Решение № 10199 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2013 г.

Решение № 10199 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Анета Кирилова Илиева, Станислава Василева Кънчева, Десислава Любенова Боцева и Надежда Тодорова Николова, чрез техния пълномощник, срещу решение от 03.09.2012 г. по адм. д. № 760/2007 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба - главният архитект на гр. София - СО УАГ, областният управител на област София, Звезделин Спасов Спасов и Росен Спасов Спасов не вземат становище по касационната жалба. Ответниците Елена Радева Косева и Светла Цветкова Гълъбова намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът Столична Регионална здравна инспекция в писмено становище счита обжалваният съдебен акт за валиден и законосъобразен такъв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Столична Регионална здравна инспекция срещу заповед № РД-50-09-363/20.08.1993 г. на главния архитект на София, с която е одобрен проект за частично изменение на ЗРП и частичен квартално-застроителен и силуетен план за УПИ VII-13, кв. 39а, Зона Б-17. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Предвиденото застрояване в УПИ VІІ-13, кв. 39а, Зона Б-17 не е съобразено със съществуващата сграда в съседния УПИ VІ-10, като при осъществяването на проекта ще навлезе в този имот. Така постановеното решение на първо място, е допустимо: Видно от съдебно-техническата експертиза новопредвидената четириетажна сграда в сграда в УПИ VІІ-13, кв. 39а, Зона Б-17 следва да покрие част от западната фасада на сградата в УПИ VІ-10, собственост на Столична регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве /сега Столична Регионална здравна инспекция/. Касае се за свързано застрояване, което формира правният интерес за жалбоподателя по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ като процесуална предпоставка за образуване на съдебноадминистративно производство. Налице е и втората такава- срочност на жалбата поради нередовно предходно съобщаване за издаването на оспорения административен акт. Обжалваното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че УПИ VІ-10 е собственост на Столична Регионална здравна инспекция, както и че застроителното петно на новопредвидената в УПИ VІІ-13 сграда навлиза в съсъдния УПИ VІ-10. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Предвиденото застрояване не удовлетворява, а напротив нарушава изискването на чл. 100, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ /отм./, действащ към момента на постановяване на акта и посочен и като правно основание. Съгласно цитираната норма кварталнозастроителните и силуетни планове се допуска да се съставят съобразно фактическото разположение на заварени сгради, а сградите в съседните парцели да могат да се разположат на такова разстояние от заварената сграда, каквото се изисква по общите правила, намалено най-много с една трета. В случая с предвиденото застрояване се налага затваряне на всички прозорци на едната фасада на сградата на Столична Регионална здравна инспекция, като новопредвиденото застрояване навлиза и в съседния имот, което е недопустимо. Предвид изложеното, като е приел материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и е отменил същия в обжалваната му част, съдът е постановил съответно на приложимата правна норма решение. Спрямо него не са налице твърдените касационни основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение