Решение № 1271 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2017 г.

Решение № 1271 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на Г. ХII АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 104 ЗАДС. Образувано е по касационна жалба на "Л. Н. Б." АД, представено от юрисконсулт Е. Е., срещу Решение № 443/20.01.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 5253 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 32-21199/4.02.2015 г., издаден от митнически органи при М. Б. в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба предлага собствена интерпретация на фактите, като сочи противоречия в познавателната дейност на съда. Доводите му са за приоритет на отреждането на освободените за потребление акцизни стоки за освободен от акциз краен потребител и фактическото им получаване в обектите, за които са издадени удостоверения за освободен от акциз краен потребител. Позовава се на практика на Съда, за да обоснове извод за недължимост на акциза в хипотезата на участие на междинен купувач, който е посочен като получател в акцизния данъчен документ. Определя като неотносими към спора използваните от първостепенния съд институти на облигационното и на вещното право. Настоява на правомерност на поведението си при извършена в период, следващ издаването на АДД, корекция на размера на задълженията си за внасяне на акциз със стойността на неоснователно начисления акциз и след издаване на акцизни кредитни известия. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на Агенция "Митници", изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт, с която са определени на "Л. Н. Б." АД допълнителни задължения за акциз в размер 3 325 849.57 лева и за лихви за забава в размер 1 696 738.03 лева в данъчен период месец януари 2010 г. И. на задължението е отказът на митническата администрация да признае извършеното с подаване на акцизната декларация за данъчния период намаляване на общата сума на начисления акциз от 42 969 984.83 лева със сумата 3 325 849.57 лева, представляваща сбор на акциза по акцизни кредитни известия от януари 2010 г. към акцизни данъчни документи от данъчни периоди с получател "Л. Б." ЕООД. Констатациите на митническите органи са за извършено от ревизираното лице, като лицензиран складодържател, в периода 1.10.2009 г. - 31.12 2009 г., освобождаване за потребление на 5 886 459 литра реактивно гориво ДЖЕТ-А 1 от управляван от него данъчен склад. Издадени са АДД с получател "Л. Б." ЕООД, като е начислен акциз с прилагане на акцизна ставка 565 лева за 1 000 литра. Начисленият акциз в общ размер 3 325 849.57 лева е деклариран и внесен в сроковете по чл. 44, ал. 1, т. 6 ЗАДС. Н. е възприет доводът на задълженото лице за недължимост на акциза заради отреждането на стоките за освободен от акциз краен потребител - Министерството на отбраната за обекти, посочени в нарочни удостоверения, доколкото не този потребител е посочен като получател в АДД. Допълнителен аргумент за тази позиция е уведомяването на РЛ за конкретния краен потребител с писмо от 18.01.2010 г., т. е след освобождаването на акцизните стоки и начисляването на акциза. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването. Съдът е изключил от обсега на доказването като безспорни фактите на своенето от жалбоподателя на качеството лицензиран складодържател и управляването от него на два данъчни склада в ревизирания период, както и ползването на права като освободен от акциз краен потребител по 55 броя удостоверения за освободен от акциз краен потребител. Към релевантните за спора факти е отнесъл пропускът на ДЗЛ да отрази във водения от него регистър "Дневник на складовата наличност" издадените АКИ. Не се доказвала волята на складодържателя с продажбата на горивото на "Л. Б." ЕООД да се цели фактическото му доставяне на Министерството на отбраната чрез прекия купувач в изпълнение на задължението на последния по договора му за борсова търговия от 2009 г. с министерството. Възприета е тезата на митническите органи за дължимо начисляване на акциз от жалбоподателя при физическото напускане от управлявания от него данъчен склад на реактивното гориво с получател "Л. Б." ЕООД и неправомерно намаляване на размера на данъчното му задължение в данъчен период м. януари 2010 г. Затова и съдът не е обвързал с конкретни данъчноправни последици допълнително установените от него факти на съществуването на договор от 9.07.2009 г. между МО и "Л. Б." ЕООД за продажба на стока, чиято спецификация е Авиационен керосин Джет А-1 без акциз; наличието на издадени в полза на МО удостоверения за освободен от акциз краен потребител в края на 2008 и началото на 2009 г. за акцизната стока авиационно гориво за конкретни военни поделения в с. Б., с. К., с. Г. И. и Военно въздушната учебна база "Г. Б."; подадени от военните звена