като на кандидата се налага допълнително санкция, равна на размера на подпомагането, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл. 18 от същия регламент. Поради това касационният състав счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В процесния административен акт и преписката по която е издаден са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства наложили издаването му. Най-главното от тях е, че е налице недопустимост за подпомагане на част от заявените за подпомагане площи по СП - основна, което е наложило намаляване на исканата сума и в тази част актът е влязъл в сила. Конкретните размери за недопустимост на площите поради наддеклариране, са посочени в преписката и от тях е лесно да се изчисли размерът на санкцията по чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Органът е посочил последния като основание за издаването на писмото в оспорената част и математически изчисленията му съответстват на установените факти. Така фактическите констатации могат да се приемат като изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата която счита, че е осъществена, а в случая тя е по чл. 19 от Регламента. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата от адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че макар и не много детайлни, в акта и преписката са посочени фактическите основания за налагането на санкцията и не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита от адресата на акта. По отношение дадените от органа мотиви в изпратеното заедно с жалбата до съда писмо, правилни са изводите на административния съд, че този начин на мотивиране на акта е недопустим. Съгласно цитираното тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от него, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган (а не до съда), ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В случая обаче, мотивите за издаването на акта се съдържат в самия акт и в документ от преписката - Доклада за проверка на площи, което е допустим способ на мотивиране съгласно тълкувателното решение. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. В него не съдържат фактически установявания и мотиви, свързани с възприетото от органа основание за налагането на санкцията на Китова в размер на 3852,58 лева по СП - основна, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания. Липсата на мотиви в съдебното решение относно горепосочените обстоятелства представлява съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, поради което и предвид забраната за касационната инстанция по чл. 220 АПК да прави нови фактически установявания, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което се направи пълна проверка за законосъобразността на уведомителното писмо в оспорената му част на всички основания по чл. 146 АПК и да се изложат съответните мотиви. При този изход на спора не могат да бъдат присъждани разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. З АПК при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд,, пето отделение