рекапитулативни декларации за посочени от заключението на ССЕ количества авиационно гориво; съответствието между фактурираните от "Л. Н. Б." АД на "Л. Б." ЕООД и от последното на МО количества гориво; липсата на заприходяване на стоката от "Л. Б." ЕООД; посочването в товарителниците за извършен превоз на горивото с ж. п. цистерни като направление на съответните военни поделения. Решението е неправилно. В данъчни периоди м. 10.11. и 12.2009 г. от управлявания от лицензирания складодържател "Л. Н. Б." АД данъчен склад в град Б. са изведени физически количества авиационно гориво, които с железопътни цистерни са превозени до поделения на МО. На министерството за тези поделения са издадени удостоверения за освободен от акциз краен потребител. Съдържанието на освобождаването от акциз е правото на крайния потребител да получи освободени от облагане с акциз енергийни продукти в посочения в удостоверението обект /чл. 19 ППЗАДС/. Отреждането на акцизните стоки за освободен от акциз краен потребител е правоизключващ юридически факт за задължението на лицензирания складодържател по чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗАДС да начисли акциза с издаването на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 ЗАДС при освобождаването на акцизните стоки за потребление, което в случая настъпва с извеждането на акцизните стоки от данъчния склад /вж. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗАДС/. Осъществяването на междинна транслативна сделка по веригата от лицензирания складодържател до освободения от акциз краен потребител, дори когато междинният оператор не е освободен от акциз краен потребител, не засяга правото на освобождаване на крайния потребител, а и задълженията на складодържателя, когато акцизните стоки са доставени директно от данъчния склад до обекта на крайния потребител, системата от сделки не сочи на злоупотреба на плащането на данъци и са налице изискванията по същество стоките да се използват за цели, предоставящи право на освобождаване /така т. т. 61 и 62 от решението на Съда по дело С-355/14/. Не е елемент от фактическия състав на корекцията на размера на дължимия акциз отразяването във водения от лицензирания складодържател регистър "Дневник на складовата наличност" на издадените към "Л. Б." ЕООД АКИ в изпълнение на задължението му по чл. 84, ал. 10 ЗАДС. П. в размера на акциза в случая не е обвързана с движение на акцизни стоки, та да е било дължимо регистрирането й в дневника в съответствие с чл. 76, ал. 2, т. т. 2-4 ППЗАДС. Документът, с който се заявяват фактите от значение за определяне на правата и задълженията на складодържателя, е акцизната декларация /вж. чл. 87, ал. 1 ЗАДС/. В случая с акцизната декларация за м. 01.2010 г. касаторът е заявил с кодове за плащане 30 и 40 /съответно освободен и кредит/ редуцирането на задължението си за акциз със стойността на данъка по АКИ, издадени към "Л. Б." ЕООД във връзка с освободените за потребление акцизни стоки, препродадени на освободения от акциз краен потребител МО. Несъответствието в размера на начисления с АДД акциз се поправя с известие към документа - чл. 86, ал. 1 ЗАДС. Т. е. това е хипотеза на грешка в документирането извън приложното поле на чл. 84, ал. 6 ЗАДС /ред. до ДВ, бр. 54/2012 г./, която да се изправи с анулирането на данъчния документ по реда на чл. 84, ал. 7 ЗАДС /същата редакция/. Предпоставките за освобождаване от акциз на крайния потребител са съществували към момента на издаване на АДД, което засяга размера на начисления с АДД акциз - нулев вместо 3 325 849.57 лева. Последващото информиране на лицензирания складодържател за основанията да не начисли акциз е причина да се коригира с АКИ начисляването му, вместо нулевият размер на данъка да се посочи още в АДД. Връщането на част от акцизните стоки от МО на "Л. Б." ЕООД е в данъчни периоди след 01.2010 г. Мислимите данъчноправни последици са тези по чл. 20, ал. 2, т. 19 вр. чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗАДС, но те са неотносими към освобождаването от акциз при освобождаването за потребление при извеждане на стоките от данъчния склад на касатора. Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и на потвърдения с него ревизионен акт. При този изход на спора на касатора се следват своевременно заявените разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. С оглед на броя на проведените съдебни заседания и на материалния интерес по делото са изпълнени и двете алтернативни предпоставки по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК за увеличаване на възнаграждението с 50 на сто от максималния размер по ал. 1 на текста. Като резултат е дължимо присъждането на сума от 450 лв. за всяка инстанция или общо за двете - в размер на 900 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на II отделение